Прочетете книгата Golden Pad, автор Lavrinaitis Victor онлайн страница 51 в сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
грешни редове. Момчетата се опитаха да преместят дънера. Изглеждаше като напълнен с олово и дори не трепна.
- Да, опитайте, плъзнете тези!
- Къде са работниците? Обядвам?
На дънерите седеше само едно момче. Той дълго гледаше момчетата с любопитство. Но сега, когато отидоха при него, той се престори, че дори не ги забелязва.
- Запознайте се с момчетата - каза чичо Коля - и останете тук сами. Трябва да ходя по работа.
— Александър Афанасьевич… — момчето небрежно сложи ръка на смачканата си шапка с откъсната козирка и се изправи.
Момчетата бързаха. Що за птица е това: Александър Афанасиевич? И той е висок колкото Пашка, и носът му се бели.
„Юджийн“, нарече себе си Женя, но погледна момчето с неприязън.
Момчетата от своя страна също толкова скромно се представиха.
- Федка! Последен се представи Федя. - Носът все още не е пораснал на Фьодор Петрович ...
Това беше ясно предизвикателство. Но момчето му отговори по най-обидния начин: той плю през зъби и дори не отмести поглед, сякаш за него не съществуваше Федка.
Федя бутна шапката си на тила и погледна Женя. Той поклати отрицателно глава. Разбира се, би било необходимо да се даде урок за арогантност, но ще се окаже, че не е честен: има едно момче, а те са петима.
- Учиш ли? Женя първа заговори възможно най-мирно.
— Преместен на петия.
- Учителят ти добър ли е?
Той говореше неохотно, рязко и като цяло се държеше така, както поиска. Най-досадното е, че ще каже една дума - и плюе, кажи втората - пак плюе. Колкото и да се опитваше Жени да запази спокойствие, той вече кипеше. Те говорят като човек, така казвате.
— Слушай… — започна той.
Но Федя го прекъсна.
- Хей, ти! той проговори. Не говори така на Женя. Той би премахнал пет от тях, но просто не иска да се намесва! Е, добре съм, ще се свържа с вас! Вижте какво се намери: казва, сякаш лае, та дори плюе! Така че ще си легна....
Момчето изглеждаше объркано.
„Аз, момчета, така че… добре съм…“, каза той. - Това е нашият механик Александър Афанасиевич, така че, момчета, аз съм просто Шурка.
Федя неохотно отстъпи крачка назад, но шапката му беше красноречиво преместена на тила, а ръцете му бяха в джобовете.
- Какво правиш тук? – приятелски попита Женя.
- Ти тролиш. Женя погледна момчетата. - Чичо Коля ни каза, че тегленето означава да носиш трупи до пътя. нали
- Правилно. Точно там троля. Вече десет дни!
- Лъжеш! Възползвайки се от объркването, Федя отново пристъпи напред. - И го наричаха Александър Афанасиевич. Шурка беше, Шурка и остана!
- Как - лъжа ли? – изненада се от неочакваната атака Александър Афанасиевич, примигвайки с недоумение с белезникавите си мигли.
- Вие?! Влачиш. Лъже, момчета, този самохвалко и бутач! Да, всички го взехме, дори не можахме да преместим дънера, но зависи от вас: „Влачи се“!
- Еге! - съвзело се от срам, момчето изведнъж се ухили обидно.
— Ето за теб! Вземи го сега, поне до края, този е най-тънкият. Вдигни го!
- Да, виждам, че си паднал от небето. Не разбираш колко е глупаво.
Федя скочи така:
- От небето? Дневник? аз?! Ами махай се! Един на един, ще те бия!
Разговорът вземаше опасен обрат. Женя беше в затруднение, не знаеше какво да прави. Но за щастие един трактор се търкаля към момчетата, тракайки гъсениците си и клатушкайки се като патица. Близо до трупите той ловкообърнах.
- Александър Афанасиевич! - навеждайки се от кабината, извика мръсен тракторист.
Момчето, гледайки презрително Федя, изтича до трактора, взе сноп стоманени кабели от тъжно изглеждащ работник, стоящ на платформата, и като направи отвори от тях, започна да поставя трупи на върховете. Унилият работник тромаво слезе от платформата и направи същото. В това време двигателят на трактора продължи да работи, но тракторът спря. Барабанът се въртеше бавно, развивайки дебел дълъг кабел. Пристигнал работник и го завлякъл до трупите.
Трактористът бързо слязъл от колата. Той помогна на момчето и работника да закрепят въжетата за трупите и куките на свободните им краища се закачиха за дебело въже, което се спускаше от трактора.
Трактористът провери всичко, потупа момчето по рамото и скочи в кабината:
„Драг, Александър Афанасиевич?“
- Влачим, Яков Иванович. Ей ти, картуз, дръпни се! — извика строго Александър Афанасиевич. - Да, и ти също. Мотае се тук ... Женя, отдалечете се, можете да смажете.
Барабанът на трактора се завъртя, навивайки кабела. Така той се протегна: трупи, един след друг, трепереха и, сблъсквайки се, набраздявайки земята, пълзяха към трактора. Кабелът ги издърпа на метална платформа. Няколко мига - и платформата, заедно с краищата на трупите, лежащи върху нея, се издигнаха. Унилият работник кацна обратно на платформата и седна до кабината.
Тракторът изтрака по-силно и по-често, напрегна се, изскърца с вериги и потегли. Дървени трупи — веднага по средата на къщата — оставяйки дълбока следа на земята, посегнаха към него.
Момчето седеше полуобърнато към момчетата, показвайки пълно безразличие. Усещаше се обаче, че е обиден. Федя смутено чоплеше земята с крак. Шурка се оказа истински работник и изобщо не излъга, че мъкне трупи.
- Така стигнахме! - казахЖеня.
- Ти си всичко! Наташа се нахвърли върху Федя. — Иди да се извиниш сега! Трябва да се примири.
- Не мога! — измърмори Федя.
- Знаете ли как да тормозите? Давай давай! Наташа го обърна за раменете и го побутна.
Федя хвърли кос поглед към момичето и, като мърмореше под носа си, излезе.
- Чакай, Федя - тихо го спря Женя. - Наташа, той няма да успее. Те определено ще се бият ... Паша, ти си първият, който се примири.
- А сега да се помирим - отговори спокойно Паша:
Момчетата не чуха как Паша започна разговор с Александър Афанасиевич, но когато видяха, че разговорът протича мирно, те се приближиха. Шура и Паша седяха на дънер, един срещу друг и оживено хвърляха думи.
„Дърво“, каза Паша.
- Червени боровинки - отговори Шура.
- Не безпокойте момчета! Измислихме игра. Шурка ми казва, че в тайгата е кисело, а аз - че е трудно. Който каже повече думи е шампион ... Пън.
- Хей, почакай! — изкрещя Паша. - Киселото мляко дори е кисело, но има ли го в тайгата?