РАЗВИТИЕТО НА УМСТВЕНИТЕ ОПЕРАЦИИ КАТО УСЛОВИЕ ЗА ФОРМИРАНЕ НА КЛИНИЧНО МИСЛЕНЕ У БЪДЕЩИТЕ ЛЕКАРИ -
В широк смисъл клиничното мислене е спецификата на интелектуалната дейност на лекаря, която осигурява ефективното използване на научни данни и личен опит по отношение на всеки пациент. Функциите на клиничното мислене са да разберат идентифицираните симптоми; при излагане на хипотеза относно желаното заболяване; при прогнозиране на ефективността на медицинската интервенция, при съставяне на план за лечение и при оценка на резултатите от него [1, C.7].
Абстракцията (абстракция) е умствена операция, която се състои в подчертаване на съществените свойства и отношения на обект, като същевременно се абстрахират от други, които не са съществени, въз основа на предварителен анализ и синтез [7, с.73]. Чрез абстракцията лекарят може да изолира водещия(те) симптом(и) на фона на съпътстваща соматична патология и да отвлече вниманието от косвените признаци на хронични заболявания на този пациент. И в същото време вторичните симптоми могат да повлияят на хода на заболяването, така че те трябва да се вземат предвид при комплексното лечение на пациентите. Обобщението е мислено обединение на предмети и явления според техните общи и съществени признаци [7, с. 74]. Обединяването на съществените симптоми в синдром и поставянето на диагноза, което в момента е от първостепенно значение, се осъществява чрез мисловната операция на генерализация.
В периода от 2011 до 2014 г. в Омската държавна медицинска академия е проведено педагогическо изследване на нивото на формиране на умствени операции на абстракция и обобщение сред студентите. Използвани са следните методи на изследване: педагогическо наблюдение, тестови задачи, статистически метод, t-критерий на Стюдънт. Генералната популация се състоеше от студенти от 2-ра година, извадката от изследването включваше студенти, записани вспециалности "Медицина" (290 часа) и "Педиатрия" (276 часа). На участниците в изследването, насочено към определяне на нивото на формиране на уменията за абстрахиране и обобщаване, по време на семинарните занятия бяха предложени упражнения, разработени на базата на учебния материал на дисциплината „Психология и педагогика“ по аналогия със задачите в психодиагностичния метод „Изключване на излишното“ [6]. Например, беше необходимо да се изключи термин, който не съответства на семантичния диапазон, и да се комбинират останалите с едно понятие. Например възприятие, памет, емоции, внимание, мислене. Отговор: термин, който не съответства на семантичната серия - внимание, останалото - се обединяват от понятието "форми на умствено отражение". Или беше предложено да се анализират няколко типични ситуации от професионалното взаимодействие, в които лекарят трябва да приложи психологически знания за решаване на проблема и, като идентифицира общи и съществени характеристики, да изключи неподходящата ситуация от тези, представени в стимулния (дидактически) материал. Присъждаше се една точка за всеки правилно идентифициран несъответстващ термин или ситуация. За правилното обобщение на останалите четири думи или ситуации - две точки. Ако обобщението се окаже неправилно, т.е. е направено въз основа на общи, но несъществени признаци, тогава се присъжда една точка. Не бяха присъдени точки за неправилно изключен термин или ситуация. На всеки предмет в процеса на изучаване на дисциплината „Психология и педагогика“ бяха предложени 20 задачи, като по този начин максималният брой точки беше 60. Ниското ниво на уменията за абстракция и обобщение съответства на сумата от до 32 точки, средното ниво – от 33 до 52, високото ниво – от 53 до 60. Резултатите от изследването са представени в табл. 1. Получените данни сочат, че повечечаст от всички предмети 55% (160 студенти от Медицинския факултет) и 65% (179 студенти от Педиатричния факултет) е установено ниско ниво на умения за абстракция и обобщение.
Резултатите от изследването на нивото на формиране на абстракция и обобщение сред учениците