Прочетете онлайн Дневника на автора Сухотина-Толстая Татяна Львовна - RuLit - Страница 104
Отидох до пощата, получих телеграма от моите хора, че всичко е наред с тях.
Градът вече прилича на европейски. Сараши, мирис на въглища, който винаги силно ми напомня за Европа, полски църкви, чужди диалекти. Природата преди Варшава е скучна - блата и полета или блата и борови гори. Сняг почти няма, на места само бели ивици по жлебовете.
Сега яде бъркани яйца в общата стая и се възхищава на продавачката в бюфета. Красива: матови, бледи, червени устни, красиво чело и вълниста пепелява коса, сресана назад. Детски глас. Исках да говоря с нея, мислех за съдбата й, отгатвах характера й и всичко това, защото беше красива. Каква несправедливост! Но тогава видях, че тя намига на лакея и вече не исках да говоря с нея. Добре, че не съм мъж, иначе постоянно щях да тичам по красиви жени. Женската красота ми влияе по-силно от мъжката. Рядко един мъж може да ме привлече с красотата си, а аз не харесвам мъжката красота сама по себе си. Познавах Женя от много години и не му се зарадвах, докато не опознах душата му. Сега понякога съм доволен от чистотата на линиите на главата му, но това изобщо не ме интересува.
Толкова много обичам красотата, затова ми е толкова неприятно да осъзная, че остарявам и оглупявам. Не се нуждая от свежест и младост за някакъв флирт, а просто защото знам колко много всички: стари хора, деца, жени, мъже - са по-мили и по-добри към младо и красиво създание, отколкото към старо и грозно.
През цялото време усещам меланхолията и страха, скрити в мен и се страхувам да ги пусна навън, иначе ще стане ужасно. Седя сама в залата на 1 клас и пиша. Влакът ми е в 5, сега е 3. Отдавна не съм чувал български диалект, наоколо говорят полски, а аз нищо не разбирам. И всички са безразлични ибезразличен. Да кажем - и аз към тях.
Пътувайки от тази станция до тази, тя прекоси огромен мост над Висла. По моста вървеше тълпа скитници, а наоколо имаше няколко полицаи. Навсякъде е едно и също. Отвратително е за гледане.
Всички табели тук са на български и полски език. Това заповед от властите ли е? И какво? Дали табелите са написани на български, а поляците упорито ги пишат на своя език? Или е заповядано да се пише и на двата езика? Български църкви до полски. Всичко това прави тежко впечатление - явно завоевателите са си проправяли път и където и където са могли, са установявали свои правила. И, очевидно, изисканата Полша вече се предава под това брутално потисничество, но мрази своите потисници.
Сега влезе красива жена. Каква разходка! Уверен и весел.
Колко са красиви полките! Забавлявах се. Разговарях с две германки, мои спътници от Москва, и сърцето ми се пооправи и най-важното видях цяла компания красиви, елегантни полякини. Жените са три и всяка е красива по своему. Всички са облечени с вкус. Миришех на Сенкевич.
Женя е права да се страхува за мен. Това пиянство с красота и лукс винаги може да ме извади от релси. О, как се целуват поляците! Сега в коридора има такова постоянно мляскане, само между мляскането някакви нежни думи и пак страстно с някакво крясък.
Всички мои поляци имат свежи цветя в ръцете си: един има куп момини сълзи, друг има люляк, трети има карамфил. Да, сложни хора.
С мен е поляк с жена си и сина си. Дограмата е голяма, светло, просторно купе. Доста забавно по душа.
Граница. Сега вървях по платформата и гледах към небето. Звездите са същите като навсякъде. Тук взеха паспорт, смениха влака. 10 вечерта. От Варшава пътувах тук в едно купе с един поляксемейство. Говорихме много. Разказаха ми историята на убитата Вишновска, разказаха ми за потисничеството на поляците от българите. Братът на този младеж, който говори с мен, беше изключен от гимназията, защото говореше полски в час. Полски език не се преподава в нито една институция. Всички указателни табели се изписват на български език. Запознавам се приятелски с моите германци, понякога разменяме думи и се усмихваме един на друг. Пак съм сама в дамския отдел и съседката е същата като от Москва, и вратата не се заключва. Ядох много сладки моркови и много кисело зеле в Александров.
Не спах добре през нощта, страхувах се да не заспя. Пристигнахме в Берлин без нищо 7 и час по-късно вече бяхме на път. Взех втора класа в Париж. Сега имам нов спътник. Тя остави своите немци и поляци в Берлин. Поляците ми казаха за Сенкевич. Говорих с тях за вегетарианството. Казват, че във Варшава има много вегетарианци. Но в това отношение изглеждат непобедими. Те са търговци, малко интелигентни. Синът е малко по-образован. Те разказаха как поляците мразят да служат, тоест да служат военната си служба и колко хора бягат в чужбина от това.
Видях красива англичанка в Берлин. Винаги разпознавам англичанка по някаква чистота, която озарява лицето й: това е особено забележимо във веждите и слепоочията - как расте косата. Странно е, че формите изразяват умствени свойства, но това е така. Леко повдигната вежда, леко изпъкнала брадичка, незабележима гънка на устните - и това ви дава представа за характера на човек.
Мислех за себе си снощи с мрак. В мен няма нищо. Няма я онази пряка доброта и любов, която осветява и украсява всичко, с която само влизаш в контакт, и няма достатъчно причина да разбереш веднъж завинаги колко изгодно е да живееш. Чертковправилно - има малко християнски дух в мен. Рядко усещам присъствието му, а когато ме повдига, не е за дълго и отново се спускам на моето езическо ниво, на което винаги се намирам, с любов към себе си и красотата, с егоистична, алчна привързаност към хората.