Прочетете приказките на чичо Ремус (илюстрация)
- ЖАНРОВЕ 358
- АВТОРИ 249 593
- КНИГИ 566 607
- СЕРИЯ 20 825
- ПОТРЕБИТЕЛИ 513 878
„Това е много забавна песен“, каза момчето.
"Смешно, разбира се", отговори старецът, "защото ние не разбираме жабите." И ако разбирахме, може би изобщо нямаше да е смешно.
Как Brer Rabbit загуби опашката си
— Веднъж… — започна чичо Ремус, настанявайки се удобно, — един ден Брат Заек вървеше по пътя, размахвайки дългата си пухкава опашка…
Тук старецът млъкна и погледна накриво момчето. Но той вече беше свикнал с факта, че в приказките на чичо Ремус винаги се случват най-необичайните неща и изобщо не се изненада от тези думи. Тогава старецът започна отново, по-високо:
– Вървял веднъж по пътя Заека Брат важен и важен и размахвал дългата си пухкава опашка.
— Какво си ти, чичо Ремус? — възкликна момчето с широко отворени очи. „Къде е видяно зайците да имат дълги пухкави опашки?“
Старецът се изправи и погледна строго момчето.
— Ако искаш да слушаш, слушай и не прекъсвай — каза той сериозно. „А ако не искаш, ще се занимавам с работата си, имам толкова много работа днес!“
— Не, слушам, чичо Ремус!
- Виж! И ето, че веднъж Брат Зайо вървял по пътя и размахвал дългата си пухкава опашка. И той го срещна на пътя ... добре, разбира се, брат Фокс, но с какъв огромен куп риба!
Зайо го извикал и го попитал откъде има такъв прекрасен кичур. А лисицата отговори, че го е хванала.
Заекът Брат попита къде и лисицата каза, че е хванал риба в реката. И Зайо попита как, защото много обичаше мино. Брат Фокс седна на един дънер и каза:
- Това е съвсем проста работа.Брер Заек. Щом слънцето залезе, отидете на реката, потопете опашката си във водата и седнете до зори, и ще извадите цял куп риби.
Същата вечер Заекът отиде на риболов. Времето беше студено, той взе бутилка вино със себе си. Като дойде до реката, избра по-добро място, седна на крака, опашката му във водата.
Седи, седи, пие вино, за да не замръзне, гледа и денят идва. Брат Заек дръпна опашката си - нещо хруска; дръпна и друг път - къде е опашката? Заекът гледа, а на реката има лед, а в леда има китка или вълна, или трева, или опашка, или тупа.
Тук старецът млъкна.
— Излезе от опашката му, а, чичо Ремус?
- Слязох, синко. И оттогава самият Заек Брат е нисък, и децата му са ниски, и внуците му са ниски.
— И всичко това, защото опашката на Brer Rabbit е замръзнала до лед?
Така чух, синко. Предполагам, че всички са искали да бъдат като папката си.
Как Брат Костенурка изненада всички
— Кажи ми, чичо Ремус — попита веднъж момчето, качвайки се в скута на стария негър. Беше ли Заекът Брат най-умният от всички? По-хитър от братчето вълк, братчето опосум и старата лисица?
„Само не по-умен от брат Костенурка“, намигна старецът и извъртя джобовете си, първо единия, после другия, за да събере тютюневи трохи за лулата си. „Защото най-хитрият от всички беше братът Костенурка!“
Старецът напълни лулата си и запали цигара.
— Слушай, синко — каза той. „Слушай колко хитър беше малкият брат Костенурка. По някакъв начин Mother Meadows и момичетата решиха да сготвят бонбони. И толкова много съседи се събраха по тяхна покана, че меласата трябваше да се изсипе в голям казан, а в двора се запали огън.
Мечката помогна на Майка Ливада да пренесе дърва, Лисицагледаше огъня, вълкът изгони кучетата, заекът намаза чиниите с масло, за да не залепнат бонбоните по тях.
И братът Костенурка се качи на стола и обеща да се погрижи меласата да не прескочи ръба.
Всички седяха заедно и не се обиждаха един друг, защото това беше обичаят с Майка Медоус: който и да дойде, оставя всички спорове пред вратата.
Ето седят, чатят си, а меласата вече леко се пени и клокочи. И всеки започна да се хвали със себе си.
Заекът казва - казват, той е по-бърз от всички, а Костенурката, знаете, се люлее на стола си и гледа меласата.
Лисицата казва, че той е най-умният от всички, а Костенурката се люлее на стола си.
Вълкът казва, че той е най-свирепият, а Костенурката се клати и люлее на стола си.
Мечката казва, че той е най-силният от всички, но братът Костенурка продължава да се люлее и люлее. После присви очи и каза:
„Изглежда, че не се броя, стара черупка?“ О, не! Напразно ли доказах на Brer Rabbit, че има по-добри бегачи от него? Ако искам, ще докажа на Brother Bear, че не могат да се справят с мен.
Всичко добре, смейте се и се смейте, защото на външен вид Мечката вече е много силна. Тук Mother Meadows става и пита как искат да премерят силата си.
„Дайте ми здраво въже“, каза Брат Костенурка, „Ще отида под водата и нека Брат Мечка се опита да ме измъкне оттам.“
Все отново - да се смеят, а Мечката става и казва:
Нямаме въже.
„Да“, казва Брат Костенурка, „и силните също“.
А самият той се люлее и люлее на стола си и гледа как меласата ври и клокочи.
Накрая Майка Медоус каза, че ще им заеме въжето си за дрехи и докато бонбоните изстиват в купичките, те могат да отидат приезерце и се забавлявайте.
Брат Костенурка беше само с размер на длан, така че беше много смешно да го слушаме да се хвали, че ще надмине Брат Мечо.
И всички отидоха до езерото.
Брат Костенурка избра място по свой вкус, хвана единия край на въжето, а другия подаде на Мечката.
„И така, дами и господа“, каза той, „вие всички и Брат Мечка отидете там в гората, а аз оставам тук. Като викам, да дърпа Брат Мечо. Вие всички поемете този край, а аз мога да се справя сам с този.
Е, всички си тръгнаха, а братът Костенурка остана сам до езерото. После се гмурна на дъното и завърза здраво, здраво въжето за огромен камък. Тогава той стана и извика:
Братът Мечка уви въжето около ръката си, намигна на момичетата и как трепна! Само брат Костенурка не се поддаде. Мечката хвана въжето с две ръце и как се взривява! И той отново не се поддава. Тогава Мечката се обърна и метна въжето през рамото си и се канеше да си тръгне с брат Костенурка, но я нямаше: Брат Костенурка - не мърдай!
Брат Вълк не издържа и започна да помага на брат Мечка. Но нямаше голям смисъл. Всички взеха въжето и, добре, седнаха. И братът Костенурка вика:
- Хей ти там! Защо се дърпаш толкова зле?
Брат Костенурка видя, че са изоставили влака, гмурна се и развърза въжето. Междувременно се приближиха до езерото, той вече седеше на брега, сякаш нищо не се беше случило.
„Последния път, когато дръпна, почти ме хвана“, казва Брат Костенурка. „Ти си много силен, братко мечо, но аз съм още по-силен!“
Тук Мечката се обръща към Майка Медоус и казва:
- Текат ми лиги! Близалките сигурно са изстинали.
И всички започнаха да ядат бонбони, а старият брат Мечка напълни устата си с тях и изсумтя силно наникой не чу брат Костенурка да му се смее.
— Щом въжето не се скъса… — каза замислено момчето.
- Въже! — възкликна чичо Ремус. - Драги, знаеш ли какви бяха въжетата тогава? Mother Meadows имаше такова въже - дори да окачат бик на него!
И момчето с готовност повярва на чичо Ремус. Навън вече беше напълно тъмно, когато Джоел прегърна стария чернокож и му каза: „Лека нощ“.