Прочетете Валсове и щастлива сватба - Карън Роуз Смит - Страница 1

Карън Роуз Смит

Валсове и весела сватба

Купчината мръсни чинии, заплашващи да съборят кухненската маса, напомни на Купър Мърфи, че денят за него още не е свършил.

- Татко! татко! Отивам да спя.

Купър прекоси кухнята и коридора с няколко крачки и извика горе:

— Измихте ли си зъбите?

Осемгодишната му дъщеря поклати глава.

Измийте си зъбите и изберете книга. Трябва да се обадя. Бързо е. Тогава ще стана.

— Добре — съгласи се тя и закуцука надолу по стълбите.

Сърцето на Купър се сви болезнено.

Инцидентът се случи по вина на бившата му съпруга, но той самият е добър, защо остави дъщеря си да отиде при Тина, в Ню Йорк.

Връщайки се в кухнята, Купър извади изпод магнита на хладилника препоръчително писмо от кандидатка за бавачка. Две години той и Холи живяха без притеснения. И след това автомобилна катастрофа. Спомняше си онази нощ толкова ярко, сякаш се беше случила едва вчера - истеричното обаждане на Тина, крещенето в слушалката, че са претърпели инцидент, че Холи е претърпяла сериозни вътрешни наранявания и че има открита фрактура под коляното, лудия му полет до Ню Йорк. Докато стигне там, момичето е с премахнат далак, крак и се чувства по-добре...

Купър си пое дълбоко въздух. Толкова много неща се натрупаха наведнъж: сесиите по физическа терапия на Холи, уроците, които пропусна, сега трябваше да наваксва, и многото предварителни поръчки за неговите ръчно изработени мебели, а после, за късмет, най-добрата му продавачка излезе в отпуск по майчинство за два месеца. Той мразеше самата мисъл, че има нужда от помощ, но човек не може да се заблуди! В момента е натоварено време и той просто трябва да е в магазина цял ден. През последните няколко седмици Холи е била обгрижвана от своя възрастен съсед, но не можете да го използвате безкрайно.нейната доброта.

- Да? чу по телефона.

— Мога ли да говоря с Мередит Престън?

Купър Мърфи говори. Отказала ли си се вече от намерението си да работиш като учител и домакиня?

- Не, не го направи.

Разгледах отзивите ви. Подхождат ми. Но бих искал да знам защо ще заминеш за Ню Хемпшир за няколко месеца.

Последва пауза. Ако лъже, няма да я наеме.

„Съвсем наскоро станах учител, г-н Мърфи, и искам да започна работа възможно най-скоро“, отговори Мередит. „Но училищата тук са пълни с млади професионалисти. Перспективата да преподавам на осемгодишно момиче ме интересуваше.

Звучеше достатъчно правдоподобно.

- Кога можете да започнете работа?

Купър погледна надолу към мръсните чинии, препълнената кошница за пране и списъка с покупки, висящ на хладилника.

— Утре — каза той иронично.

„Едва ли мога...

Ако замина утре, ще бъда при вас в четвъртък. ще пасне ли

Мередит Престън направи впечатление на умна, интелигентна и решителна жена. Можеше да се обзаложи, че тя носеше кок и очила с телени рамки.

Четвъртък е супер.

След като й обясни как да стигне до фермата и се сбогува, Купър почувства, че вече диша по-леко.

Когато колата зави към чакълената алея, Мередит осъзна, че притежава повече решителност, отколкото здрав разум. О, не, тя не се страхуваше да преподава и да се грижи за осемгодишно момиче. Тя обичаше децата. Но откъде идват домакинските умения, ако Мередит, която е израснала в лукс, никога не е готвила, никога не е чистила, а бившият й съпруг е вярвал, че докато няма деца, няма нужда да прекарва живота си в домакинска работа.

Никога не са имали деца. И след неявтори спонтанен аборт...

Сякаш в отговор в далечината извика сова и Мередит трепна.

Най-накрая един фенер на верандата светна и вратата се отвори. Виждайки малко момиченце в дълга до петите бяла нощница с цветни плюшени мечета, младата жена се усмихна.

- Здравейте. Аз съм Мередит Престън. Татко вкъщи ли е?

Момичето сигурно знаеше името й, защото веднага каза:

- Ти си моят учител!

- Татко ми забранява да говоря с непознати, но ти ще живееш с нас, което означава, че можеш. Той е в работилницата. Аз ще ви покажа.

Мередит се усмихна още по-широко, когато момичето й направи знак да я последва.

„Може би е по-лесно за теб да отидеш и да се обадиш на баща си?“

Холи закуцука до ниска сграда на петдесетина крачки от къщата.

- Тук. Чуваш ли бръмченето? Тази машина работи.

Холи бърбореше непрестанно през целия път до работилницата.

„Бизнесът на татко замря поради факта, че той е принуден да се грижи сам за мен. Холи говореше с чувствителност, необичайна за осемгодишно момиче. — Казва, че съм по-важен от всичките му специални заповеди, взети заедно. Тя отвори вратата и те влязоха вътре.

Купър Мърфи, с очила, стоеше до дълга работна маса.

- Хей татко! Холи извика високо над шума.

Купър вдигна очилата си на върха на главата си, разрошвайки гъстата си кафява коса. Висок, под два метра, с широки рамене и мускули, той беше облечен в памучна риза и износени дънки. Като изключи машината, той се насочи към новодошлите.

— Пристигнах малко по-рано — обясни Мередит, внезапно останала без дъх. Тя припряно протегна ръка. — Мередит Престън.

Купър хвана ръката й в огромната си ръка и я пусна бързо, но МередитПродължих да усещам топлината и силата на ръкостискането му.

— Мислех, че си по-възрастен — каза той с тих глас.

Мередит изправи рамене.

- Аз съм на тридесет и една години.

Очите на Купър се плъзнаха по дългата до раменете руса коса, плетен пуловер на сини райета и бели дънки. Това беше преценяващ поглед, който накара Мередит да се усъмни в достойнството си като учител. Тя веднага се ядоса на себе си. Неуспешният брак и изневярата на Браян я направиха прекалено самокритична. Тя дори се върна в училище, за да докаже на себе си, че може да постигне нещо в този живот не само благодарение на богатството и успеха с мъжете. Холи дръпна Мередит за лакътя.

- Знаете ли как да яздите кон?

— Холи… — възмутено измърмори Купър.

„Татко не ми позволи да яздя Джипси, откакто претърпях инцидент.

Мередит се наведе и погледна Холи в очите.

Куцате ли след инцидента?

- Да! момичето кимна. „Майка ми и аз се возихме в кола в Ню Йорк.

Купър се приближи до Холи и я придърпа в ръцете си, сякаш беше на не повече от четири години.

— А вие, млада госпожице, време е за лягане.

Дъщерята обви ръце около врата му.

— Ще ме занесеш ли до верандата?

- Със сигурност. И тогава ще донеса багажа на мис Престън.

— Само Мередит — каза тя. Холи й се усмихна широко и попита със силен шепот:

— Значи знаеш как да яздиш?

Със заговорническо намигване Мередит прошепна в отговор.

Купър просто се намръщи и отнесе дъщеря си у дома.

Мередит отиде до колата и отвори задната врата, Купър пристигна навреме, за да извади голям куфар. Самата тя взела куп книги и платнена чанта, в която имало учебни помагала и няколко кукли.

Катерене след Купър Мърфина верандата, Мередит се опита да гледа повече красивите резби на балюстрадите, отколкото силните задни части, покрити с износени дънки. Стигнаха до най-отдалечената стая и Купър бутна вратата. Рустик юрган със звезди покриваше широкото легло.