Просто счетоводство (унифицирано)
Възникна след древното счетоводство няколко века по-късно, когато беше осъзнато, че парите могат да действат не само като средствоза натрупване на богатство, но и катовсеобщ еквивалент в размяната, т.е. единичнаразходна мярка за всички материални ценности.Опростеното счетоводство е съществувало до 13 век и все още се използва за задбалансови сметки.
Счетоводството се наричаединно, т.к във фактурата е посочен приход или разход.
Когато имуществото беше получено, то беше записановъв „входящия поток“ на съответната сметка, а когато имуществото беше оттеглено, то беше отразено като„разход“.
Тази системане приема баланс, но използваинвентаризация, т.е. изчисляване на стойността на имуществото, след което пасивите (задълженията) се изваждат от получената стойност и се получавафинансов резултат.
Паричните средства се записват вкасовата книга, а движението им се проследява чрезбанкови извлечения.
Двойно броене (диграфика)
Двойното отчитане се случва презXIII век сл.н.е., когато, започвайки от ерата на кръстоносните походи, пазарната икономика показва силни възходящи тенденции.
Появяват се първите манифактури, развива сепазарът на заемен капитал, появяват себанки иборси. Става необходимо да се анализира ефективността на управлението иопределяне на възвръщаемостта на капитала.
В същото време започват да възникват споровена какъв капитал да се припише получената печалба: самона собствен или насобствен и заемен капитал, вложен в обръщение. По този начин имаше нуждада се вземе предвид отделно собственият и заемният капитал.
Счетоводството се нарича"диграфично", защото всяка сметка е разделена на двеколони - заCome Expense или за Debit иCredit.
Двойното счетоводство ви позволява да изчислявате печалбабез инвентаризация, защото сумата на всяка операция се показва в сметкитедва пъти : по дебит и по кредит. Подобно отразяване на информацията неизбежно води до равенство на получените и изразходваните суми, т.е. къмбаланс.
Никой не знаекой е основателят на двойното счетоводство. Може само да се твърди, чесистемата на двойното записванесе е появилапрез 13-14 век в някоитърговски центрове на Северна Италия (поради което двойното счетоводство се нарича ощеиталианско ) заедно с развитието на общественото производство, разделението на труда и обмена на неговите продукти. Това до голяма степен се дължи наизгодното географско положение на Италия, както и на високото (за онова време) ниво на развитие на търговията, транспорта и международните отношения.
Основателят на науката "Счетоводство", математик, францискански монах, приятел на Леонардо да Винчи- Лука Пачоли.
С появата на книгата на Лука Пачолисе появи нова наука „Счетоводство“, която има своя собствена теория, законът за двойното записване на бизнес транзакциите и различни начини за неговото прилагане.
През следващите години в Италия, Германия, Англия започват да се появяват други печатни ръководства по счетоводство, но всички те не въвеждат нищо фундаментално ново в науката и практиката на счетоводството в сравнение с работата на Лука Пачоли.
5). Счетоводството като функция на управлението (18 век - началото на 19 век).
Този период се характеризира сбързото развитие на науката и производството Фабриките и заводите, които се появиха навсякъде, изисквахапрофесионално управление, изразено чрез компетентното изпълнение на всички управленски функции,включително иСчетоводство.
Усложняването на производството доведе до усложняване на счетоводството, бяха необходими работници, коитопреминаха специално обучение и можехаквалифицирано да изпълняват своитепрофесионални задължения.
Такива хора са били обучавани в специалниучилища испециални курсове. От този моментсе появява професията "счетоводител", специалисти, които принадлежат към управленския персонал на предприятието и чиято дейност е станалаводене на счетоводство - счетоводство.
Първите професионални счетоводители се появяват в епохата на възникване на индустриалното производство -през втората половина на 18 век.
В Германия ги наричалисчетоводители, в Сърбия- книжни експерти, т.е. хора, които водят книги, във Франция -счетоводители, т.е. д. хора, които водят сметки.
Възход на различни счетоводни школи (1850-1900)
Този период може да се разглежда като -теоретичен и практически. Този период съвпадна с времето на революционни трансформации в областта на производството, с развитието на различни форми на стокови транзакции и увеличаване на обема както на търговските, така и на финансовите транзакции в целия свят.
Развитието на диграфското счетоводство вървешев няколко посоки:
- някои счетоводители се опитаха да интерпретират фактите от икономическия живот отпозициите на юриспруденцията;
- други разглеждат фактите от икономическия живот като преди всичкоикономически.
- третите, и те бяха мнозинството, обърнаха значително вниманиена счетоводната процедура, което доведе до диференциация на сметките и развитието на различни форми на счетоводство.
Има4 основни школи за водене на записи:
Италианско училище.
В това училище, с произходотПреобладава римското право,правното тълкуване на счетоводството.
В съответствие с тази школа счетоводителят взема предвидне ценностите като такива, аправата и задълженията на финансово отговорните лица(агенти), правата и задълженията на юридическите и физическите лица, с които предприятието извършва разплащания(кореспонденти).
Всеки акаунтбеше персонифициран, т.е. винаги се виждаше зад негонякакво конкретно лице.
Двойното записване се обяснява с правилото на Е. Дегранж: този, който издава -кредитира, а този, който получава -дебитира (придобива дълг).
Мотото на училището бяха думите на П. Гарние:„Счетоводството е алгебрата на правото.“
През 20 век многократно се повдига въпросът за създаването на специален клон на юриспруденцията -счетоводно право. счетоводител е специалист, който на практика прилага нормите на държавния закон и следи за прилагането на нормите на закона в предприятието.
Френско училище.
Интерпретира счетоводството отикономическа гледна точка като начин за определяне наефективността на икономическата дейност на предприятието, а не като контрол върху безопасността на ценностите (италианска школа).
Счетоводителят е икономист, а не пазач на чужда собственост. С помощта на специална методология фиксира движението на капитала, разкрива финансовия резултат.
Мотото на училището:"няма приходи без разходи".
До края на 19 векдоминира правното тълкуване на счетоводството, в началото на 20 век се признава неговотоикономическо разбиране. И двете научни направления съжителстват дълго време, понякога влиянието на едното нараства, другото отслабва, но нито една от доктрините няма доминираща стойност и нито една от тях не изчезва.
Немско училище.
Поставя голям акцент върхупроцедурни въпроси, като се фокусира върхуконструиране на счетоводни формуляри, както и последователността на записите.
Тази школа се характеризира със счетоводствоот салдо към сметки, а неот сметки към салдо, както е обичайно в италианските и френските школи по счетоводство.
Немската школа разделя сметкитена активни и пасивни сметки, като показва, че стойността на дебита и кредита в тяхе различна.
Италианската и френската счетоводна школа се придържаха към теорията заедин ред сметки, според която дебитът и кредитът за всяка сметкабяха качествено хомогенни.
Американско училище.
Разглежда счетоводствотоот гледна точка на управлението, катоуправленска функция Счетоводството предоставя на ръководството на предприятието информацияза състоянието на контролния обект за вземане на едно или друго управленско решение, тоест това еинформационна подкрепа процес на вземане на управленски решения.
Поддръжници на този възглед за счетоводството бяха такива изтъкнати учени - икономисти като Г. Емерсън, К. Гарисън, К. Кларк, В. Пейтън.
Американската школа формира ново направление в счетоводството -управленско счетоводство.