Първите стъпки в развитието на собственото съзнание - Обществото на тайните знания - Практическо черно и бяло

развитието

Галерия с тайни знания от периодични издания и артефакти

Цитат на деня

„Задържането става само когато достъпът е отворен. Освен това преди обсебването слабият дух вече нашепва злото и го подготвя. Нуждаещите се от зло също имат същества, привлечени от тях. Тежка е кармата на обладания! »

Нови теми

Правила на сайта

стъпки

съзнание

Първите стъпки в Развитието на собственото Съзнание

СъобщениеDeimos » 23 август 2013 г., 13:28

Първите стъпки в развитието на собственото съзнание Развитието на съзнанието обикновено започва от момента, в който човек има въпроси относно устройството на света, смисъла на живота, собствената цел и други подобни.

Енергийно това обикновено съответства на издигането на точката на събиране над чакрата Манипура. Човек с развити психически способности може лесно да определи позицията на Сглобителната точка както в себе си, така и във всеки друг човек.

От друга страна, ако Личното съзнание все още не е достигнало такава позиция на Сглобителната точка, тогава всички разговори по горните теми ще изглеждат на човек като нещо „неясно“, лишено от практически смисъл и ненужно за живота.

В тази връзка е интересен и отговорът на човек на въпроса за смисъла и целта на живота. Изглежда, че живеем толкова дълъг и сложен живот – трябва ли той да има някакви разумни цели и смисъл?

В същото време това, което се смята за добро и правилно в обществото днес, в следващото поколение или в друга държава, може да се счита за точно обратното.

Човекът е част от Вселената, част от планетарната система, следователно целта и смисълът на човешкия живот могат да бъдат разбрани само от позицията на планетарната система, а не от позицията на човешкото общество. По същия начин катоцелите и значението на действията на една войскова част стават ясни само в рамките на действията на цялата армия.

Човешкото общество е изкуствена среда, контролирана от развити личности, която контролира живота на хората от първите 3 касти.

Ако се опитате внимателно и обективно да наблюдавате какво се случва в обществото (разсейвайки се от медиите), става много очевидно, че процесите, протичащи в обществото, се насочват и контролират отвън. А вътре в обществото има само реакция на започналия процес.

Това може да се сравни с позицията на телесна клетка. Когато човек седи на стол, определен брой клетки започват да изпитват натиск. На нивото на своето съзнание клетките със сигурност ще си обяснят по някакъв начин този процес и може би дори ще сформират „министерство на стратегическото планиране“, за да оценят и осмислят ситуацията.

Светоусещането ни се изгражда от възпитанието и образованието, което сме получили.

На този етап съвременната наука разглежда човека като венеца на творението, най-сложното и най-интелигентното същество на планетата, като обаче се абстрахира от самия „творец“. Тези. има творение, но няма творец!

Според съвременната еволюционна теория най-сложното същество - човекът, се е формирал от само себе си, от просто към сложно. въпреки известния закон на Ентропията, който казва точно обратното, че "от само себе си" - сложното се разпада и се стреми да се превърне в просто.

Подобен мироглед може да се илюстрира с факта, че Mercedes е самостоятелно еволюционно развитие на Zaporozhets. който от своя страна независимо, по силата на теорията за еволюцията, произлиза от велосипед, а този от скутер. И никакво интелигентно творение (в този случайчовек) не стои зад целия този процес.

Възможно е от позицията на мравка, незапозната с човешката наука и цивилизация, всичко създадено от човешкото съзнание да се счита за самостоятелно развиващо се. Наистина, преди сто и петдесет години имаше скутери, след това велосипеди, след това се появиха коли. Външният свят за мравката се развива.

Но вие и аз знаем, че зад всички човешки изобретения стоят години работа на съзнанието и години на създаване.

И в същото време всичко, което човек в момента е в състояние да произведе, по сложност и възможности дори не се доближава до това, което наблюдаваме в природата. Най-сложната структура, създадена от човека, работи от няколко години, изисква постоянен ремонт и поддръжка, не се регулира и не възпроизвежда собствения си вид.

Изглежда, че простата логика казва, че зад всички най-сложни живи механизми трябва да има високо развит ум, който се развива и създава все по-сложни структури.

Разбира се, подобен подход е несъвместим със съвременния мироглед, който разглежда човека като най-сложното и съвършено същество на планетата.

Но ако сегашният светоглед не отговаря на елементарната логика, тогава вероятно е дошло време да преразгледаме самия мироглед.

Древните цивилизации, които са били много по-напред от сегашното ни ниво на развитие, очевидно не са имали проблеми с „чувството за собствена значимост“ и затова са „спокойно“ понасяли факта, че човек и целият свят, който го заобикаля, е само енергийна информация, записана в съзнанието на планетата.

Ето защо ние днес, започвайки да мислим за духовното развитие или развитието на собственото си съзнание и желаейки да намерим отговори на въпросите за целта и значението на собственотоживот, - трябва, на първо място, да преразгледат своя мироглед и да предефинират местоположението на човек в света.

Човекът е „клетка” на планетарния организъм и в зависимост от степента на развитие на собственото си съзнание, човек може, образно казано, да заема различни позиции в този организъм. Човек може да бъде „клетка“ от петата на планетарен организъм или може да бъде „клетка“ от мозъка и да участва в управлението на целия организъм.

Следователно целта и смисълът на човешкия живот за системата е да осигури жизнеспособността на планетарния организъм.

Независимо какво може да измисли сам човек по темата за смисъла и целта на живота, той е неразделна част от планетарната система, заедно с всички животински, растителни и минерални светове.

Докато жизнената дейност на човека не пречи на системата, човек може да упражнява предоставената му свобода на избор и да изгражда всякаква теория.

На примера на собственото ни тяло – интересуваме ли се какво мислят телесните ни клетки в свободното си време от обслужване на тялото ни? Интересуваме ли се в каква обществено-политическа формация живеят? Социализъм ли са ни строили в петата, или живеят при феодален строй?

Това е, когато ни сърби петата, тогава я почесваме, като вероятно убиваме милиони клетки в процеса. Възможно е дори самите те да са го провокирали. Но ние, като организъм, като система от по-висок порядък, се интересуваме не толкова от живота на клетките, колкото от здравето и функционирането на целия организъм.

Човек има възможност да развие собственото си съзнание.

В зависимост от нивото на съзнание, човек се намира в различна позиция в рамките на планетарната система. И това, което не е "позволено" на човек с едно ниво на съзнание, е напълно позволено на човек с другониво.

Тук се сблъскваме с още една крамолна за съвременния мироглед мисъл – че не всички хора са равни по рождение. Колкото по-високо е нивото на съзнанието на човек, толкова по-високо положение заема той в планетарната система и толкова повече връзката му със системата се различава от връзката със системата на другите хора.

Точно както в нашето тяло, активността на нервните клетки и активността на мозъчните клетки не са напълно еднакви. Активността на мозъчните клетки може да накара човек да има неочаквани мисли, докато активността на нервните клетки може да причини сърбеж и желание за почесване.

Колкото и сложен и несигурен да ни изглежда човешкият живот, той, „най-просто казано”, се разделя на две смислови части – осигуряване на собственото оцеляване и възпроизводство и обслужване на планетарната система. В същото време основната цел е поддръжката на системата. И всички трудности на оцеляването, които човек е свикнал да счита за същността на живота, са просто необходимо условие за изпълнение на основната цел на живота. Клетките на нашето тяло също непрекъснато се размножават, живеят и умират. И все пак основната им задача е да поддържат жизнеспособността на тялото, а не собствената си. Ако човек се разболее, тогава, за да се излекува, той може да унищожи милиони здрави и успешни клетки в живота и кариерата си с антибиотици.

За участието на човека в планетарните процеси ще говорим по-късно. И на този етап е важно да се определи и осъзнае следното: