Психологическо съдържание на бъдещето
Най-добрият помощник в областта на психологията
Книги по психология
Статии по психология
Упълномощаване
Психологията, за разлика от естествените науки и философията, които разглеждат времето като форма на съществуване на битието, изучава времето като субективно отражение на обективни времеви отношения, въз основа на които се формира цялостно отношение на индивида към времето на собствения му живот.
Връзката между миналото, настоящето и бъдещето в структурата на индивидуалното време може да се разглежда или през призмата на причинно-следствената връзка (както в психоанализата и бихевиоризма), или през призмата на представите на субекта за бъдещето: „Това, което детето или възрастният очаква, до голяма степен определя какво мисли или прави“ (С. А11рог1:, 1960, с. 327). Индивидуалното време се различава по своите характеристики от обективното физическо време. Основната разлика е, че "началото" на индивидуалното време е бъдещето, докато "началото" на обективното физическо време е миналото.
E. I. Golovakha и A. A. Kronik (1984) влагат следното психологическо значение в това: „В хронологично време поставянето на цели винаги предшества избора на средства, но в човешкия ум целта-събитие се проектира, така да се каже, в този период от време, който хронологично се намира след момента на изпълнение на събитието-средство“ 1C. 67).
Насищането на бъдещето със смислени цели е предпоставка за насищане на настоящето с дейности, което от своя страна води до изпълване на миналото с информативни спомени. Това, че бъдещето е "началото" на индивидуалното време, е от голямо значение: времето става обратимо. Човекът няма власт над обективното време, но той структурира своето психологическо време свободно. Бъдещето за човека е винагипотенциално променлив.
Представите за бъдещето са неразделна част от жизнения път на човека, тъй като формират субективен образ на неговото развитие. К. Обуховски (1981) нарича бъдещето формираща реалност. Личността трябва непрекъснато да се развива и променя по такъв начин, че нейните свойства и способности да бъдат по-добре "адаптирани" към нови, по-сложни задачи. Бъдещето за човек е сфера, знанията за която се конструират, моделират от самия субект, създадени на базата на трансформация.
„Репертоарът“ на бъдещето се основава на опита от минали събития. Перспективата обаче не може да идва само от събития, съхранени в паметта. P. Fress (1981, p. 244) дава такъв пример. За едно бебе бъдещето е повторение на настоящето. Ако плачещо бебе се храни от шише, друг път то ще спре да плаче само при вида му. Но ако едно дете отиде в друга стая да търси играчка, използва ли то само опита от миналото? Не. В този случай той използва не само опита от миналото, но и цел, която се отнася до бъдещето. Освен това той отбелязва, че колкото по-богат е опитът на индивида от миналото, толкова
Ориз. 4. Съдържанието на образа на Бръмчащите гимназисти
Пред него се разкрива повече от бъдещето. В онтогенезата представянето в съзнанието на бъдещето, което намира своя израз във времева перспектива, е по-нова формация в сравнение с миналото и настоящето (J. Nutten, 1985).
Изявленията на момичетата за бъдещия семеен живот отразяват мечтите им за брак по любов, щастлив семеен живот и майчинство. Младите мъже мислят повече за избора на подходящ партньор в живота и бъдещото бащинство.
Освен общото за всички респонденти желание „да имам много пари“, в изявленията на гимназистите има много препратки къмспецифични материални ценности, необходими (според тях) за проспериращ живот. Бяха апартамент и кола. При общия фокус на младите хора върху „имането“ е трудно да се намери определено разнообразие в материалните ценности, което да отразява техните индивидуални интереси, хобита.
Мненията на гимназистите за бъдещето на страната и обществото бяха разделени на две групи. Едни се надяват на щастливо бъдеще („Няма да съжалявам за нищо, ако България стане първа страна в света“), други не очакват нищо добро („Страхувам се, че страната ще се превърне в изостанала държава“).
По този начин бъдещето е вид психологическа формация, резултат от вътрешната работа на индивида, насочена към създаване на непрекъснатост на личната история, целостта на „аз“, перспективата на жизнения път.
В психологическата литература можете да намерите голям брой термини, които описват идеите на човек за бъдещето: „жизнени очаквания и цели“, „бъдещи ориентации“, „житейска перспектива“, „житейски планове“, „планиране на бъдещето“, „смисъл на живота“ и т.н. Тези термини се различават по обектите на бъдещето, нивото на обобщение и в резултат на това различен приложен потенциал. Но зад всяко от тези явления, свързани с бъдещето на човек, стоят напълно специфични психични явления: преживявания, жизнени планове, цели, ценности, нива на стремежи, смисъл на живота и т.н. В психологията на развитието се обръща специално внимание на тези явления, особено във връзка с характеризирането им като възрастови новообразувания или нововъзникващи проблеми.
В юношеството, както е известно, проблемът с избора на професия, формирането на доста обективни представи за себе си в избраната професионална дейност е актуален. В изследването на И. А. Баева, посветено наПсихологическата безопасност на образователната среда е установено, че сред учениците от гимназията размиването на представите за перспективите за предстоящия бъдещ път може да бъде причина за психологическа опасност. Наркотиците, алкохолизмът и престъпното поведение могат да се превърнат в тази опасност. Практиката на психолозите в образователната система показва, че семинарите за обучение на гимназистите да планират своя жизнен път и кариера, обучение в целеполагане (И. А. Баева, 2002; И. В. Дубровина, 1999; А. Л. Лихтарников, Е. Н. Чеснокова, 2001 и др.) премахват проблемите с професионалното самоопределяне, намаляват емоционалното напрежение в ситуация на избор на професия, формират по-конкретни идеи за професионална кариера e.
И така, оригиналността на бъдещето като обект на преживяване е следната. Бъдещето е резултат от вътрешната работа на индивида. Това означава, че човек сам създава своето бъдеще, трансформирайки своите знания, опит от миналото в съответствие със своите цели и ценности. Целта на тази вътрешна работа е да създаде приемственост на личната история, житейски път.
Познаването на бъдещето възниква в процеса на прогностичната дейност на индивида, резултатът от който е създаването от индивида на образ на бъдещето или хипотеза, заключения за последствията или планове, насочени към бъдещето.
В мащаба на жизнения път на човека бъдещето е житейски цели, планове, ориентации и перспективи.