ПУБЛИКАЦИИ - които харесвате

Навигационно меню

Персонализирани връзки

Информация за потребителя

Вие сте тук » RAMTA - ЕЗОТЕРИКА » СТИХОВЕ » СТИХОВЕ - които харесвате

Публикации 361 страници 390 от 505

Споделяне361 16-02-2016 00:46:39

  • Автор: Любава
  • ветеран
  • публикации
  • Регистриран: 28-03-2015
  • Публикации: 749
  • Респект: +186
  • женски пол
  • Прекаран във форума: 8 дни 15 часа
  • Последно посещение: 01-09-2018 20:17:08
  • настроение:

Ден седми. Адам и Ева Юри Егоров Ксения Архипова

Три дни вървях в спирала, Чукам като кръг – Цялото познание на тъгата Ражда отворени ръце. В какъвто и завой да вляза, Които и върхове да поема, Защо му е на човек сърце Изобщо не можах да разбера. Преди това три дни, Прострян в облаците, W шапка- тогава универсалният ум Раздуха душата си в прах. Издигайки се от прахта отсега нататък, И след като пое първия си дъх, На Духа, Отца и Сина Казах, че е Бог! А аз самият бях малко от него, И той беше всичко за мен, Но ако съм на крачка от Бога, Тогава защо нужда от сърцето си? Не злато, не сребро… Кой би знаел, че ще трябва Да дам ребро за сърцето си. Всичко ще бъде много по-късно Когато се науча да съжалявам - Бих дал много повече За щастието да те нараня! И вечерта на шестия ден, Което продължи век, Още една дума се роди<1 4>Назован Човек. И ето те - различен, Подобен, но не аз, От плътта ми... скъпа, И това означава завинаги моя! Като слънцето, усмивката на Бог - Търсиш отговор? Вземи го! Какво чува твоето докачливо, Затваряйки бузата до гърдите ти? От мъртвото и празно Така че плахо тук - почукай-чук… Може би не Словото в началото… В началото – удар на сърцето?!

И това означава от този край, От седмия, броейки дните Животът може да се живее без Рая..., Но възможно ли е без Любов?

И хаосът стана нов свят, В който редът е строг, И Словото беше изречено, И Словото беше Бог, И в неопитния свят, Където животът започна да тече, Незавършеността се роди Назован Човек. И той беше като Бог, И Бог беше всичко за него, Но безпокойството бие в гърдите си В ням питам: Защо. Замислено тихо и светло Беше вечерта на шестия ден. Всемогъщият му отговори: Създавайки ме от ребро, Наградата за това мъчение. Избутах го: Върви!. И беше лесно да се затопли, Вкопчвайки се в рамото му. И, чудейки се на Божията грижа, Направих крачка да избягам. Подобно - плът от плът, Така е завинаги. И нямаше щастие по-високо Съзнание - кой съм аз? — От плахо издишване: ишша. Като "мъжко" и "мое", Като истина - ето ни двама. И внезапно хванах, Притиснах бузата си към гърдите си, Като ехо, сърцебиене.

Животът може да се живее без Рая, От началото до края, В онзи свят, където всичко мълчи, Когато сърцата говорят.