Публикувано в реф.рф на офертата: Вчера беше студено; Спрете разговора, Моля, влезте, където съчетанието от субекта и сказуемото на предмета на общуване намира съвпадение в думите замръзна, спрете, моля (замръзването съответства на съчетанието на конкретния признак 2 с абстрактния признак в минало време; спрете съответства на съчетанието на субекта от 2-ро лице с активния признак в повелителното наклонение в сказуемото; питам съответства на съчетанието на субекта от 1-во лице единствено число с активния признак в сегашно време в предикатът).
Втората разновидност включва изречения, в които субектът и сказуемото са изразени със специална дума на изречението - ϶ᴛᴏ изречениядвусъставни, като главният член на едно от двете съединения съответства на субекта, а главният член на другия състав на сказуемото; такива граматически взаимосвързани (координирани) членове на двусъставни изречения се наричат подлог и сказуемо, а подлогът е ϶ᴛᴏ главният член на господстващото, а сказуемото е главният член на зависимия състав.
Двусъставните изречения са: 1) необичайни, когато има само една предикативна синтагма, и общи, когато в състава му има и други синтагми; 2) прости, когато само лексеми или лексикални комбинации присъстват като детерминанти, сложни, когато изолирани обрати действат като детерминанти, и сложни, когато цели изречения действат като детерминанти.
Едносъставните изречения на български език са: 1) с основата на сказуемото: безлични(Лесника го уби дърво; Светва; Става мраз; Време е да тръгваме; Съжалявам за бащата; Не мога да спя,неопределено лични(Наесен се броят кокошките),обобщено лични(Побързай - ще разсмееш хората; Не изпреварвай). e ти с луда тройка)и повелително(Спри да говориш!; Тишина!: Махай се!),2) на основата на субекта: екзистенциален, или екзистенциален(ʼʼ. Плахо дишане. Славейкови трелиʼʼ,гръб в гръб(Пекарна; ʼʼИнспекторʼʼ; ʼʼМетрополʼʼ),показателен(ʼʼЕто мелницаʼʼ)и възклицателен(Пожар!; Беда!).
Сложно изречение. Предикативните определения на атрибутивни, релационни и обективни синтагми се наричат подчинени изречения, а изреченията, съдържащи подчинени изречения, се наричат сложнипредлага. Подчинените изречения могат да се отнасят до един или друг член на главното изречение - ϶ᴛᴏ частно подчинение; в изречениетоМомчето, което продаваше ябълки, оставиподчиненото изречение се отнася като определител към предмета на главния;Знаех, че си дошъл- клаузата се отнася като определител към сказуемото на главното,Видях момче, което играеше топка- тук клаузата се отнася като определител към допълнението на главното.
Но има и случаи, когато подчиненото изречение се отнася до цялото главно изречение като цяло - ϶ᴛᴏ общо подчинение (нарича се още ʼʼотносително подчинениеʼʼ):Той забрави да вземе книги със себе си, което му се случваше изключително рядко, Кочияшът реши да мине покрай реката, което трябваше да съкрати пътя ни с три мили, казах му много комплименти, които не трябваше да казва. Едно подчинено изречение може да има друго подчинено изречение като определящо - тогава ще бъде случай на последователно подчинение: Тойдойде при нас, за да знаем всички как е стигнал до роднините си, които не са го виждали толкова дълго- има главно и три последователно подчинени подчинени изречения, което съставлява обща структура в четири нива.
Състав. Съставът не е синтагматичен. Това е връзка на равни, в която нито първото по отношение на второто, нито второто по отношение на първото не е нито определящо, нито се определя. В същото време композицията е комуникативна, иначе би била просто съпоставяне.
Композицията може да се извърши както в рамките на лексемата - ϶ᴛᴏ несинтагматични допълнения(човек-ден, киловат-час, тон-километър, търговски и промишлени),и в рамките на просто изречение - ϶ᴛᴏ еднородни членове на изречението(Добър и симпатичен човек; Смееше се весело ина спокойствие;и също:Децата играха и пееха; Кучета и вълци-от една и съща породаи т.н.) и в рамките на сложно изречение - ϶ᴛᴏ или комбинация от две или повече независими изречения (това, което обикновено се нарича ʼʼсъставно изречениеʼʼ:Облаците висяха и валеше; Валеше, но ние все пак вървяхме,или подчинение на две или повече еднородни подчинени изречения на един и същ член от основното(помня, че ми беше ужасно студено, че апартаментът беше студен, че чаят не ме стопли).
Оставяйки настрана ʼʼвътрешните композицииʼʼ, т.е. несинтагматичните допълнения, и вземайки само ʼʼвъншните композицииʼʼ като обект на разглеждане в рамките на простото и сложното изречение, можем да установим, че тези случаи, когато съставът е свързан със съюзи, са в по-голямо съответствие с концепцията за цялото, отколкото тези, когато съюзите отсъстват.
И така, връзката в съставеното цяло трябва да бъде: 1) със съюза и тогава съставните изречения могат да се класифицират според видовете съюзи на: а) съединителни - си, да(=и), и-и, нито-нито, както-така, не само-, но и,б) противопоставителни - са, но, да (= но), обаче, но, въпреки товаи т.н., в) разделяне със сдвоени съюзи:или-или, или-или, дали-дали, тогава-тогава, не че-не чеи т.н. Тези съюзи могат да се използват както вътре в просто изречение за свързване на еднородни членове, така и вътре в сложно да свързва хомогенни предложения;
2) безсъюзно, когато се изразява или едновременността на равното(ʼʼТеатърът вече е пълен, ложите блестят, сергиите и столовете-всичко кипиʼʼ),или последователността на равното(ʼʼКонете потеглиха, звънецът звънна, каруцата отлетяʼʼ),или противопоставянето на равното(ʼʼДъбдържейки се–тръстиката падна на земятаʼʼ).
При наличието на съюзи освен интонацията е очевидна разликата между подчинение и състав, тъй като съюзите са различни, но при безсъюзна връзка интонацията решава. Същите думи в същия ред на изреченията и техните членове могат да се разбират както като съчинение, така и като подчинение, например:Секат гората, стърготини летят синтонация за изброяване (когато във всяка половина има повтарящо се повишаване и след това намаляване на интонацията, която е симетрична за две части) - есе и:Те режат гората-стърготини летят( с контрастна интонация) – подчинение.
Отделянето на всяко изречение или дори член на изречение в отделна фраза (затваряне на предната и задната част с паузи) разрушава връзката и обособява всеки от съставените елементи в самостоятелно цяло(ʼʼКъсна есен. Грабовете отлетяха.
Въведение. Както в простите, така и в сложните изречения можете да намерите елементи, които не са граматически свързани с околния текст; това са отделни лексеми, фрази и цели изречения. Такова явление се наричавъведение.