Рап битка за мнения
„По никакъв начин не омаловажавам достойнствата на рап културата и нейния феномен като такъв – струва ми се, че настоящите изпълнители не достигат своите западни роднини и предци. Харесвам хора, които са по-склонни да излязат от рап културата: Dolphin, това, което Баста прави под псевдонима Noggano - тук се постига баланс между силното изкуство на съвременния рап и откровеното хулиганство и провокация. Фактът, че тази [битка] изведнъж попада в толкова остър фокус на медиите, за мен е мистерия, защото с цялото ми уважение няма нищо особено в нея, както и в изпълнителите“, каза Певчев.
Според критика засега не говорим за сериозен музикален феномен, произлязъл от рап културата - за разлика например от Beastie Boys, които "започнаха с бяло копиране на черна музика и стигнаха до собствени разработки". При родния рап музикалната съставка оставя много да се желае, смята Певчев.
Рап битката дойде в България от Америка, а в брейкър партито от края на 80-те и началото на 90-те години тя минаваше не само през музиката, но и през танца, когато врагът можеше да бъде „изнесен“ с определени движения, каза още Певчев.
Според него феноменът битка е следствие от интернет емисиите.
„Но не казвам, че от такова семе не може да израсне зашеметяващо цвете, въпреки че като цяло това показва известна деградация на музикалната култура - това е доста примитивна форма на изразяване. Мисля, че битките са толкова спираловидна история, която ще се повтаря. Мечтая да се развие в музикален подтекст, въпреки че рапът, за който се давят, не предполага това. Но тези момчета са млади, растат и това да се развие и да стигне до добър български език е напълно възможно, защото българският език е страхотенза рапа по едно време дори обсъждахме, че Маяковски е първият рапър у нас“, завърши Певчев.