Разликата между Православието и другите християнски деноминации, Мисионерство
Разликата между православието и другите християнски деноминации
Православната църква е съхранила непокътната истината, която Господ Иисус Христос е разкрил на апостолите. Но сам Господ предупреждава учениците Си, че измежду онези, които ще бъдат с тях, ще се появят хора, които ще искат да изопачат истината и да я замъглят със своите измислици: Пазете се от лъжепророци, които идват при вас в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители (Мат. 7, 15).
И апостолите също предупреждават за това. Например апостол Петър пише: ще имате лъжливи учители, които ще въведат пагубни ереси и като се отрекат от Господа, който ги е изкупил, ще навлекат бърза гибел върху себе си. И мнозина ще последват тяхната поквара и чрез тях ще се укори пътят на истината... Като оставиха правия път, те се заблудиха... приготвена им е тъмнината на вечната тъмнина (2 Петр. 2, 1-2, 15, 17).
Ереста е лъжа, която човек съзнателно следва. Пътят, който Исус Христос отвори, изисква себеотрицание и усилия от човека, за да покаже дали наистина е тръгнал по този път с твърдо намерение и от любов към истината. Не е достатъчно само да се наречеш християнин, трябва да докажеш с делата, думите и мислите си, с целия си живот, че си християнин. Който обича истината, е готов да се откаже от всяка лъжа в мислите и живота си заради нея, за да влезе истината в него, да го очисти и освети. Но не всеки влиза в този път с чисти намерения. И така последващият живот в Църквата разкрива лошото им настроение. А тези, които обичат себе си повече от Бога, отпадат от Църквата.
Има грях на делото, когато човек нарушава Божиите заповеди с дело, и има грях на ума, когато човек предпочита своята лъжа пред Божествената истина. Второто се нарича ерес. И сред тези, които са се наричали християни по различно време, са идентифицирани катохората, които са посветени на греха на акта, такива са и хората, които са посветени на греха на ума. И двамата се противопоставят на Бога. Всеки човек, ако е направил твърд избор в полза на греха, не може да остане в Църквата и отпада от нея. Така през цялата история всеки, който избра греха, напусна Православната църква.
В историята е имало много такива хора. Най-разпространените и многобройни от създадените от тях общности, оцелели до днес, са монофизитските източни църкви (възникнали през 5 век), Римокатолическата църква (отцепила се от Вселенската православна църква през 11 век) и църквите, които наричат себе си протестантски.
Самата дума "православен", която означава правилно прославящ Бога или имащ правилна вяра в Бога, се е появила още от времето на първата християнска велика световна държава Византия, която за нас все още е пример за симфонията на Църква и държава.
Когато след два дълги века преследване на християните първият свети император Константин идва на власт, той обявява свобода за всички религии, разбира се, с по-нататъшната цел християнството да стане държавна религия. В същото време обратната страна на тази свобода беше бурен прилив на фалшификати и фалшификати под християнската религия, които от своя страна също започнаха да претендират за ролята на просветители. Новите религиозни движения започват да се наричат с имената на техните основатели, например арианите (по същество съвременните Свидетели на Йехова) - с името Ария, несторианците (съвременните протестанти) - с името Нестория, оригенистите (учение, че всеки ще бъде спасен, мъчението не е безкрайно) - с името на Ориген. За да се разграничат от такива и за да не се бърка оригиналното, правилно учение с най-нечестивата грешка, която прави човека нехристиянин и се нарича ерес, - за тези цели иНашите свети отци започват да се наричат православни християни.
Подобна ситуация се случва в съвременния свят, в който има една Вселенска православна църква и има различни деноминации от по-голям и по-малък размер. Нека, скъпи читатели, заедно се опитаме да разберем каква е разликата между православието и другите изповедания и как един неопитен човек може да разбере такова изобилие от секти, които наричат себе си християнски, да не говорим за морето от други нехристиянски религии.
Първо, по самото си определение Православието се отличава с правилната вяра, която е една и съща и през 4 век, и през 21 век, същата ще бъде и през 22 и 23 век, нищо всъщност няма да се промени. Просто нека не бъркаме вярата с ритуалите, които могат да се променят с времето. Обредите, поклоните, кръстното знамение, постът, езикът на богослужението привличат тялото към прослава на Бога, изразяват любов към Него, надежда и вяра. Например през 17 век в Русия се появяват старообрядци, които също се наричат старообрядци. Тази деноминация вярва, че промяната на броя пръсти, които да се кръстят, е предателство към вярата. Това е грешно мнение. Сега в нашата Църква е позволено да се кръстите както с три пръста, така и с два, ако сте наш единоверец, преминал от староверците.
Второ, Символът на вярата. Християните имат специален малък текст, който всеки трябва да знае наизуст, като парола, която се чете преди кръщението, както и всяка сутрин в домашна молитва. То определя кой е наш и кой е чужд. Можем да кажем, че това е такъв ключ, който се вкарва в ключалката и ако има допълнителни зъби или, напротив, няма достатъчно, тогава вратата към Небесното царство няма да се отвори за тях. Започвайки с третия Вселенски събор през 431 гПрез същата година беше решено за великите Божии тайни, в които Той се разкрива на хората, винаги да се използват тези думи на Символа на вярата, а не да се съставя нов текст. В момента католиците и протестантите са променили този модел на вяра, добавили са нещо свое или дори са създали друг. Разликата между тези деноминации, разбира се, не е само в това. Но това е нещо, което всеки може да провери: вземете православен молитвеник, който се разпространява във всяка църква срещу дарение, отворете го на първите страници, където е посочен Символът на вярата и го сравнете с това, в което вярва тази или онази деноминация.
Не всички разлики са изброени, а само някои от тях, които, подобно на очила, ще помогнат на духовното късогледство да сортират деноминациите и да намерят спасителен път.