Разработване и проверка на хипотезата
Развитието на хипотеза е свързано с извеждането на хипотеза от нейните логически следствия. Ако се приеме, че изложеното твърдение е вярно, от него се извеждат редица следствия, които трябва да съществуват, ако съществува предполагаемата причина.
Логическите следствия, изведени от хипотези, не могат да се отъждествят със следствията - звена в причинно-следствената верига от явления, винаги хронологично следващи причината, която ги е причинила. Подлогически следствияимаме предвид мисли не само за обстоятелствата, причинени от изследваното явление, но и за обстоятелствата, предшестващи го във времето, за съпътстващите и последващите, както и за обстоятелствата, причинени от други причини, но които са в някаква връзка с изследваното явление.
Сравнението на последствията, произтичащи от предположението, с установените факти от реалността дава възможност или да се опровергае хипотезата, или да се докаже нейната истинност. Това се прави в процеса на проверка на хипотезата. Проверката на хипотези винаги минава през практика. Хипотезата се генерира от практиката и само практиката решава дали хипотезата е вярна или невярна.
Тестването на една хипотеза на практика, превръщането й в надеждно знание е сложен и продължителен процес. Следователно проверката на истинността на една хипотеза не може да се сведе до едно логическо действие. При проверка на хипотеза се използват различни логически форми и методи за доказване или опровержение.
Прякото потвърждение (опровержение)на хипотеза се използва доста често в науката. Същността на този метод се състои в това, че предполагаемите отделни факти или явления в хода на последващото познание намират потвърждение (или опровержение) в правната или икономическата практика чрез прякото им възприемане.Примери за това са откриването на планетата Нептун; откриване на редица острови в Северния ледовит океан; откриване на чиста естествена вода в езерото Байкал и др. Но факт е, че в някои случаи (исторически хипотези) е трудно (или дори невъзможно) да се тестват всички предположения на практика. Например, трудно може да се провери предположението, че съвременният български език е по-заглушен от старобългарския поради невъзможността да се чуе старобългарската устна реч в момента. Невъзможно е и да се провери на практика дали българският цар Иван IV (Грозни) наистина се е подстригал като монах. В случаите на прогнозни хипотези е нецелесъобразно да се чака прякото им потвърждение от практиката, тъй като ще бъде загубено време за необходимите действия (например хипотеза за перспективите за развитие на изкуствени езици). Ето защо логическото доказване (опровержение) на хипотезите се използва широко в науката.
Логическото доказателство (опровержение) протича косвено, тъй като са известни явления, които са се случили в миналото или съществуват в настоящето, но са недостъпни за прякото сетивно възприятие. Класически пример е потвърждението на Периодичната таблица на химичните елементи от D.I. Менделеев, което доведе до предсказанието за съществуването на елементи, които все още не са открити по това време.
Основните начини за логическо доказване на хипотезата са: индуктивно - все по-пълно потвърждаване на хипотезата или извеждане на следствия от нея с помощта на аргументи, включително указания на факти и закони; дедуктивен - извеждане на хипотеза от други, по-общи и вече доказани положения; включването на хипотеза в системата на научното познание, в която тя е в съответствие с всички други разпоредби; демонстрация на евристична, предсказваща сила на хипотеза, когато тя правилно обяснява ипредсказа доста широк спектър от явления.
Логическото доказателство (опровержение), в зависимост от метода на обосновка, може да протече под формата на пряко и косвено доказателство (опровержение).
Прякото доказателство (опровержение) на хипотезата протича чрез потвърждаване или опровергаване на изведените логически следствия от новооткрити факти.
Друг вид логическо доказателство (опровержение) на хипотеза е косвеното доказателство (опровержение). Използва се, когато има няколко хипотези, които обясняват едно и също явление.
Заключението в това заключение може да се счита за надеждно, ако:първо,е изградена изчерпателна поредица от предположенияза обяснение на изследваното явление;Второ,в процеса на тестване на хипотези,всички неверни предположения бяха опровергани.Предположението, посочващо оставащата причина, в този случай ще бъдеединственотои изразеното в него знание вече няма да действа като проблематично, а като надеждно.
Логическото доказателство (опровержение) ще бъде разгледано по-подробно в следващата глава на това ръководство.
По този начин, след като разкрихме проблема за същността, структурата и основните видове хипотеза, е необходимо да се отбележи нейната важна роля в процеса на теоретична и практическа дейност. Хипотезата е необходима форма на развитие на научното познание, без която преходът към ново познание е невъзможен.
Хипотезата играе съществена роля в развитието на науката и служи като начален етап при формирането на почти всяка научна теория. Всички значими открития в науката не са възникнали в завършен вид, а са преминали през дълъг и сложен път на развитие, започвайки от първоначалните хипотетични положения, които действат като водеща идея на изследването и развитието на това действителнооснова на научната теория.