РД 14-569-03 „Инструкции за съставяне на технически паспорт за безопасност при експлозия на опасен
1.1. Тази инструкция е разработена в съответствие с Федерален закон № 11 6-ФЗ от 21 юли 1997 г. „За промишлената безопасност на опасни производствени съоръжения“ (Сборник на законодателството на България, 1997 г., № 30, чл. 3588), Правилник за федералния минен и промишлен надзор на България, одобрен с Постановление на правителството на България от 03.1 2. 01 г. 841 (Сборник на законодателството на България, 2001, № 50, чл. 4742), Общи правила за промишлена безопасност за организации, работещи в областта на промишлената безопасност на опасни производствени съоръжения (PB 03-517-02), одобрени с постановление на Госгортехнадзор на България от 18.10.02 г. № 6 1-A, регистрирано от Министерството на правосъдието на България на 11.28 .02, рег. No 3968 (в. Български, 05.12 .02, бр. 231).
1. 2. Тази инструкция е методически документ за съставяне на технически паспорт за експлозивна безопасност на опасно производствено съоръжение за съхранение, преработка и използване на суровини в агропромишления комплекс (наричано по-долу ЗА).
1.3. Техническият паспорт за безопасни експлозии се съставя за опасни производствени съоръжения, където се произвеждат, използват, обработват, формират, съхраняват и транспортират опасни вещества (растителни суровини и продукти от тяхната преработка), които могат да се запалят спонтанно, да се запалят от източник на запалване и да горят независимо след отстраняването му, както и способни да образуват експлозивни смеси от прах и въздух. Тези обекти включват:
приемателно-предавателни устройства за железопътен, автомобилен и воден транспорт;
работни сгради, силозни сгради на елеватори, складове от силозни и подови типове, галерии за насипно съхранение и движение на суровини и продукти от тяхобработка;
цехове, цехове, блоково-модулни и агрегатни инсталации за производство на брашно, зърнени храни, малц, фуражи и фуражни смески, протеиново-витаминни добавки и премикси, семепреработвателна и зърнопреработвателна промишленост;
подготвителни, трошачни отделения за почистване, смилане на малц, зърно, белене на маслодайни семена, отделения за цепене и рязане на тютюн;
отделения за разтоварване, претегляне, пресяване на брашно, смилане на гранулирана захар;
зърносушилни, приемно-почистващи и сушилно-почистващи кули, цехове за контейнери за отпадъци, прах, почистване и сортиране на чували.
1. 4. В техническия паспорт се въвеждат данни за наличието и техническото състояние на средствата за предотвратяване и защита от експлозии, промишлени сгради, конструкции и оборудване на HIF.
Техническите средства, използвани в HIFs, включително чуждестранно производство, трябва да имат разрешения за използване на всички видове технически устройства, издадени от Госгортехнадзор на България, в съответствие с изискванията на Правилника за реда за издаване на разрешения за използване на технически устройства в опасни производствени съоръжения (RD 03-485-02), одобрен с решение на Госгортехнадзор на България от 14 юни 2002 г. № 2. 5, регистрирано от Министерството на правосъдието на Република България на 8 август 2002 г., рег. № 3673 (В. Български, 14 август 2002 г., бр. 151). Липсата на разрешение за използване на техническо средство се отразява в Удостоверения за преглед, в които се посочва датата на въвеждане в експлоатация на техническото средство, името на производителя (представител, доставчик).
1.5. Процедурата за съставяне на паспорт за безопасност при експлозия:
1.5.1. Съставянето на паспорт за взривна безопасност се предхожда от проверка на ЗЗО.
1.5.2. За съществуващипредприятия, паспортът за безопасност на експлозията се съставя от проектантска, експертна организация или самостоятелно от предприятие, експлоатиращо HIF. При самостоятелно съставяне на паспорт за експлозивна безопасност проверката се извършва от комисия, състояща се от технически ръководители (главен инженер, главни специалисти, инженери по индустриална безопасност и защита на труда, ръководител на опасно производствено съоръжение) на предприятието, назначени за тези цели със заповед на предприятието. Резултатите от прегледа се оформят под формата на акт, подписан от всички членове на комисията, и са задължително приложение към паспорта. Според резултатите от проучването се попълват таблиците, които съставляват техническия паспорт за безопасност при експлозия (формулярът на таблиците е приложен). Информационният лист за безопасност при експлозия се подписва от ръководителя на предприятието. При отклонения от нормативните изисквания за индустриална безопасност се изготвя план за действие за привеждане на ЗЗО към нормативните изисквания за индустриална безопасност. Планът за действие е неразделна част от информационния лист за безопасност при експлозия.
1.5.3. За новопостроени предприятия паспортът за безопасност на експлозията и планът за локализиране и отстраняване на аварията се изготвят от проектантската организация при разработването на проектна документация за изграждане на HIF. И по време на реконструкция, техническо преоборудване или разширяване на производството проектантската организация прави подходящи промени в сертификата за безопасност при експлозия.
1.6. В съответствие с изискванията на действащото законодателство на България в областта на индустриалната безопасност техническият паспорт за взривобезопасност на предприятието, като документ, свързан с експлоатацията на ХИФ, подлежи на експертиза по индустриална безопасност.
Проверка на HIF сертификат за експлозивна безопасност,съставен от експертна организация не се извършва.
1.7. При промяна на състоянието на взривна безопасност на HIFs се правят съответните промени в техническия паспорт на взривна безопасност, съгласувани с териториалните органи на Госгортехнадзор на България.
2. СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛИСТА С ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
2.1. Таблица 1.1
2.1.1. В колона 3 се въвеждат стойностите на свободните обемиV, които се определят от вътрешните габаритни размери.
Свободният обем на помещениетоVсе определя, като от геометричния обем на помещението се извадят обемите на изпъкналите строителни конструкции и производствено оборудване. При липса на необходимите данни се допуска стойносттаVда бъде равна на 0,8 от геометричния обем на помещението.
2.1. 2. В колона 4 въведете стойностите на минимално допустимите площи на лесно падащи конструкцииFдобавите, изчислени с точност до 1 m 2 и определени чрез изчислителни методи, като се вземат предвид допустимите натоварвания върху обвивката на сградата или по формулата
V- свободен обем на помещението, m 3 .
2.1. 3. В колона 5 въведете стойностите на действителните площи на лесно падащи конструкцииFf, разположени във външните стени или покрития на помещенията (като се вземат предвид отворените отвори).
По принцип прозоречните стъкла се класифицират като лесни за нулиране структури (подсиленото стъкло и стъклените блокове не са включени в лесните за връщане структури). В същото време едно стъкло за прозорец принадлежи към лесно падащи конструкции с дебелина 3, 4 и 5 mm и площ най-малко (съответно) 0,8; 1,0 и 1,5 m 2.
Лесните за нулиране структури също включват конструкции, изработени от шисти и метални листове и др., Които се отварят или срутват при свръхналягане от 2 kPa (200 kgf / m 2).Изчисленото натоварване от масата на лесно падащата структура на покритието трябва да бъде не повече от 0,7 kPa (70 kgf / m 2). В материалите от изследванията на опасни производствени съоръжения, резултатите от които са използвани за попълване на таблиците на паспорта, е необходимо да се предоставят съответните изчисления, извършени съгласно методите, одобрени или съгласувани с Госгортехнадзор на България.
2.1.5. Колона 8 съдържа информация за разполагането на помещения за удобства в промишлени сгради.
2.1. 6. В колона 9 са фиксирани местата за поставяне директно в производствените сгради на бункери за съхранение и съхранение на аспирационен прах и прах.
2.1.7. В колона 10 се отразяват други съществуващи нарушения (наличие на неуплътнени инсталационни отвори, дупки в стени и тавани, липса на 2-ри авариен изход и др.).
2.2. Таблица 1.2
2.2.1. Ако стените или покривът на галерията са направени от поцинковани метални листове, азбестоциментови листове, шисти и други материали, които лесно се изпускат, тогава в колона 6 се прави съответен запис.
2.2.2. Колона 5 съдържа минималните допустими стойности на площта на лесно изхвърляните конструкции на тунели (подземни конвейерни галерии), които трябва да бъдат най-малко 0,06 m 2 на 1 m 3 от обема на тунела (галерията).
2.3. Таблица 1.3
2.3.1. В колона 4 се въвежда информация за наличието на метални елеваторни тръби с кръгло напречно сечение с дебелина на стената най-малко 2 mm в зони, преминаващи вътре в мини, бункери, силози.
2.3.2. Колона 11 съдържа данни за оборудването на асансьорите с устройства за контрол на приплъзването на колана.
2.4. Таблици 1.3, 1.4, 1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.11
2.4.1. Несвързаност или неизправност на технически устройства (контролно релескоростни датчици (PKC), обратни датчици, устройства за контрол на приплъзването на лентата, взривни устройства, магнитна защита, устройства за дистанционно измерване на температурата, високоскоростни устройства) се записва като липсата им.
2.5. Таблица 1.7
2.5.1. Колона 2 включва наименованието на сградата, помещенията (етаж), където е монтирано оборудването за ударно смилане (валцови мелници, трошачки, чистачки, фрезови машини, машини за смилане, белене и почистване, триери), както и приемни устройства от автомобилен, железопътен и воден транспорт, където в съответствие с изискванията на действащите нормативни и технически документи е необходимо да се предвиди инсталирането на магнитна защита, нейния вид и брой според технологична схема.
2.5.2. В колони 3, 4, 5 се въвежда информация за стандартния брой електромагнитни сепаратори и за стандартната и действителната дължина на фронта на магнитното поле (дължината на магнитната линия).
2.6. Таблица 1.8
2.6.1. В колона 2 се посочва наименованието на обектите, чиито силози ще бъдат оборудвани с устройства за дистанционно измерване на температурата:
силозни сгради на елеватори и силозни складове за съхранение на зърно;
силози за съхранение на шрот, кюспе, трици и гранулирано тревно брашно (независимо от местоположението им).
2.7. Таблица 1.9
2.7.1. В колона 2 се включват тези смукателни и пневматични мрежи, при които има нарушения на изискванията на нормите и правилата за безопасност.
2.7.2. В колона 3 се посочват съществуващите нарушения (например липса на блокиране на мрежи с аспирационно оборудване; липса на блокиране на шлюзове на прахоотделители с електрически двигатели на вентилатори на аспирационни мрежи; недопустимост на аспирация от една инсталация на ударно-оборудване и контейнери за смилане; няколко нории; кофови елеватори и контейнери, неправилно разположение на смукателната мрежа).
2.8. Таблица 1.10
2.8.1. За рециркулационни сушилни се попълват колони 6, 7, 9.
2.9. Таблица 1.11
2.9.1. В колона 2 са посочени местата за инсталиране на високоскоростни устройства в съответствие с установените препоръки. За други проектни решения, посочете тези решения чрез просто изброяване в рамката на таблица 1.11.
2.10. таблица 2
Технически лист за възрастнибезопасност на опасно производствено съоръжение
(име на обекта на предприятието)
(име на организацията, разработила нашия информационен лист за безопасност при експлозия)
(№ на регистрация на заключението на експертизата по индустриална безопасност)
(подпис) длъжност, трите имена
"___" ______________________ 200__ г.
1. Показатели, характеризиращивзривяване на безопасността на опасно производствено съоръжение
Промишлени сгради и конструкции *
Наименование на конструкции, сгради и помещения
Свободен обем на помещението,V, m 3
Площ (относителна) на лесно падащи конструкции, m 2
Брой отвори без тамбурни брави, бр.
Намиране на битови помещения в промишлени сгради
Поставяне на контейнери за аспирационни утайки и прах
Минимално допустимо,Fдобавяне