Реферат Извори на конституционното право на България - Банка с резюмета, есета,
2. Разрешава спорове за компетентност:
а) между федерални държавни органи;
б) между държавните органи на България и държавните органи на субектите на Руската федерация;
в) между висшите държавни органи на съставните образувания на Руската федерация.
3. По жалби за нарушения на конституционните права и свободи на гражданите и по искане на съдилищата проверява конституционността на закона, който е приложен или ще бъде приложен в конкретен случай.
4. Дава тълкуване на Конституцията на Руската федерация.
5. Дава становище по спазване на установения ред за повдигане на обвинение на президента на България в държавна измяна или извършване на друго тежко престъпление.
6. Проявява законодателна инициатива по въпросите от своята компетентност.
7. Упражнява други правомощия, предоставени му от Конституцията на Руската федерация, Федералния договор и федералните конституционни закони; може също така да се ползва от правата, предоставени му от сключени споразумения за разграничаване на юрисдикцията и правомощията между държавните органи на съставните образувания на Руската федерация, ако тези права не противоречат на неговата правна природа и предназначение като съдебен орган за конституционен контрол.
Конституционният съд на България решава изключително въпроси на конституционното право. При осъществяване на конституционно производство той се въздържа от установяване и изследване на фактически обстоятелства във всички случаи, когато това е от компетентността на други съдилища и други органи.
Конституционният съд разглежда и решава делата в пленарни заседания и заседания на съставите на Конституционния съд. Състои се от две колегии, включващи съответно 10 и 9 съдии от Конституционния съд. Персонален състав на камаритеопределени от томбола.
Всички съдии от Конституционния съд участват в пленарните заседания, а съдиите, които са членове на съответния състав, участват в заседанията на съставите.
Конституционният съд има право да разглежда в пленарна зала всеки въпрос от своята компетентност. Изключително в пленарни заседания Конституционният съд:
решава дела за съответствието на Конституцията на България с конституциите на републиките и законите на съставните образувания на Руската федерация;
дава тълкуване на Конституцията на Руската федерация;
- дава становище по спазване на установения ред за повдигане на обвинение на президента на България в държавна измяна или извършване на друго тежко престъпление;
приема съобщенията на Конституционния съд;
решава въпроса за законодателна инициатива по въпроси от своята компетентност.
Конституционният съд България не ръководи системата на конституционното правосъдие. Това означава, че конституционните и законовите съдилища, образувани в субектите на Руската федерация, действат независимо въз основа на конституциите и хартите на съответните субекти.
Източници на конституционното право са и решенията на Конституционния съд на България за тълкуване на Конституцията на България, постановени на основание чл.125, част 5 от Конституцията. Тези укази съдържат и норми от конституционен характер.
Следва да се отбележи, че Конституционният съд тълкува Конституцията не само когато решава дела, разглеждани по специални искания на овластени за тълкуване органи. Разглеждайки и решавайки други дела от своята компетентност, свързани с проверката на конституционността на нормативни актове (чл. 125, част 2 и 4 от Конституцията), Конституционният съд понякога също трябва да формулира своето правно становище, което е тълкуване на Конституцията. Но в тези случаи тясе съдържа само в мотивната част на решенията, поради което едва ли може безусловно да се счита за норма.
Определенията на Конституционния съд, постановени във връзка с разрешаването на спорове за компетентност (част 3, член 125 от Конституцията), също изглежда трябва да съдържат норми от конституционен характер, но в практиката на Конституционния съд не е имало такива случаи.
В заключение бих искал да подчертая, че източниците на конституционното право са само онези документи, които съдържат нормите на държавното право.
Въз основа на извършената работа може да се заключи, че източниците на конституционното право са от голямо значение за укрепване на правовата държава. Съвършенството на разглежданите източници пряко зависи от нивото на теоретичните представи за тях и от качеството на всички видове правна практика. Правната наука е призвана да изготвя навреме подходящи препоръки за усъвършенстване на формите на правото, а практиката трябва умело да прилага предложенията на учените, за да създаде гъвкава, динамична и ефективно функционираща система от източници на правото. От качеството на тази правова система зависи силата на законността в държавата.
Подобренията в източниците на конституционното право на съвременна България трябва да бъдат както следва:
При усъвършенстване на правните форми трябва внимателно да се вземат предвид правните традиции на България и да се вземе най-доброто от дореволюционната правна система.
В конституционното право на България е необходимо да се фиксира "основата" на нормативната уредба на държавата, основната форма на правото. В една правова държава основната форма на закона трябва да бъде призната не като нормативен правен акт като цяло, а само един от тях - Конституцията. В същото време Конституцията на държавата не може да се ограничи до "циментиране" само на правни актове. Всички правни актове и дрформи на действащото право в България, които противоречат на Конституцията, не трябва да имат законна сила.
Освен това е необходимо да се приеме федерален конституционен закон, в който е необходимо да се отрази процедурата за сключване и прекратяване на споразумения между държавните органи на България и нейните субекти за разграничаване (взаимно делегиране) на юрисдикция и правомощия в съответствие с част 3 на член 11 от Конституцията.
РЕФЕРЕНТЕН СПИСЪК
Баглай М. В. Конституционно право на България. Учебник за юридическите училища и факултети. М.: Издателска група INFRA M NORMA, 1997. 752 с.
Държавно право на България. Редактирано от O.E. Кутафин. М. Правна литература, 1996, -580 с.
Коваленко А. И. Основи на конституционното право България М. 1994г
Козлова Е.И., Кутафин О.Е. Конституционно право на руската федерация. Учебник. М. Юрист. 1995 г.
Колесников Е.В. Руски източници на науката. конституционен закон. Саратов, 1998
Конституционното право на България. Учебник за студенти от юридически училища и факултети. Баглай М.В.-М. Норма-Инфра-М, 1998, -741 с.
Българската конституция: Приета с гласуване на 12 дек. 1993 - М. : Ново училище, 1995.-61 с.
Лисенко В.Н. Развитие на федерацията и Конституцията на България (Конституционните промени като неотложна необходимост за развитие на федеративните отношения) // Държава и право // No 8, 1997.
Основи на държавата и правото. Урок. Под общата редакция на S.A. Комаров. М.: Ръкопис, Рус-90, 1996. Политически научен речник-справочник М. 1993.
Политологически речник-справочник М. 1993г.