Реферат Основи на педагогическата наука - Банка с резюмета, есета, доклади, курсови работи и дипломни работи

34 Наблюдението е най-достъпният и разпространен метод за изучаване на педагогическата практика. Научното наблюдение се разбира като специално организирано възприемане на обект, процес или явление, което се изучава в природни условия. Научното наблюдение се различава значително от обикновеното, ежедневното. Основните разлики са следните: 1) дефинират се задачи, идентифицират се обекти, разработва се схема за наблюдение; 2) резултатите задължително се записват; 3) получените данни се обработват. За да се повиши ефективността на наблюдението, то трябва да бъде дългосрочно, системно, многостранно, обективно и масово. Подчертавайки важността на метода на наблюдение, неговата достъпност и разпространение, е необходимо да се посочат и неговите недостатъци. Наблюдението не разкрива вътрешните аспекти на педагогическите явления, когато се използва този метод, е невъзможно да се осигури пълна обективност на информацията. Изследването на опита е друг метод на педагогическо изследване, който се използва от дълго време. В широк смисъл това означава организирана познавателна дейност, насочена към установяване на историческите връзки на образованието, изолиране на общото, стабилно в образователните и образователните системи. На задълбочен научен анализ са подложени паметници на древната писменост, законодателни актове, проекти, циркуляри, доклади, доклади, резолюции, материали от конгреси и конференции и др.Изучават се и образователни и образователни програми, харти, учебници, разписания на класовете - с една дума всички материали, които помагат да се разбере същността, произхода и последователността на развитие на конкретен проблем. Беседите са сред традиционните методи на педагогическо изследване. В разговори, диалози, дискусии се разкриват нагласите на хората, техните чувства и намерения, оценки и позиции. Изследователи на всичкивреме в разговорите са получили такава информация, която е невъзможно да се получи по друг начин. Педагогическата беседа като изследователски метод се отличава с целенасочени опити на изследователя да проникне във вътрешния свят на събеседника, да идентифицира причините за едни или други негови действия. Чрез разговори се получава и информация за моралните, идеологическите, политическите и други възгледи на изследваните лица, отношението им към интересуващите изследователя проблеми. Но разговорите са много сложен и не винаги надежден метод. Затова най-често се използва като допълнителен за получаване на необходимите пояснения и разяснения за това, което не е било достатъчно ясно при наблюдение или използване на други методи.

39 Съвременното българско образование е непрекъсната система от последователни степени на образование, всяка от които има държавни, недържавни, общински образователни институции от различен вид и тип. Образователната система съчетава предучилищно, средно общообразователно, средно специално, висше, следдипломно, допълнително образование. Образователните институции включват: - предучилищна; - общообразователна; - институции за сираци и деца, останали без родителска грижа; - професионални (първоначални, средни специални, висши и др.); - институции за допълнително образование; - други институции, предоставящи образователни услуги. Образователните институции могат да бъдат платени и безплатни, търговски и нетърговски. Дадено им е право да сключват споразумения помежду си, да се обединяват в образователни комплекси (детска градина - основно училище, лицей-колеж-университет) и образователни, научни и индустриални асоциации (асоциации) с участието на научни, промишлени и други институции и организации. Образование може да се получис и без прекъсване на работа, под формата на семейно (домашно) обучение и

също външни. Дейностите на държавните и общинските образователни институции се основават на стандартни разпоредби, одобрени от правителството на Руската федерация за съответните видове и видове образователни институции. Хартите на образователните институции се разработват въз основа на стандартни разпоредби. Основните задачи на общообразователните институции са да създават благоприятни условия за умствено, морално, емоционално и физическо развитие на индивида; допринасят за развитието на научен мироглед; гарантира, че учениците овладяват системата от знания за природата, обществото, човека, неговата работа; развиват методи за самостоятелна дейност. В българските училища все още доминира традиционната урочна схема: анкета (проверка на домашното), след това обяснение на новия материал; понякога - контролна работа. В старшите класове на лицей или гимназия по правило се въвежда лекционно-семинарна система с последващо приемане на индивидуални тестове за всяка тема. Лекциите се провеждат едновременно във всички паралелни класове. Контактът между лектора и аудиторията естествено е по-слаб от контакта на добър учител с всеки от студентите в хода на обикновен урок. Лекционният жанр обаче е по-изгоден, когато се дава обобщаващ или прегледен материал, където е важно да се запази целостта на изложението. Лекциите са по-подходящи за демонстрации. Лекционната форма учи учениците да си водят бележки, което прави прехода им към университетската форма на обучение по-плавен.

40 41 Самообразованието се разглежда като целенасочена човешка дейност за разширяване и задълбочаване на знанията, усъвършенстване на съществуващи и формиране на нови умения иумения, както и лични свойства и качества, необходими за извършване на определен вид професионална и всякаква друга дейност. В съвременната педагогическа наука тя се разглежда в два аспекта: 1. Като целенасочена познавателна дейност, контролирана от самата личност;

43.Педагогическият процес е специално организирано, целенасочено взаимодействие на учители и ученици, насочено към решаване на проблеми на развитието и възпитанието. Учителите и учениците като актьори, субекти са основните компоненти на педагогическия процес. Взаимодействието на субектите на педагогическия процес (обмен на дейности) има за крайна цел възприемането от учениците на опита, натрупан от човечеството в цялото му разнообразие. А успешното усвояване на опита, както е известно, се извършва в специално организирани условия при наличие на добра материална база, включваща разнообразни педагогически средства. Педагогическата система е организирана с насоченост към целите на образованието и за тяхното осъществяване е изцяло подчинена на целите на образованието. Педагогическа задача - основното звено на педагогическия процес трябва да отговаря на следните условия: да притежава всички съществени признаци на педагогическия процес; да бъдат общи при изпълнението на всякакви педагогически цели; да се наблюдава по време на изолиране чрез абстракция във всеки реален процес. В реалната педагогическа дейност в резултат на взаимодействието на учители и ученици възникват различни ситуации. Движението на педагогическия процес, неговите "моменти" трябва да се проследят при прехода от решаването на един проблем към друг. Движещи сили на педагогическия процес. Постепенното движение на педагогическия процес от решаването на едни проблеми към други, по-сложни и отговорни,се осъществява в резултат на научно обосновано разрешаване на обективно и своевременно осъзнаване и отстраняване на субективни педагогически противоречия, които са резултат от погрешни педагогически решения. Най-често срещаното вътрешно противоречие от обективен характер, което определя движението на педагогическия процес, е несъответствието между реалните възможности на обучаваните и изискванията, които обществото поставя пред тях: училища, учители. Но ако изискванията са твърде високи или, напротив, подценени, тогава те не стават източници на движение за ученика, а следователно и за цялата педагогическа система към поставената цел. Само задачите, ориентирани към бъдещето на развитието, предизвикват интерес и необходимост от тяхното решаване. Това показва необходимостта от проектиране на близки, средни и далечни перспективи за екипа и отделните ученици, тяхната конкретизация и осигуряване на приемане от самите деца.