Реферат Произход на термините - Рус - и - България - Банка с резюмета, есета, доклади, курсови работи

Какъв е произходът на термините "Рус" и "България"?

Преди около сто години изключителният български историк В. Ключевски пише за понятието "Рус": "Нито историческият произход, нито етимологичното значение на тази мистериозна дума досега не са обяснени задоволително", въпросът за произхода на термина "Русь" не е напълно изяснен днес.

Дълго време в историографията съществуват две гледни точки по този въпрос, свързани с ориентация към неговия външен (нормандски) или автохтонен (славянски) произход. По-специално, в момента чуждестранните историци Р. Пайпс и Х. Дейвидсън са на мнение, че легендарният Рюрик е от скандинавското племе "Рус" и това определя името на новите му владения. Въпреки че трябва да се отбележи, че такова племе все още не е открито в Скандинавия.

Историците на „антинормалистите“ обръщат внимание на факта, че терминът се появява във византийските източници много преди появата на варягите в Русия: наред с термина „склавени“, „анти“, „венди“ се среща и понятието „роса“. Императорът на Византия Константин Порфирогенет пише за "росите" и дори нарича държавата им "България". Този термин се среща и в арабско-персийски източници.

Има мнение, че терминът Рус е от южен произход, свързва се с името на река Рос, приток на Днепър, в чийто басейн е живяла поляната, племенен център на българския етнос. Някои лингвисти обаче отхвърлят версията за произхода на "Рус" и "Роси", тъй като, както те твърдят, в историческото развитие на българския език не е могло да се случи обръщането на буквата "О" в "Ъ". Но археологическите данни потвърждават съществуването на славянска общност в района на река Рос.

в историческата литература често може да се намериверсия, която по-специално се придържа към академик Б. Рибаков, че Рус е името на едно от славянските племена.

Интересна хипотеза е изложена от писателя В. Чивилихин, който в романа-есе "Памет" отбелязва, че в праславянския език реката се обозначава с понятието "Рус". Цялото селище на древните източни славяни е било разположено по протежение на реките, с които е свързан целият им начин на живот, което, естествено, е отразено във фолклора, пантеона на божествата, топонимията. Според писателя обобщеният етноним "Рус" в този контекст може да се разбира като "живеещи по реките" или "речни хора".

В същото време хипотезата, изложена през миналия век от Д. Иловайски, че Русия в древността се е наричала река Волга, не издържа нито на филологическа, нито на историческа проверка.

Въпреки това, някои лингвисти смятат, че терминът "Рус" е дошъл на юг от север. Те предполагат, че етимологично този термин е от финландски или шведски произход, въпреки че изследванията в тази посока все още не са дали убедителни данни. Характеристиките на външната правдоподобност са хипотезата за произхода на термина Рус от финландската дума "Ruotsi", която от своя страна произлиза от шведската "Roods" ("гребци"). Това косвено се потвърждава от факта, че византийците често наричат ​​"Рус" дромити, защото използват леки и бързи дромонови кораби.

Безплодните спорове между "норманисти" и "антинорманисти" оставиха своя отпечатък върху изследването на произхода на термина "Рус", като същевременно внесоха в него съображения, които в никакъв случай нямаха научен характер. Желанието да се види чисто славянство в тази концепция е съвсем разбираемо в научната среда от 18-19 век, но предположението, че етническият термин "Рус" е уж първоначално славянски от самото начало, едва ли е приемливо в съвременната епоха, то е a prioriхарактер, тъй като няма нито един източник, който да съдържа необходимия материал за потвърждаване на тази хипотеза.

Това би било равносилно да се признае не келтският, а оригиналният германски произход на името "германци", не германският, а местният галски произход на името "французите", не тюркският, а славянският източник на името "българи".

Има много подобни примери, когато един народ получава името си отвън и в това няма нищо обидно за националната гордост.

В Русия същото се случи, например във Франция. Там първоначално от етническото име "франки" е кръстен малкият териториален регион Ил дьо Франс ("Френски остров"), който по-късно става централното ядро ​​на разрастваща се Франция.

Така гръцко-византийската книга "Рос" по своя основен произход няма нищо общо с термина "Рус", познат едва от 9 век. Все пак трябва да се отбележи, че именно византийското културно влияние е допринесло за окончателното затвърждаване на името България на българска земя вместо първоначалното Рус, което се е използвало у нас до 15-16 век.

Българите са най-голямата етническа група в Източна Европа. По своя произход българите се свързват с древното славянско население, което към средата на I хил. пр. н. е. заема обширна територия в средния и горния Днепър, както и в басейните на Висла и Одра. Заселвайки се в Източна и Централна Европа, древните славянски племена се разделят на 3 клона: източни, западни и югоизточни славяни, някои от които между Днепър и Днестър са известни през 4-6 век. под името Анти заселват през 2-рата половина на 1-вото хилядолетие от н. е. териториите между Карпатите, Черно море, западните райони на Дон иБасейни на Волга, Приладожие, горното течение на Западна Двина и Немал. В основата на икономиката на източните славяни - непосредствените предци на българите, украинците и беларусите - по това време е било земеделието; Важна икономическа роля изиграха и животновъдството, риболовът, пчеларството, много отрасли на домашното производство и занаяти (ковачество, тъкачество, металообработване, грънчарство и др.), Възникнали на древния търговски път "от варягите към гърците" съюзи на източнославянски племена (словени, полочани, кривичи), които понякога се оглавяваха от отряди скандинавски руснаци, постепенно привлечени в орбитата на тяхната икономика и култури Влиянието на тясно свързани източнославянски и съседни племенни групи от Източна Европа. Постепенно славянизирайки се, българската дружина формира сред славяните най-висшата военно-търговска прослойка на първото българско благородство и, загубвайки своя език, обичаи и култура, оставя на новопоявилите се народности тяхното име - българи.