Рейн, Пен и Туркменбаши
Българският ПЕН център по всякакъв възможен начин, в рамките на възможностите си, оказва помощ на жертвите на тоталитарния произвол, извършван от владетеля на Туркменистан, който принуди най-добрите поети и писатели на страната си да емигрират, който хвърли в затвора стотици несъгласни с неговия режим, нарушавайки всички принципи на демократичното общество. Нито Центърът като цяло, нито всеки член поотделно има право да подкрепя под каквато и да е форма удушителя на права и свободи, независимо каква длъжност заема - в случай, разбира се, че писателят възнамерява да остане член на тази международна правозащитна организация. Довеждайки това до знанието на българската общественост, Изпълнителният комитет на Българския ПЕН център ще вземе съответното решение в зависимост от по-нататъшното развитие на събитията.
Изпълнителен комитет на Българския ПЕН център Александър Ткаченко, генерален директор на Българския ПЕН център
Ще гледаме. Работата е там, че още нищо не се е случило. Имаше писмо от Рейн, Шкляревски и Синелников. Доколкото знам, няма отговор от лидера на Туркменистан. И не се знае дали ще стане. Що се отнася до ответните мерки, ние не сме разследващи органи, нито Съюзът на писателите, ние не можем да вземем никакви ответни мерки. Ние дори нямаме такава санкция като изключване от редиците на ПЕН клуба.
Писмото и намерението на Рейн и останалите са тяхна лична работа. Ние можем само да изразим нашето отношение към това. Ако човек е подписал нашата Харта, значи той вече е поел определена отговорност. Действия като обжалване пред Туркменбаши ги поставят извън тези подписи. На какво ще научим Евгений Рейн, уважаван възрастен поет? Така че, повтарям, единственото, което можем да направим, е да изразим нашето отношение. Изключително негативно е. Четох, че ще превеждат. Тази глупост е невъзможна за превод. И децата в Туркменистан са принудени да учат това. родителипринуден. В Туркменистан има 300 писатели и там излизат по пет книги годишно. Да подкрепяш всичко това е срамно, срамно, особено ако си член на ПЕН клуба.
Евгений Рейн, поет
Първо искам извинение от Независимая газета. За лъжи, за тормоз. Шохина не прочете повече от един ред от стихотворението ми „Влюбих се в НКВД“ – това е най-античекисткото стихотворение в историята. Тя трябва да ми се извини, иначе никога няма да правя бизнес с вашия вестник!
Второ: предложиха ми нормална литературна работа. Аз не съм политик, имам лоша представа кой е Туркменбаши. Но знам, че Тарковски е превел Сталин, Асеев е превел Мао Цзедун, току-що излезе книга с преводи от Хомейни и после, не е ли интересно да разберем например какво е пял Нерон, как е танцувала Мария Антоанета? Считам гоненията, които демократическата партия ни наложи за дребнави, подли, незначителни и вулгарни. Всичко!
Андрей Битов, писател, президент на Българския ПЕН център
Всичко това се оказа преди всичко грозно – от моя човешка гледна точка. А какво ще стане по-нататък – не знам. Ако цялата тази история стигне до Международния ПЕН център, тогава са възможни много по-строги санкции, отколкото имаме у дома.
Михаил Синелников, поет
Наскоро излезе голям том с преводи на най-великия поет на Изтока Хакани, чието представяне предстои скоро. Неговият "Диван", огромна стихосбирка, простете ми за неблагоразумието, и в превод изглежда страхотно творение! Но никой не му обърна внимание, освен, между другото, "NG-Ex libris". Много по-голям интерес предизвика нашето писмо до Туркменбаши, написано в характерен ориенталски стил. Това е съвременната реалност!
Аз самият никога не съм бил в Туркменистан, но мечтаех да бъда в древния Мерв, където принцеса Вис беше затворена в крепостта иРамин, който беше влюбен в нея, й изпращаше писма на стрели. Жалко е, че хората са загубили способността да чувстват поезията. Съдбата на поезията у нас се решава от критици, които нищо не разбират от нея и преследват користните си кариерни интереси! Те са заети с амбицията си. И от друга страна, често наричаме поезия текстове, които са лишени от всякакъв смисъл. Не е ясна дори целта на написването им. Това е всичко, което мога да кажа!
Игор Шкляревски, поет:
Забавлявах се от сърце! Все пак не аз, а нашият обвинител написа: „Вашите деца от случайни бракове, / от комунистически бараки, / от блокове 200 и 300 / няма да обичат Пушкин и Блок.“ И то не вчера, а през 1965 г. И ако съм аз, нямам нужда да си поставям забрани, вместо да обичам лесно и весело литературата!