Резюме на "Кнедли" на Мопасан
Зима, френски град Руан. Има френско-българска война. Българската армия окупира града. Германците позволяват на няколко търговци да напуснат града за Хавър по работа.
Рано сутринта десет души напускат Руан в каретата на Нормандия. Сред тях: лозар на едро със съпругата си, собственик на фабрика за хартия със съпругата си, граф със съпругата си, две монахини, демократ Корнуде и проститутка с прякор Пишка. Мъжете, които се придържат към консервативната партия, се обединяват срещу Корнуде, а жените започват да обсъждат проститутката Пишка.
Екипажът кара много бавно, постоянно засядайки в снежни преспи. Очаквайки да пристигнат бързо, пътниците не се запасиха с провизии и скоро огладняха ужасно, но по пътя не се виждаше нито механа, нито ферма, където да се купи храна. До три часа следобед Пишка, която не искаше да спира в таверните и възнамеряваше да изяде запасите си по време на пътуването, не издържа и взе запас от храна за три дни. Първоначално Пишка се колебае да почерпи арогантните господа, но скоро дори добродетелните дами прекрачват гордостта си и се присъединяват към вечерята.
Пишка казва, че не може да види българите по улиците на Руан и е напуснала родния си град от чувство за патриотизъм. Нощта идва. Пътуването продължава 13 часа. Скоро полицията спира екипажа за проверка на документите, след което всички решават да пренощуват в хотел „Комерсиал“. Собственичката на хана казва на Пишка, че българският полицай иска да говори с нея. Тя отива и се връща възмутена, но не казва на никого какво се е случило. Всички вечерят. През нощта Корниуде досажда на Пишка, но тя не иска да му прави услуги, докато в хотела живеят български войници.
На сутринта се оказва, че кочияшът го няма. Когато го намират, той обяснява, че български офицер му е забранилвпрегнете екипажа. Скоро се оказва, че полицаят няма да ги пусне, докато Пишка не му се предаде. Първоначално всички са възмутени от наглостта на офицерката, но на следващия ден вече започват да се ядосват, че тя не прави това, което той иска, и това предполага нейната "професия".
На третия ден, след като се събраха в механата, всички започват да измислят как да накарат Пуфи да изпълни условието, да й се скара и да я презира, че е останала тук заради нея. Дори монахините участват в убеждаване и софизъм вдъхновяват Пишка, че нейната жертва ще бъде угодна на Бога.
До средата на четвъртия ден слугата съобщава, че Пишка се е съгласила и няма да излезе на вечеря. Всички празнуват, правят си мазни шеги, пият шампанско. Само Корнюде вярва, че са извършили мерзост.
На следващата сутрин впрегнат файтон очаква всички. Всички игнорират освободената Пишка и сядат от нея като от прокажен. Когато дойде време за вечеря, всички изваждат запасената храна, само Pyshka няма нищо - тя нямаше време да се погрижи за храната. Пълна с негодувание и гняв, Пишка си спомня кошницата си с провизии за три дни, които тези фанатици не пренебрегнаха, и започва да плаче. Всички се извръщат. Корнуде пее и до края на пътя риданията на Пишка се пресичат със строфите на Марсилезата.