Резюме на разказа на Бунин "Щурец"
Сарашът Иля, по прякор Крикет, работи с Василий при собственика на земята Ремер. Живеят в старо крило, където работниците, готвачът и домашните птици зимуват заедно със сарачите.
Ремер и младата му съпруга наскоро се преместиха в имението на дядо си. Двойката се настани в единствената всекидневна на все още обкованата къща. Те се отегчават, така че всяка вечер Ремер води бременната си жена в крилото, където двойката седи дълго време и слуша разговорите на Крикет и Василий.
Същата вечер Рьомер идват отново. Сарачите работят здраво. Богатир Василий се отнася към щуреца на средна възраст, наречен така за тънкост и тромавост, снизходително, често се шегува и дори открито му се подиграва.
Щурецът, малък и въпреки видимата си сила, целият счупен, като всички дворни хора, се страхува от Василий, който никога не се е страхувал от никого.
Обикновено Крикет не се обижда и охотно се шегува в отговор, но днес той е необичайно сериозен в разказването на история от живота си. Пренебрегвайки шегите на Василий, Щурчето се обръща само към „дамата“ Ремер.
Сега Крикет е самотен, но някога имаше син Максим. Говореше се, че детето не е негово, но момчето било „по-скъпо от десет” на Щурчето. Като възрастен, Максим придружава баща си навсякъде. Преди около пет-шест години са работили при един майстор. След като свършиха работата си, те се канеха да тръгват, но закъсняха да се приготвят.
Излизайки от убежището си - стара баня - щурецът видя, че градината е покрита с ледена мъгла. Максим обаче не се поддал и скоро синът и бащата напуснали селото.
От тази страна нямаше лордски прозорци. Една дума - нощта е люта, най-много вълк.
Щурчето и Максим бяха заобиколени от ледена мъгла. След като се приближиха много близо до селото, те се изгубиха. И бащата, и синът бяха бедно облечени, в стари и износени дрехидолни тениски и скоро започна да замръзва.
Откривайки, че са изгубили пътя си и вървят по девствена земя, Крикет се уплаши - „на всички, разбира се, стомахът им е скъп“. Максим също се уплаши, започна да се втурва, да търси път, още повече се изгуби и дори сякаш полудя.
Два часа Крикет и Максим месят снега, след което се натъкват на познат дъбов храст и осъзнават, че са далеч от селото, „в пуста степ“. Щурецът мислеше, че първо ще му дойде краят, но първият син се изтощи, седна на снега, сбогува се с баща си и замълча.
Щурецът дълго го клатеше, подканяше го да походи още малко, но Максим не стана.
И когато свърши, съвсем замлъкна, стана тежко, заледено, струпах го, човек някакъв, на гърба му, вдигнах го под краката му - и го стъпках целия.
Щурецът все се надяваше да отнесе Максим до селото, където да се размрази и да дойде на себе си, но напразно. Щурецът докара сина си само до железницата, спъна се в релсите, падна и вече не можеше да стане. До зори той седеше в степта „и гледаше как снегът на мъртвия му син се покрива“. На сутринта измръзналото и полумъртъв Щурче било прибрано от кондукторите на товарен влак.
След като изслуша една тъжна история и избърса сълзите й, готвачът пита Щурчето как не е замръзнал? „Не е било преди, мамо“, отговаря Щурецът.