Резюме Пигмалион в смокинг и Галатея с кошница с цветя
За тези, които съвсем не са наясно какво ще обсъдим сега, нека поясним, че ще бъде направен опит да се очертае накратко сюжетът не на древния мит за скулптора Пигмалион, който се влюбил в създадената от него красива статуя на Галатея и помолил боговете да я съживят, а пиесите на великия английски драматург Бърнард Шоу.
Да започваме. Първо действие
Пълното заглавие на пиесата е Пигмалион: фантастичен роман в пет действия.
Всичко се оказва съвсем невинно и вместо агент на разузнаването, обществото вече вижда пред себе си безобиден лингвист. Нещастният Фреди не е позволен да изгледа представлението до края и отново е избутан под дъжда със заповед да не се връща без такси. Докато Фреди се скита из Лондон в търсене на кола, дъждът внезапно спира и роднините му решават, че могат и без такси. Хората бавно се разпадат и в резултат на това остават само три основни героя:
Пигмалион, второ действие
Започва в апартамента на професор Хигинс. Нашият лингвист се хвали на полковника със звукозаписната си техника, последният изразява безмерно възхищение от качеството и чистотата на звука. Разговорът им е прекъснат от посещение... кой мислите? Никога няма да познаете – самата Елиза Дулитъл! Тя дойде да наеме Хигинс като преподавател по калиграфия и ограмотяване. Вчера си спомни адреса, но парите, изсипани от двамата й приятели, както самата тя вярва, ще стигнат, за да купи Бъкингамския дворец и да получи Кулата в товара.
Професорът безмилостно прокарва нещастното момиче през граматиката и синтаксиса на английския език, като същевременно я учи да се държи с такт от висшето общество.
След няколковреме, като смята, че Елайза вече е достатъчно „разбрана“, Хигинс решава да й направи мини-изпит и я води при собствената й майка за журфикс. Там по странно съвпадение е и самата майка на нещастния Фреди. Естествено, младият мъж започва да проявява признаци на внимание към Елиза, което не може да не угоди както на собствената му майка, така и на самия професор. А майката на професора неочаквано харесва момичето.
Облогът е към края си и Елиза играе блестящо ролята на херцогинята на приема. Дебатиращите, уморени от караницата, се радват, че всичко е приключило, поздравяват се за добре свършената работа и се разотиват по стаите си. Никога не им хрумва да благодарят на Елиза, защото за тях тя не е човек, а инструмент. Елиза, която е изразходвала много енергия и куп нервни клетки на рецепцията, е дълбоко обидена от такова пренебрежително отношение към нея, хвърля чифт обувки на самодоволния професор.
Пето - последно действие
Момичето бяга от тези двама "костюмчета". На следващата сутрин, не намирайки обичайната си играчка на прага на спалнята с чехли в зъбите, Пикъринг и Хигинс тичат да се оплачат на майката на последния, възмутен от неблагодарното момиче. И каква е изненадата им, когато вместо очакваното съчувствие получават остър отпор. Оказва се, че Елиза е дошла при г-жа Хигинс през нощта и е изливала обидата си към господата в продължение на половината нощ.