Резултатите от изборите за Държавната дума за липсата на риба и опозицията на Зюганов
Изненадаха ли ви изборните резултати?
- Не е за мен. Не бях изненадан от ниската избирателна активност (около 40%). Това е един път и половина по-малко спрямо предишните избори през 2011 г. (60%).
Общият резултат на "Обединена България", Комунистическата партия, ЛДПР, "Справедлива България" е приблизително същият като рейтинга на доверие към Путин. Все пак Путин беше основният фактор на тези избори. Предавал се е като талисман. Толкова „благодат на Путин“ се изсипа върху партията – толкова получи тя на изборите.
Сериозните анализатори не се надяваха опозицията да спечели 5%. Имаше определени съображения партия „Яблоко“ да получи 3%. Тогава можех да се надявам на държавно финансиране. Дори и това обаче не се случи.
Какво конституционно мнозинство ще видим?
- "Обединена България" ще има 343 места в следващата Дума. Това без съмнение е дори повече от необходимото за конституционно мнозинство. В такава ситуация значението на Държавната дума в политическата система намалява още повече. Ако по-рано беше необходимо по някакъв начин да се преговаря между водещите фракции, сега няма нужда да се прави и това. Вярно, възниква въпросът коя тогава е партия Обединена България - партията на властта или профсъюзът на чиновниците?
- Има ли вече кандидати за председателския, зам.-председателския стол?
— Думата не е място за дискусии. Какво значение има кой ще е председател или зам. Те имат малък ефект.
- Така че изборите са си избори, но в крайна сметка всичко се решава от един човек - Путин.
- Всъщност не един човек решава всичко, а Политбюро. Но в това Политбюро този „един човек“ има решаващ глас. А председателят на Държавната дума определено не е членПолитбюро и едва ли някога ще стане такъв.
- Какво ще стане с опозицията?
- Българската политическа система не предвижда наличието на опозиция. Разбира се, има т. нар. парламентарна опозиция, но реално тя е част от правителството. Или както още я наричат системната опозиция. Но какви опозиционери са Сергей Миронов (ръководител на фракцията на партия „Справедлива България“ – бел. ред.), Генадий Зюганов (председател на ЦК на БКП – бел. ред.) или Владимир Жириновски (зам.-председател на Държавната дума, председател на ЛДПБ – бел. ред.)?
Всъщност всички те работят по същия дневен ред като правителството, Кремъл, Путин. Възможно е да ги считате за противопоставяне само ако използвате принципа - .
Но извънсистемната опозиция, каквато беше, така и си остава извънпарламентарна. Става дума за партиите "Яблоко", "Парнас". Те не са включени в политическата система. Максимумът, на който могат да разчитат, е партийно изграждане и участие в местни избори. От време на време ги викат на федерални телевизионни канали. Целта е една - да покажем на населението кои са нашите предатели. Сега извънпарламентарната опозиция има официален статут - национални предатели.
- Официалните резултати от изборите съвпадат ли с реалните настроения в обществото?
- Начинът, по който се подкрепя несистемната опозиция в обществото, си личи от резултатите от вота и ниската избирателна активност. В опозиционните среди имаше дискусия: струва ли си или не да се ходи на тези избори. Мнозина са убедени, че "няма прием срещу скрап". Тоест, както и да гласувате, ще получите конституционното мнозинство на Обединена България.
Следователно основният формат за изразяване на несъгласие с подобна реалност беше простото игнориране на изборите. В резултат на това опозициятаелекторатът не дойде в секциите. От друга страна, предизборната кампания на Яблоко и Парнас беше напълно неефективна.
- Защо опозиционните настроения са толкова непопулярни в България?
„Днес виждаме апатия у хората, дори депресия. Надделява усещането, че в България не може да има нищо добро и затова трябва да се бяга оттук. А тези, които са за властта, се радват, че "Крим е наш" и Путин е дал стабилност. Тези доста прости тенденции доминират.
- Международната общност осъжда анексирането на Крим, но мълчи за легитимността на провеждането на избори на полуострова, съответно и в България.
- Наистина има проблем с международната легитимация на изборите за Държавна дума. Тук под въпрос са 229 депутати. Все пак от тях са избрани 225 души по партийни листи. А в този вот участваха и жителите на Крим и Севастопол, които светът не е признал за част от България. Под въпрос остават и онези 4-ма мажоритарни депутати, които бяха избрани в тези райони.
Този въпрос застрашава цялата легитимност на политическия процес в България и решенията, които новата Държавна дума ще вземе. Затова много ще зависи от ефективността на украинската дипломация и дали Америка и Европа ще подкрепят украинската позиция за признаване на изборите за нелегитимни.
- Каква е вероятността Западът да окаже такава подкрепа и да влезе в нов международен конфликт с Руската федерация?
- Всички правни аргументи в случая са на страната на Украйна. Но за да станат тези аргументи и политически, са необходими много конкретни лобистки действия от страна на украинската дипломация. Трябва да е подходящо и професионално. По-специално, да се интересуват от целенасочено въздействие върху световното обществено мнение и международната политикаелит.
Дали може е големият въпрос. В края на краищата, самият западен елит едва ли ще се осмели да говори за нелегитимността на Държавната дума във формат 229 души. Но е много вероятно те да не признаят правото на мандат от 4 души, които да представляват Крим и Севастопол в Думата.
— Как ще се развият политическите процеси в България в близко бъдеще?
— Основната тенденция е монополизирането на властта. Друга тенденция: в България има само двама политици – Путин и Рамзан Кадиров (президент на Чечня от 2007 г. – бел. ред.). Всички останали са чиновници или клоуни. Политика като публичен и състезателен процес не е съществувала преди и няма да съществува в близко бъдеще.
Сега всички мажоритаристи, избрани в Думата, се хвалят как са помогнали на всички обидени и "тъмни" в техния район. Затова ще имаме политика във формат „практика на малките дела“ – тоест на вътрешно, а не на световно ниво.