Родната природа в стиховете на българските поети, Тютчев Федор
Има душа, има свобода,
Има любов, има език.
Тънката красота на българската природа е вълнувала поетите през всички времена. Особено прочувствени стихове за родната природа са създадени от писатели от 19-ти и 20-ти век. Любимите ми произведения са стихове за пролетта.
И.С. Никитин в стихотворението „Възхищавайте се: идва пролетта“ се появява пред нас като човек, който искрено обича родната си земя. Във всеки ред има възхищение от красотата на родната степ, която поетът сравнява с момиче и призовава „да се събудиш и да се измиеш с роса“, „да се появиш в неописуема красота“, „да се облечеш в цветя“, като булка.
С млада игрива красавица С.А. сравнява българската череша, обсипана с пролетни цветя. Есенин. По думите му прозира младежкото възхищение от свежата й момичешка хубост и като че ли това не е пролетен поток, а самият поет „пее песни внушително под стръмнината й“.
Съвсем различна картина на пролетта рисува E.A. Баратински в стихотворението „Пролет, пролет! колко чист е въздухът…” Цялата творба е пронизана от наслада и радост от пролетното буйство на багри, от бурното събуждане на природата. Чистота и ярък лазур на небето, сякаш "извайват очите".
От всички страни сме заобиколени от звуците на възраждащата се природа. Вестителите на пролетта са изворни води, които „тичат, искрят и говорят“ (Ф. И. Тютчев), и зелен шум, пролетен шум (Н. А. Некрасов) и пролетни дъждове, които „барабанят по свежи листа“ (А. А. Фет).