Сайт на поетесата - Меркушова Наталия Сергеевна
Писма Цикъл от стихове
Пак ти пиша писмо... Как да не пиша?! - душата пламти... Към теб душата, основа моя, Издънка се простира... в съня...
Вчера ти говорех - Запасът от живот е само за един ден ... Може би те обидих? Забелязахте ли объркването на сянката?
Но сянката на объркването от това само - Раздялата е тежка за миг ... Спиш ли сега, или и ти се скиташ? В сърцето ми струна пита...
Пиша ти и си спомням (И до най-малкия детайл!) Всички наши срещи и четене Писмо от лист хартия до теб през нощта ...
Вие се обаждате! Чувам, чувам всичко! Тягам като момче, дишам малко... А през прозореца - дъжд по покрива, А в тръбата душата ми се вкопчи в мен -
Твоята душа. Аз съм до нея... Защо гласът й е толкова тъжен? Но не смея да разгадая тъгата... Нека забравим за час...
О, колко добър беше На скорошната среща! Мислехте, че няма да забележа... Гледах... гледах набързо...
Всичко до най-малкия момент запечатах в сърцето си. Няма съжаление - Ти си моя! Винаги мой!
Код за вграждане на блог:
Самолетът ти отлита... В небето не смея да погледна, И от мъката ми става все по-слаб... Това е. Разбира се, че няма да дойде...
Животът ми постави примки, Падам в тях като птица. Страдам... Страдам за теб... Колко са далечни животите ни!
Горя в огъня на спомените... И чакам... О, как те чакам! Не са необходими признания, Какво се казва в делириум.
Всичко знаем... Няма и най-малка тайна... Ние не се уморяваме... Все пак живеем... И никога няма да се уморим! … Ах, колко неясно стана всичко през деня…
Здравейте! Пиша ти отново, Моя богиня и радост! Толкова голяма е радостта в сърцето, Че времето тече назад.
И пак съм с теб! С теб! Зърнах те, И протегнах ръката си с мъка... Но ето...Твоята къща! Не нашия - вашият дом ...
Очаквам с нетърпение срещата, ясно разбирайки, Че живея от среща на среща ... Вие сте крехки - толкова нежни! Как да се спасим от нещастие?...
Код за вграждане на блог:
Пак пиша... Пиша... Пиша... Изливам душата си в редовете... И забелязвам, че бързам, А защо, още не знам...
Листата летят незабелязано за нас като пощенски гълъб, И не стават тънки, Тези нишки, които свързват.
Те се обединяват от векове, Разстоянията не им пречат ... Но от дата до дата Пътят на живота е далеч ...