САМОКОНТРОЛ НА СПОРТИСТИТЕ
Самоконтролът на спортиста е редовното използване на редица прости техники за самонаблюдение на промените в състоянието на здравето и физическото развитие под въздействието на физически упражнения. Благодарение на самонаблюдението, спортистът има възможност самостоятелно да контролира тренировъчния процес. В допълнение, самоконтролът има голямо образователно и възпитателно значение, привиквайки спортиста към активно наблюдение и оценка на състоянието му, към анализ на използваната методика на обучение.
Самоконтролът служи като важно допълнение към медицинския контрол, но в никакъв случай не може да го замени.Данните за самоконтрол могат да бъдат от голяма полза за учител и треньор при регулиране на тренировъчното натоварване, както и за лекар при правилна оценка на идентифицираните промени в здравето на спортиста и неговото физическо развитие.
Учителят, треньорът и лекарят трябва да обяснят на спортистите значението на редовния самоконтрол за укрепване на здравето, правилното изграждане на образователния и тренировъчния процес и подобряването на спортните постижения, да препоръчат използването на определени методи за наблюдение, обяснявайки как трябва да се променят определени показатели за самонаблюдение (например сън, пулс, тегло и т.н.) с правилното изграждане на тренировка и в случаи на нарушения на режима.
Учителят и треньорът, заедно с лекаря, трябва да гарантират, че спортистите правилно разбират промените в различните функции на тялото под въздействието на физическата активност. Необходимо е спортистите да бъдат предупредени срещу прибързани заключения, когато се появят отклонения в показателите за самонаблюдение, тъй като неправилните заключения могат да бъдат последвани от неправилно изграждане на тренировка, както и от възможна самохипноза на всяко заболяване, коетоспортистът всъщност не го прави. Важно е да се обясни на спортистите, че при отклонения в показателите, установени по време на самоконтрола, е необходимо да се консултират с лекар, учител или треньор, преди да предприемат каквото и да е действие.
От съществено значение е воденето на дневник за самоконтрол, който е част от тренировъчния дневник, който всеки спортист трябва да води. Лекар, учител и треньор, преглеждайки този дневник, ще може да види зависимостта на промените в здравето на спортиста от съдържанието, характера на режима и тренировките.
При самоконтрол е препоръчително да се вземат предвид показателите, посочени в табл. 6, но можете да се ограничите до такива показатели: благосъстояние, пулс, тегло, производителност, сън.
Индикаторите за самоконтрол обикновено се разделят на субективни и обективни.
Групата субективни показатели включва благосъстояние, оценка на ефективността, отношение към тренировка, сън, апетит и др. Значението на всеки от тези признаци в самоконтрола е следното.
Благосъстоянието е субективна оценка на собственото състояние. Състои се от набор от признаци: наличие (или отсъствие) на някакви необичайни усещания, болка с една или друга локализация, чувство на бодрост или, обратно, умора, летаргия; настроения и т.н. Чувството за добро се обозначава като добро, задоволително или лошо. Когато се появят някакви необичайни усещания, се отбелязва тяхната природа, те показват, след което са възникнали (например появата на мускулна болка след тренировка и др.). Мускулната болка обикновено се появява по време на тренировка след почивка или при много бързо увеличаване на натоварванията - претоварване. При бягане спортистът може да почувства болка в десния (поради преливане на черния дроб с кръв) и левия (в резултат на преливане на далака с кръв) хипохондриум. Дълбокдишането, подобрявайки притока на кръв към дясната камера на сърцето, намалява тези болки. Болка в десния хипохондриум може да възникне и при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, нарушения на сърцето. Понякога спортистите се оплакват от болка в сърцето. В случай на болка в сърцето по време на работа, спортистът трябва незабавно да се консултира с лекар. При умора и преумора могат да се появят и главоболие и световъртеж, появата на които спортистът задължително трябва да отбележи в дневника за самоконтрол.
Понякога спортистите могат да получат задух, т.е. задух с нарушение на ритъма на дихателните движения и усещане за липса на въздух. Необходимо е да се обърне внимание на този знак и да се регистрира появата му само ако се появи задух след физически упражнения с малко натоварване, което преди това не го е причинило.
Умората е субективно усещане за умора, което се проявява в нежеланието или невъзможността за извършване на обичайното натоварване, както и физическите упражнения, планирани по план. При самоконтрола се забелязва дали умората зависи от извършваните дейности или от нещо друго, колко скоро се появява, продължителността й, под влиянието на което преминава. Спортистът трябва да отбележи степента на умора след тренировка: не е уморен, малко уморен, преуморен и на следващия ден след тренировка: „няма умора“, „Чувствам се енергичен“, „има чувство на умора“, „Не си починах напълно“, „Чувствам се уморен“.
Също така е важно да се отбележи настроението: нормално, стабилно; депресиран, потиснат; желание да бъде сам; прекомерно вълнение.
Ефективността зависи от общото състояние на организма, настроението, умората от предишна работа (професионална и спортна).Производителността се оценява като висока, нормална и ниска.
Желанието да се занимавате с физически упражнения, спорт може да зависи както от горните причини, така и от интереса за постигане на високи спортни резултати в избрания спорт, от квалификацията и педагогическия опит на треньора, от разнообразието и емоционалното богатство на тренировките. Липсата на желание за тренировка и състезание може да е признак на претрениране. продължение на статията