Самопознанието Бердяев
Глави: 1, 2, 3, 4, 5; 6; 7; 8; 9; 10; единадесет; 12; добавки; Бележки на А. Цветков (включително превод на чужди текстове; не са свързани с връзки с номера на бележки).
Посвещавам тази книга на моята най-добра приятелка Евгения Рап
ПРЕДГОВОР
Книгата ми е написана свободно, не е обвързана със систематичен план. Има спомени, но това не е най-важното. Съдържа спомена за събития и хора през [9]
Трудно е да се изрази положителната стойност, която се получава от общуването с душата на другия. Трудно е и да се изрази скритата трагедия на живота. Въпреки западния елемент в мен, се чувствам като част от българската интелигенция, която търсеше истината. Наследявам традицията на славянофили и западняци, Чаадаев и Хомяков, Херцен и Белински, дори Бакунин и Чернишевски, въпреки разликата в мирогледа, и най-вече Достоевски и Л. Толстой, Вл. Соловьов и Н. Федоров. Аз съм български мислител и писател. А моят универсализъм, моята неприязън към национализма е българска черта. Освен това смятам себе си за аристократичен мислител, разпознал истината на социализма. Дори ме наричаха говорител на аристокрацията на социализма. Бях воден от желанието да напиша тази книга с най-голяма простота и директност, без художествен воал. Това, което има характер на реминисценции и е биографичен материал, е написано от мен сухо и често схематично. Имах нужда от тези части от книгата, за да опиша различните атмосфери, през които преминах в историята на моя дух. Но основното в книгата не е това, основното е себепознанието, познаването на собствения дух и духовните търсения. Интересувам се не толкова от характеристиките на средата, колкото от характеристиките на моите реакции към околната среда.
Написано в Clamart и Pilat-plage през 1940 г.[11]