Съчинение на тема Езикът – съкровищница на духовността на нацията
Езикът на народа е най-доброто от неговия цветущ духовен живот, който никога не увяхва и цъфти отново завинаги. Дори В. Сухомлински пише, че родният език е безценно духовно богатство, в което хората живеят, предават от поколение на поколение своята мъдрост и слава, култура и традиции. Защото в родното слово народът се припознава като творческа сила. Силно е словото на родния език – средство за предаване на историческия, културния, нравствения, естетическия, битовия опит на народа. Родното слово е неизчерпаем, животворен и безсмъртен извор, от който детето черпи представа за света около себе си, за семейството си, за своето село или град, за целия си край. Векове наред украинският народ създава това богатство, като влага най-ценните бисери на мисълта, чувствата и фантазията в съкровищницата на своя роден език. Езикът одухотворява целия народ и цялата му Родина. Той олицетворява небето на родината, нейния въздух, климат, полета, планини и долини, гори и реки, бури и гръмотевични бури.
Дълбините на езика показват цялата история на духовния живот на народа. Езикът е най-важното, най-богато и здраво звено, което свързва миналото поколение със съвременното в едно голямо исторически живо цяло.
Културата на езика на всеки човек е в основата на духовността както на индивида, така и на цялото общество като цяло. Можем да израстваме духовно и да обогатяваме знанията си за нашия народ и за целия свят само чрез познаване на езика. Духовно богатият човек на нашето време се стреми да познава и владее не само своя език, но и езика на други народи. Човек губи уважение към себе си, към своите сънародници, към резултатите от общочовешката дейност, ако засили интереса си към културата, науката, ако не поддържа своята езикова култура, речников запас.
Така че езикът етя е духовната съкровищница на целия народ и на всеки един от нас, като частици от духовността на целия народ. Знак за етническото единство на народа като прекрасна поговорка.
От поколение на поколение се предава, Че народът е архитект на езика, Езикът е архитект на народа. D. Билоус
Езикът е най-важното и най-здравото звено, което свързва миналите, настоящите и бъдещите поколения на народа в едно голямо живо цяло. Изчезне ли народният език, няма народ! Дори нова родина може да създаде народът, но езикът - никога: изчезнал език в устата на народа - измря и народът.
Дете, изучавайки родния си език, пие духовен живот и сила от чистия кладенец на родното слово. Словото й обяснява природата, запознава я с характера на хората, с обществото, с историята. Словото въвежда детето в народните вярвания, в народната песен и поезия; то все пак дава логически концепции и философски възгледи. Такива влияния не са по силите на нито един историк, изкуствовед или философ.
Това е общ език, който е реален белег за етническата цялост на народа. Нерядко корените на имената на народите и техните езици са общи. И така, французите имат френски, поляците имат полски, българите имат български, а украинците имат украински. Дълбоката връзка между народа и езика се подчертава от В. Сосюра:
Неговият роден език, той е горещ Дадох сърцето си не без причина. Без роден език, младежо, и нашият народ не съществува. („Млад мъж“) За съжаление се случи така, че нашият народ искаше да лиши най-ценното съкровище - родния си език, за да го асимилира с населението на Съветския съюз. Горчиво
че звучат думите на О. Олеся:
„В думата родна! Орел окован!
Хвърлени на чужденци за смях! ("По родна дума")
Може би, ако съветската империя беше съществувала още няколко десетилетия, тогава след разпадането й възраждането нямаше да започне.Украинският език просто ще бъде заличен и украинската нация ще престане да съществува. Когато родният език не се предава от баща на дете, се създава механизъм, който осигурява съществуването на народа. Днес не е късно да възстановим нормалната му работа. Нашето поколение получи възможността да научи родния си език в младостта си. Сега можем да го предадем на нашите деца. И дори сега те се отнасят с малко пренебрежение към украинския език, смятат го за „мужик“, „немодерен“. Разбира се, това са последствията от една дългогодишна съветска кампания, чиято цел беше да изкорени езика ни завинаги. В посланието на В. Сосюра "Към брата" звучи болката на поета за съдбата на родния език:
Съсипват ли ми хората езика?! Не вярвам! Това не са хората! Индивидуални хора. те не познават Блестящите върхове на творчеството. Нека има много такива хора, Но ние сме повече, Ние сме хората!
Така, преодолявайки потисничеството, унижението и дори забраната, нашият език оживя, проблесна, изненадвайки света с поезията на Шевченко, стиховете на И. Франко, драматургията на Леся Украинка. Тези създатели на украинския език издигнаха родното си слово до такава духовна висота, където тя разпери криле и разцъфтя с поетични цветове:
Какъв език! Щом докоснеш думата - И той пее като вятъра. Струните се докоснаха - и веднага въздъхна, - Струнът? Или дума? Самата душа ли е? (Г. Браун "Украински език")
Т. Шевченко, И. Нечуй-Левицки, И. Франк, Леся Украинка са подхванати от П. Тичина, М. Рилски, В. Сосюра, А. Малишко. Украинската дума проникна в сърцето на хората.
Ой, родна дума, кой съм аз без теб? Ти ми беше даден като наследство Моите родители и предци са неизвестни, Че умряха за теб в огъня. Затова не заспивай в прашен том, В недокоснат каликов ковчег Пръстен в моята и на правнуците къща. (Д. Павличко „Зародна дума")
Мечтая езикът ни да се възроди в душата на всеки от нас без принуда, като жизнена потребност. Трябва да осъзнаем, че ако искаме да сме свободен народ, а не роби, трябва да пазим езика и да го предаваме на следващите поколения. Тогава Украйна силно и гордо ще се утвърди на световната карта. А нашето духовно съкровище - родното слово - винаги ще бъде основа и гаранция за етническото единство на украинския народ.