СХОЛАСТИКА, т.н. Малък академичен речник на българския език

1.

2.

Да бъдеш схоластик (в 2 значения); формално, отделено от живота, практиката.

схоластична критика. схоластичен дискурс.

Какво е УЧЕБЕН, УЧЕБЕН е, значението на думата УЧЕБЕН, произход (етимология) УЧЕБЕН, синоними на УЧЕБЕН, парадигма (словоформи) УЧЕБЕН в други речници

схоластичен

схоластичен

схоластичен

1. прил.

1) Свързани по стойност. със съществително: схоластика (1*), свързано с него.

2) Характерно за схоластиката (1 *), характерно за него.

2. прил.

Характеризира се с безплодно философстване.

схоластичен

СХОЛАСТИЧЕН, та, та.

2. Пропит със схоластика (в 2 значения), без връзка с живота. схоластично разсъждение.

схоластичен

догматичен, доктринерски, догматичен, гелертеричен, догматичен, талмудически

УЧЕБНА

1. Схоластика. Схоластични теории на Средновековието.

2. Характеризира се със схоластика; същото като схоластичен. схоластично разсъждение.

схоластичен

(от думата схоластичен). Училище, особен, принадлежащ на училището. 2) сухо-педантичен.

(Източник: „Речник на чуждите думи, включени в българския език”. Чудинов А.Н., 1910 г.)

от думата схоластичен. училище. б) Като цяло, скучен, сух.

(Източник: "Обяснение на 25 000 чужди думи, влезли в употреба в българския език, със значението на техните корени." Михелсон А.Д., 1865 г.)

свойствен на схоластиката, в духа на схоластиката.

(Източник: „Пълен речник на употребяваните чужди думи в българския език“.Попов М., 1907 г.)

сухо, поставяне на формата над съдържанието, безсмислено.

(Източник: "Речник на чуждите думи, включени в българския език." Павленков Ф., 1907 г.)

схоластичен

гелертеричен, доктринерски, догматичен, талмудически