Синдром на поликистозни яйчници в практиката на детски гинеколог
М.Ю. Сергиенко, кандидат на медицинските науки,E.B. Яковлева, доктор на медицинските науки, професор,V.G. Vorobiev, Донецк регионален център за майчино и детско здраве
Според консенсуса на Европейското дружество по човешка репродукцияи ембриология и Американското дружество по репродуктивна медицина (ESHRE/ASRM) от 2012 г., 45% от жените в репродуктивна възраст със синдром на поликистозни яйчници (PCOS) страдат от безплодие, 65% от случаите на ендокринно безплодие се дължат на тази патология. Тясната връзка на синдрома с метаболитни нарушения води до развитие на усложнения като затлъстяване, 10-кратно увеличаване на риска от развитие на захарен диабет тип 2, 7-кратно увеличаване на прогресията на артериалната хипертония и коронарна болест на сърцето, включително миокарден инфаркт, и повече от 2-кратно увеличение на риска от онкологични заболявания на яйчниците, ендометриума и гърдата [6].
Има мнение, че PCOS е терминалният стадий на хроничната ановулация, връзките на този процес могат да бъдат нарушения в ритъма на секреция на гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH) и гонадотропини, особено лутеинизиращ хормон (LH), хиперандрогенизъм (HA), инсулинова резистентност (IR) и хиперинсулинемия, нарушения на липидния метаболизъм, хиперпролактинемия. Не винаги е възможно да се определи кой от изброените фактори е първичен [2, 5]. Формирането и проявата на клиничните прояви на синдрома често започват в юношеска възраст. Диагнозата PCOS в юношеска възраст все още повдига много въпроси. Проблемът е, че характеристиките на нормалния пубертет често съвпадат със симптомите на PCOS, така че някои изследователи предполагат, че диагнозата трябва да бъде по-строга. И така, Sultan i Pars вярват, че сдиагнозата изисква наличието на четири от пет критерия: олиго- или аменорея в продължение на две години след менархе, клинична GA, лабораторна GA, инсулинова резистентност или хиперинсулинемия, поликистозна трансформация на яйчниците при ултразвук. Според последния консенсус на ESHRE/ASRM критериите от Ротердам могат да бъдат следвани, но и трите критерия трябва да са налице за окончателна диагноза в юношеска възраст. Други изследователи признават, че момичетата, които имат само два от трите идентифицирани критерия, могат да бъдат диагностицирани с PCOS, за да бъдат по-внимателно наблюдавани [9].
Според нас трябва да се внимава при поставяне на окончателна диагноза PCOS, като се има предвид интерпретацията й като глобален проблем на соматичното здраве – ендокринно-метаболитен статус, сърдечно-съдов и онкогенен риск. В допълнение, един от основните методи за лечение на PCOS е приемането на комбинирани орални контрацептиви (КОК), които са нежелателни за подрастващите момичета в случай на олиго- и аменорея без задълбочен преглед и използване на всички възможности на витамини, билкови лекарства и гестагени.
През първите години след менархе ановулацията придружава 80% от менструалния цикъл, докато редовният характер на менструацията се наблюдава при 75-80% от момичетата. В същото време, в 20-25% от случаите при юноши в продължение на 2 години от менархе се забелязват забавяния на менструацията, понякога заменени от зацапване, надвишаващо 8 дни. Редовните овулаторни цикли се регистрират до 14-16-годишна възраст при 75% от момичетата, но окончателното формиране на пика на LH и лутеалната фаза настъпва едва на 17-18-годишна възраст [4]. Основният механизъм на действие на повечето КОК е потискането на пика на овулаторния LH, който при условиянезрялостта на регулаторните механизми в системата хипоталамус-хипофиза-яйчници може само да влоши ситуацията, което води до персистираща аменорея.
Предлагаме да използвате термина „възникващ PCOS“ в началните етапи на наблюдение, което ви позволява напълно да реализирате всички възможности на нехормоналната терапия и само ако е неефективно, предписвайте COC.
Литература 1. Adamyan L.V., Makiyan Z.N., Glybina T.M. и др. Характеристики на диагностика и лечение на синдром на поликистозни яйчници при юноши // Репродуктивно здраве на деца и юноши. - 2014. - № 3. - С. 16-22. 2. Богданова Е.А. Детска и юношеска гинекология. - М.: MIA, 2010. - С. 332-348. 3. Краснополски В.И., Логутова Л.С., Серова О.Ф. и др.. Синдром на поликистозни яйчници: Информ.-метод. писмо. - М.: МОНИГ, 2005. - С. 28 (3). 4. Кузнецова I.V. Хормонална контрацепция при корекция на менструални нарушения при юноши // Репродуктивно здраве на деца и юноши. - 2014. - № 1. - С. 35-40. 5. Тумилович Л.Г., Гаворкян М.А. Гинекологична ендокринология. - М.: GEOTAR-Media, 2013. - С. 131-138. 6. Уварова Е.В., Григоренко Ю.П. Синдром на поликистозни яйчници: история, етиология, патогенеза, клиника (част I) // Репродуктивно здраве на деца и юноши. - 2011. - № 4. - С. 35-54. 7. Уварова Е.В., Григоренко Ю.П. Синдром на поликистозни яйчници: медицинска тактика (част II) // Репродуктивно здраве на деца и юноши. - 2011. - № 5. - С. 42-49. 8. Khashchenko E.P., Buralkina N.A., Uvarova E.V. Диагностична стойност на нивото на серумния анти-Мюлеров хормон по време на пубертета при момичета // Репродуктивно здраве на деца и юноши. - 2014. - № 1. - С. 41-49. 9. Roe A.N., Docros A. Диагностика на синдром на поликистозни яйчници при млади възрастни //Здраве на Украйна. – Октомври 2012. – С. 28-29.
ТЕМАТИЧНИ СТАТИИ Акушерство/гинекология
На 9 ноември тази година в Националния онкологичен институт се проведе научно-практически семинар на тема „Преманигнен рак и рак на маточната шийка при бременни жени, цитологична диагностика и клинични аспекти“. В семинара, който имаше интердисциплинарен характер, участваха водещи специалисти - цитопатолози, патолози, онколози и организатори в здравеопазването. .