Синдром на посттравматично стресово разстройство (PTSD) в детството
Посттравматичното стресово разстройство (PTSD) е тежко психично състояние, което възниква в резултат на единична или повтаряща се травматична ситуация, като сексуална агресия, тежко физическо нараняване или заплаха от смърт. При ПТСР група от характерни симптоми, като психопатологични преживявания, избягване или загуба на спомен за травматични събития и високо ниво на тревожност продължават повече от месец след психологическата травма.
Повечето хора не развиват ПТСР след травматични събития. Жените са по-склонни да развият ПТСР от мъжете, а децата са по-малко склонни от възрастните, особено тези под 10-годишна възраст.
Травматичните въздействия могат да бъдат причинени от война, природни бедствия, терористични актове (например вземане на заложници, насилие, изтезания), изнасилване, както и дългосрочно и тежко заболяване или смърт на близки. В повечето случаи, ако психологическата травма е тежка, тя предизвиква преживяване на силен страх, безпомощност и изключителен ужас.
Домашното насилие над деца също е травматично. Дете, отгледано в семейство, където пляскането е норма, може да има същите симптоми като войник, преминал през войната.
Клиничните прояви на ПТСР се проявяват чрез повтарящо се и обсесивно възпроизвеждане в ума на травматично събитие. В същото време стресът, преживян от пациента, надвишава този, който е почувствал по време на действителното травматично събитие, често е изключително интензивно преживяване, което предизвиква мисли за самоубийство, за да спре атаката. Повтарящите се кошмари и неволните спомени също са характерни.
В този случай пациентът упорито избягва мисли, чувства или разговори,свързани с травмата, както и действията, местата или хората, които предизвикват тези спомени. Характерна е психогенната амнезия, пациентът не е в състояние да възпроизведе травматичното събитие в паметта в детайли. Има и постоянна бдителност и състояние на постоянно очакване на заплаха. Състоянието често се усложнява от соматични разстройства и заболявания – предимно от нервната, сърдечно-съдовата, храносмилателната и ендокринната система.
„Спусъкът“ е събитие, което предизвиква припадък при пациент с ПТСР. Най-често „спусъкът“ е част от травматично преживяване – плач на дете, шум от кола, престой на високо, изображение, текст, телевизионно предаване и др. Пациентите с посттравматично стресово разстройство обикновено избягват срещата с „спусъка“ с всички сили, опитвайки се да избегнат нова атака.
През последните години се наблюдава повишено внимание към изследването на феномена посттравматично стресово разстройство (ПТСР) при деца. Това се дължи на разрастването на тероризма и честото участие на деца в терористични актове (обикновено като заложници). Един от основните критерии за посттравматично стресово разстройство е наличието на ситуация, която изглежда заплашителна или представлява реална физическа опасност за самия човек или за хората около него и предизвиква у него остър страх, безсилие или ужас. По този начин се подчертава, че ПТСР е реакция на индивида към стрес.
Известно е, че формирането на психологически прояви на ПТСР при хора от различни възрастови групи има специфични особености и е свързано с особеностите на възприемането на застрашаваща ситуация. Такива психологически характеристики на децата и юношите като незрялост на психиката, слаб волев контрол на емоционалните и поведенчески реакции, силното въздействие на подкоровите структури върху функционалното състояние на централната нервна система, определяторигиналност на феноменологията на ПТСР, психологически и поведенчески реакции при лица от тази възрастова група.
Лечението на ПТСР е комплексно, в началото на заболяването медикаментозно и психотерапевтично, след това - предимно психотерапевтично. Добри резултати се постигат чрез техника, при която пациентът се учи в момента на началото на атаката да се съсредоточи върху ярък разсейващ спомен, който в крайна сметка формира навика за автоматично превключване на съзнанието към неутрални или положителни емоции, заобикаляйки травматичното преживяване в случай на задействане.