Склероза на Менкеберг - Медицинска енциклопедия - всичко за здраветосърца
Склерозата на Менкеберг (J.G. Monckeberg, немски патолог, 1877-1925; синоним на калцифична склероза на Менкеберг) е макроангиопатия, която се развива при захарен диабет и се състои в увреждане на големите артерии на долните крайници. Патологично, това е калцификация на средния слой на артериите на долните крайници на фона на неговото удебеляване и склероза в комбинация с други прояви на диабетна макро- и микроангиопатия (виж Диабетна ангиопатия) и невропатия, които формират синдрома на диабетното стъпало (виж Диабетно стъпало). Калцификация на стените на артериите на долните крайници се среща и при хора с нормална въглехидратна обмяна, като честотата й нараства с възрастта. Въпреки това, при пациенти със захарен диабет калцификацията на артериите на долните крайници във всички възрастови групи се открива 3 пъти по-често. Най-изразени промени се наблюдават при мъже над 80 години със захарен диабет повече от 10 години. При пациенти с гангрена на долен крайник на фона на диабет M.s. почти винаги се появява.
Типът захарен диабет не влияе значително върху образуването на склероза на Менкеберг. При жени с диабет, M. s. може да се установи 4,5 пъти, а при мъжете - 1,8 пъти по-често, отколкото при хора, които нямат диабет. При мъжете M.s. протича много по-трудно и води до сериозни усложнения до гангрена. Склерозата на Менкеберг се характеризира с дистален тип увреждане на артериите на долните крайници. Калцификацията има едросегментен и циркулярен характер. Калцификацията на съдовата стена не засяга пряко проходимостта на артериите. Преди прикрепването на тромбозата кръвният поток в калцираните съдове се запазва, следователно дори при развитието на гангрена на артериите на стъпалото може да се определипулсация. Но в резултат на калцификацията съдовата стена става твърда, губи способността си да се свива и разширява, което рязко намалява адаптивния капацитет на съдовете, а калцификацията на артериите с малък калибър предотвратява развитието на колатерална циркулация. Впоследствие феноменът на оклузия на главните съдове от липидно-фиброзни плаки неизбежно се присъединява (виж Атеросклероза), развива се циркулаторна недостатъчност, забелязана първо по време на тренировка, а след това в покой. С г-жа феморалните и подколенните артерии се подлагат на калцификация два пъти по-рядко от артериите на краката. Още по-рядко се получава калцификация в междумускулните артерии и колатералите. При аутопсията се открива калцификация и в коронарните артерии. Клинично се наблюдават оплаквания от болка в краката, парестезия, усещане за парене или студени тръпки, повишена умора при ходене, крампи в мускулите на прасеца, интермитентно накуцване.
Постоянността и тежестта на тези признаци зависи от стадия на склерозата. По-трудно M.s. се среща при пациенти със захарен диабет с артериална хипертония, с изявена форма на диабетна невропатия. При сравнително изследване на предимно засегнатите и сравнително по-слабо засегнатите крайници се откриват промени в цвета на кожата, начални форми на атрофия на подкожната тъкан и мускулите, дистрофия на ноктите, загуба на коса по кожата на крайниците, пукнатини, язви и некротични промени. Инспекцията на крайниците се препоръчва да се извършва в легнало и изправено положение на пациента, т.к. при артериална недостатъчност промяната в позицията е придружена от промяна в цвета на кожата. Палпацията определя пулсацията на артериите: подколенната - в дълбините на подколенната ямка, задната тибиална - зад медиалния малеол на пищяла и артерията на дорзалното стъпало - между I и II метатарзални кости.
Пулсът се изследва едновременно в симетричните точки на двата крайника. За идентифициране на хемодинамични нарушения при МС. препоръчва се извършване на функционални тестове на Oppel, Samuels и др. (виж Кръвоносни съдове). По-обективна оценка на състоянието на съдовото легло може да се получи с помощта на сфигмография (при МС скоростта на разпространение на пулсовата вълна се увеличава, допълнителните вълни се изглаждат), реовазография (промени в артериите на засегнатия крайник според спастичен, атоничен и спастично-атоничен тип), реовазографски тестове (постурални, нитроглицеринови, велоергометрични) и др. Най-надеждният начин за диагностика se M.s. е рентгенова снимка на долните крайници, която се извършва във фронтална и странична проекция. В същото време е възможно да се проследи целият ход на артериалното русло на крака от нивото на задколенната артерия и по-надолу, понякога надолу до малките артерии на стъпалото, в обзорното изображение. Плътността на засегнатата артерия на рентгеновата снимка е почти равна на плътността на костната тъкан.
Артериографията на долните крайници дава възможност да се документира наличието на съдова оклузия при МС. и установяване на неговото ниво, както и оценка на състоянието на обезпеченията. С помощта на радиография се прави диференциална диагноза на МС, която се характеризира с дистален тип калцификация с преобладаваща лезия на средни артерии (поплитеални съдове и съдове на долната част на краката), с облитерираща атеросклероза, при която при липса на захарен диабет проксималните (феморални) артерии също са включени в патологичния процес. За разлика от сегментарната и локална облитерация на артериите при недиабетици, пациентите с диабетни макроангиопатии се характеризират с "надлъжна" облитерация на цялата засегната артерия. Характеристика на M.s. също е слабо развитие или пълнолипсата на колатерали, които се развиват интензивно по време на облитерация на съдове при лица, които не страдат от захарен диабет.
Лечението се провежда съгласно общите правила за лечение на пациенти със синдром на диабетно стъпало. Включва комплекс от общоздравни мерки, физиотерапевтични процедури и комбинирано продължително лечение с лекарства (витаминна терапия, приемане на липотропни и липидопонижаващи лекарства, предписване на анаболни стероиди, плазмозаместващи разтвори, ангиопротектори, вазодилататори, инхибитори на алдозоредуктазата, антиоксиданти, хепаринова терапия). Употребата на определени лекарства, тяхната комбинация и последователност на приложение се определят от лекуващия лекар въз основа на локализацията и етапа на калцификация. Освен това пациентът трябва да спазва диета; необходимо е нормализиране на кръвното налягане, телесното тегло, корекция на хиперлипидемията, компенсиране на захарния диабет. лечение на диабетна невропатия, намаляване на физическата активност. Пушенето е строго забранено. При съдова облитерация лечението може да бъде оперативно (реконструктивна хирургия). Ампутацията на крайник поради гангрена по правило не води до стабилизиране на процеса и през следващата година се развива гангрена на другия крайник. Основното условие за успеха на лечението е постигането на стабилна компенсация на захарния диабет и повтарящи се курсове на комплексна терапия 2-3 пъти годишно. Вижте също Диабетна ангиопатия.
Библиография: Balabolkin M.I. и Гаврилюк Л.И. Захарен диабет, Кишинев, 1483; Gleyer M.G. и Москаленко Н.П. Промени в кръвоносната система при захарен диабет, М., 1983; Ефимов А.С. Диабетна ангиопатия, М., 1989; Диабет. Доклад на изследователската група на СЗО, прев. от английски, М., 1987.