Случай в моргата (Вадим Ирупашев)
Сигурен съм, че ще се съгласите с мен, че моргата е най-тъмното и ужасно място, което можете да си представите. Много истории и анекдоти за моргата. И не знаете дали да им вярвате или не! Но с моя съсед имаше история, свързана с моргата, потвърдена и от факти, и от свидетели. Моят съсед, Пьотър Михайлович Сироткин, живееше обикновен възрастен живот със съпругата си Катерина. Михалич не мислеше за смъртта, не обичаше да говори за нея и му се струваше, че смъртта е нещо абстрактно и малко го интересува. Но смъртта идва при човека неочаквано, когато той не я очаква и не мисли за нея. Така че смъртта дойде при Михалич неочаквано! Една сутрин Катерина събужда съпруга си, но той не се събужда и не дава никакви признаци на живот. Катерина се уплаши: старецът не умря по никакъв начин! Тя извикала линейка и пристигналият лекар констатирал смъртта на Михалич. Дошъл и камион с трупове, който откарал възрастния мъж в моргата за аутопсия. Катерина се наскърби, оплака се: „И защо отнеха нещо и защо отвориха нещо, толкова е ясно, че Михалич почина от старост!“ И всички симпатизираха на Катерина и се съгласиха с нея. „Преди нямаше такава мода да се отварят стари хора!“ - казаха някои, докато други упрекнаха Катерина: „Не трябваше да позволявате на камиона с трупове да отведе Михалич, защото в моргата ще го изкормят и дори ще искат пари за това!“ Катерина изпрати телеграми на сина и дъщеря си (те живееха в други градове) и започна да се подготвя за погребението. Междувременно тялото на Михалич лежеше на масата в моргата и чакаше аутопсията. Михалич трябваше да бъде отворен през деня, но патологът не дойде на работа: или беше болен, или имаше тежък махмурлук. Това спаси Михалич от преждевременна смърт, но той трябваше да премине през ужасни изпитания в моргата. Михалич не обича да мисли за моргата, нонякак успях да го накарам да проговори и то не без помощта на водка.
Събудих се, отворих очи и не разбрах дали е още нощ или вече сутрин: беше тъмно, отнякъде се пробиваше слаба светлина и беше много студено и беше някак си трудно да легна. Обърнах глава към жена си, исках да разбера дали спи или вече е будна. И виждам: до мен, вместо Катерина, лежи старица, непозната за мен и незнайно защо гола. Тя лежи по гръб, очите й са затворени, а ръцете й са скръстени на гърдите. Уплаших се, напипах се - и съм гол! Къде съм, мисля си, да не е в моргата! Огледах се и разбрах, че не сме сами тук със старицата: в далечината на масата видях още няколко човешки тела, голи и със скръстени на гърдите ръце. Е, сега всичките ми съмнения изчезнаха - в моргата съм! Скочих от масата като попарен и се втурнах към вратите, но вратите се оказаха затворени. Започнах да чукам, да крещя да ме пуснат! Тогава разбрах, че санитарката в отдалечената стая спи и не чува виковете ми. Седнах на вратата и избухнах в сълзи като дете. И така седнах на пода на вратата, треперейки от страх и студ. Опитах се да не гледам мъртвите и все си мислех: и как успя да ме хване, и не бях пиян, и си спомням как с Катерина гледахме вечерния сериал и си легнахме. И ето ви - в моргата, гол и с мъртвите! И на сутринта имах още един тест! Чувам, възрастната жена, до която лежахме, започна да издава някакви звуци. Уплаших се, но погледнах старицата. А какво се случи след това си спомням като лош сън! Старицата изведнъж се разтрепери цялата, захриптя и... седна! Тя седи на масата, ръцете й са скръстени на гърдите, тя клати глава, а клепачът й е повдигнат на дясното око и с това око ме гледа. Иска ми се да можех да откъсна очи от нея, но имам чувството, че не мога да се контролирам. И забелязвам: устнистарата жена някак започна да потрепва, устата й се отвори и иска да ми каже нещо ... И бях обхванат от такъв ужас, че загубих съзнание. Тогава патологът ми обясни: понякога се случва при трупове, когато още не са се вдървили напълно - някакъв мускул се свива в тях и привежда тялото на починалия в движение. Е, няма да разказвам как ме намериха сутринта на пода пред вратата на подготвителната, скован и в безсъзнание - не помня добре, а и не е интересно за никого. И патологът се оказа прост и весел човек. Когато дойдох на себе си, той се смее и ми казва: „Ще те отворя, Михалич, и няма да мигна окото, ако отида на работа онзи ден, имаше късмет, че бях със силен махмурлук!“