Смъртното наказание като форма на наказание
Извършена работа през 2000 г
Смъртното наказание като наказание - курсова работа, раздел Право, - 2000 - Български Нов университет Росноу Юридически факултет Курсова работа в .
bulgarian НОВ УНИВЕРСИТЕТ РОСНОУ ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Курсова работа по наказателно право СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ КАТО НАКАЗАНИЕ Студент от 2-ри курс на 224-та група на редовното отделение Алексей Терехов ПЛАН МОСКВА 2000 Въведение Стр. I. Развитие на правната мисъл и института на смъртното наказание в наказателното законодателство на чуждите страни. 1. Смъртното наказание в законодателството на Англия. 2. Смъртното наказание в законодателството на САЩ. 3. Смъртното наказание в законодателството на Япония. Страница 4 страница 8 страница 12 страница II. Развитие на българското наказателно законодателство относно смъртното наказание теория, практика, становища. 1. Българско дореволюционно законодателство. 2. Смъртното наказание в историята на съветската държава и по действащото законодателство на България.
Страница 21 страница 21 страница 29 Заключителна страница 36 Списък на използваните нормативни актове и литература Стр. 40 ВЪВЕДЕНИЕ Проблемът за целесъобразността на смъртното наказание съществува в човешкото общество през много дълъг период от неговата история.
Учени, практикуващи юристи, обществени и политически дейци, философи, писатели, граждани са повдигали и поставят множество въпроси, свързани с този проблем. Заплахата от смъртна присъда възпира ли престъпността? Нарушава ли правата на човека? Трябва ли да се приеме в съвременния период от развитието на обществото или да се изостави? Може ли държавата да обоснове или докаже необходимостта от подобна мярка за опазване и опазване на законността и реда? На тези и други въпроси може да се отговори, ако се дадат подходящи обяснения за това какви са целите и задачите на смъртта.екзекуцията като форма на наказание. Тук се крие целесъобразността или нецелесъобразността на подобно наказание и това е, което може да формира общественото мнение по отношение на смъртното наказание.
По отношение на този вид наказание в момента съществуват три теоретични позиции.
Някои учени и практици са изцяло против използването на смъртното наказание и за незабавното му премахване, обяснявайки това с неморалността и неуместността на такова наказание. Други подкрепят използването на смъртното наказание, като го разглеждат не само като законово ограничение, но и като физическо унищожаване на престъпника, което гарантира на обществото пълна безопасност от подобно действие на този човек. Трети, въпреки че принципно подкрепят тази мярка, са за намаляване на използването и постепенното премахване на смъртното наказание.
Всички тези мнения са достатъчно обосновани и изборът на най-правилния подход към проблема със смъртното наказание изглежда труден. Ако подходим исторически към проблема със смъртното наказание, тогава ще можем да видим във всяка епоха, измерена в десетилетия, а понякога дори и векове, как се е повдигала дискусията около проблема с този вид наказание. Има доказателства, че въпросът за смъртното наказание е бил активно обсъждан още в Древна Гърция по време на Пелопонеската война.
Оттогава изминаха около 2500 години и ние получихме смъртното наказание от далечни предци в съвременното законодателство и в същото време наследихме всички проблеми, както правни, така и морални, в съвременната правна мисъл. На първо място, нека се обърнем към данните, свързани пряко или косвено с въпроса за смъртното наказание и как тази мярка за наказание е дефинирана в законодателствата на най-важните държави. I. РАЗВИТИЕТО НА ПРАВНАТА МИСЪЛ И ИНСТИТУЦИЯТА НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЧУЖДИТЕ СТРАНИВ началото на 19 век тя е на първо място по брой престъпления, наказуеми със смърт.
Според Блекстоун по негово време английските закони познават до 160 престъпления, подлежащи на смъртно наказание, а според други дори през първата четвърт на 19 век техният брой достига 240. Освен това, наред с държавните престъпления и с такива тежки посегателства върху човек като убийство и изнасилване, законът заплашва същото наказание за заплаха с писмо, за осакатяване на животни, за изсичане на гори, за кражба от лава ок за повече от 5 s хълмове, кражба в църква, на панаир за повече от 1 шилинг, кражба на животни и др. Но от 30-те години на миналия век, особено поради уставите на кралица Виктория от 1837 и 1841 г., броят на престъпленията, наказуеми със смърт, започва значително да намалява, а след консолидираните устави от 1861 г. тази група включва само посегателство върху личността на кралицата и членовете на кралската къща, бунт, придружен от насилие и др. убийство, злонамерено нанасяне на рани, завършили със смърт, морски грабежи и палежи на докове и арсенали.
Във Франция в края на 18 век смъртното наказание е наложено в 119 случая.
Според наказателния кодекс от 1810 г. той е назначен в още 39 случая и дори е запазено квалифицирано смъртно наказание за отцеубийство, но този брой е значително намален от реформите от 1832 г. и особено от 1848 г., които премахват тази екзекуция за политически престъпления, въпреки че дори след тези реформи, в броя на случаите, наказуеми със смърт, френският кодекс за първата четвърт на 20 век заема едно от първите места, а смъртното наказание се налага не само за тежки видове убийства, но и за други престъпления, завършили със смъртта на жертвата, като кастрация или застрашени от опасност за живота - лишаване от свобода, мъчения, палежи,експлозии и др. В Белгия, въпреки че смъртното наказание не е отменено, то всъщност не се прилага от 1863 г. В Германия Каролина заплашва смъртта за 44 вида престъпни актове, почти същия номер знаеше, че българският закон на Земство от 1794 г., а Германският кодекс от 1872 г. запазва смъртното наказание само в два случая в премитираното убийство на Морд и в посегателството на живота на императора или главата на главата на отделна държава, когато е наказателното състояние.
Според военните наказателни закони броят на случаите на смъртно наказание е много по-голям. В Австрия броят на случаите, подлежащи на смъртно наказание и освен това квалифицирани, все още беше прекомерен според кодекса на Мария Терезия; въпреки това, при наследника на Мария Тереза, Йосиф II, смъртното наказание беше напълно премахнато през 1787 г., но отново възстановено през 1796 г., но вече кодексът от 1803 г., изменен през 1852 г., го разрешаваше само в пет случая - бунт, умишлено убийство , грабеж, придружен с убийство, утежняващ палеж и някои общоопасни случаи на увреждане на железопътни съоръжения.
В по-голям обем смъртното наказание е наложено според скандинавските кодекси.
Например шведският кодекс от 1864 г. заплашва със смърт в 23 случая.
Но от друга страна, смъртното наказание е напълно премахнато през втората половина на 19 век според законите на Румъния от 1864 г., Италия от 1890 г., Холандия от 1870 г., Португалия от 1867 г. Но заплахата от смърт не само беше значително намалена в законите на ХХ век, но в същото време стана по-проста, загуби предишния си вид, който шокира съвременния човек със своята жестокост.
Курсът на премахване на смъртното наказание, казва Кистяковски, е следният през 18 век; то е почти премахнато презпрестъпления срещу религията, срещу морала и за повечето престъпления срещу собствеността. През 19 век тя е премахната за почти всички останали видове престъпления срещу собствеността, с изключение само на тези, които същевременно извършват посегателства върху живота на хората и обществената сигурност.
В началото на ХХ век то остава за държавните престъпления в тесен смисъл и за престъпленията против живота, но обхватът на тези престъпления постепенно се стеснява. Трудно е да си представим колко изобретателно е било човешкото въображение по отношение на онези мъки, които предхождат лишаването от живот и принуждават осъдения да моли за услуга да спаси последния удар. Кистяковски в изследването си върху смъртното наказание, изброявайки най-разпространените видове утежнени смъртни присъди през Средновековието и до 17-ти век, има повече от 20 от тях, включително варене в масло, вино или вода, колело, разрязване и разрязване, разпъване на кръст, изгаряне, погребване живо, одиране, издърпване на червата, наводняване на гърлото с метал или катран, гладуване, нарязване и т.н. ., и всяко от тези наказания позволяваше голямо разнообразие от нюанси и комбинации.
Често екзекуциите, особено в спешни случаи, се измисляха ad hoc, след консултации с опитни и знаещи хора. Такива са например екзекуциите на Равайлак през 1610 г. и Дамиен през 1757 г., които са получили историческа слава поради своята жестокост. Равайлак беше положен по гръб върху ешафода и всички части на тялото бяха здраво закрепени с вериги, след това инструментът на престъплението беше вързан за ръката му и изгорен със серен огън, след това тялото беше разкъсано с клещи на различни места и излято разтопено олово, масло и сяра в раните, след това всеки член беше вързан за коне и принуден да дърпа първо с малки импулси, а след това с цялата си сила,докато тези части бяха най-накрая откъснати, всички части на тялото бяха събрани и изгорени, а пепелта беше разпръсната на вятъра.
Според кодекса на Мария Терезия за Австрия от 1768 г. обичайните добавки към смъртното наказание са разкъсване на тялото с нагорещени клещи, отрязване на ремъци от гърба, отрязване на гърди и др. От 19 век смъртното наказание се изпълнява еднократно, предимно с гилотина, като относително най-бързото и безболезнено лишаване от живот.
В началото на ХХ век има възражения срещу гилотината от немски криминалисти, основани на историческата роля на този вид екзекуция в ерата на терора, които не са от сериозно значение, тъй като целият въпрос се свежда до това наказанието да бъде възможно най-малко болезнено за осъдения. Редакционната комисия по изготвянето на българския Наказателен кодекс запази бесилото, като прецени, че въвеждането на гилотината би било нововъведение за България, а междувременно практиката на този вид смъртно наказание показва и случаи на крайно неуспешни екзекуции, когато паднал нож или брадвичка не отрязва главата, а само нанася рана, създавайки отвратителен спектакъл на неуспешно клане, а понякога борба на тежко ранен с палачи.
Комисията също не посмя да въведе метода, предложен от някои от лишаването от живот чрез отравяне или токов удар. Именно през 19 век настъпва радикална промяна в правната наука и общественото съзнание по отношение на този вид наказание в европейските държави, практиката за прилагане на такова наказание започва да отговаря не на принципа на кръвното отмъщение, а на нуждите от сигурност на обществото и държавата, а самият метод за физическо унищожаване на престъпника става по-хуманен, като се изоставя публичното изпълнение на екзекуцията и съпътстващите я болезнени елементи за осъдения. След кратка обиколка на оснзаконодателството относно смъртното наказание от миналия век, можем да пристъпим към по-подробно описание на този вид наказание и неговата уредба в наказателноправните закони на съвременното общество.
Трябва да се отбележи, че наред с държавите, които практикуват смъртното наказание, в момента има група държави, в които смъртното наказание е отменено или реално не се прилага.
Така сред страните, чието законодателство не предвижда смъртно наказание за нито едно престъпление, са в Европа - Австрия, Гренландия, Исландия, Италия, Монако, Сан Марино, Франция, Германия, Финландия, в Северна Америка - Мексико 24 от 29 щата, федералният окръг и двете територии, редица американски щати в Южна Америка - Бразилия, Венецуела, Доминиканската република, Коста Рика, Уругвай, Еквадор в Австралия - Queen State sland.
Има и редица страни, в които смъртното наказание, макар и да не е отменено, всъщност не се прилага.
Сред тях са Дания, Люксембург, Норвегия, Швеция, Швейцария, Хондурас и Панама. Трябва да се има предвид, че премахването на смъртното наказание в повечето страни не е безусловно. В редица страни смъртните присъди се налагат в съответствие с нормите на военнонаказателното право на военнослужещи и цивилни лица по време на война, както и по време на обсадно, извънредно положение или извънредна ситуация. 1.
Смъртното наказание в английското право
Смъртното наказание обаче не може да се прилага спрямо лица под 18-годишна възраст, и b. Осъществява се наказателно преследване по случаи на тежки престъпления. При разглеждане на дела за държавна измяна, по преценка на съда, съставът. Помилването може да се извърши и въз основа на акт на парламента. Факти. В този случай осъден на смърт може да бъде помилван от до.
Смъртното наказание в законодателството на САЩ
Второто е да нарани човек, за да го предпази от повторение на пр. Във връзка с неотдавнашното разширяване на използването на смъртното наказание се предлага. Има специални разпоредби във федералния закон на САЩ, рег. На практика затворникът се уведомява 1-2 дни преди екзекуцията, а не след това. Съдът заяви, че няма основания да се смята, че е практикувано обесване.
Българското дореволюционно законодателство
Трябва да се отбележи, че смъртното наказание се прилага до края на XV век. В същото време се намеква мисълта, че с формирането и развитието на държавата. Тя поддържа идеята за необходимостта наказанието да съответства на престъплението. Трябва да се отбележи, че именно Мордвинов се противопостави на криминалния проект. Блудов законно обосновава легитимността на съществуването на смъртното наказание.
заключението е представено на обвиняемия един ден преди разглеждането на делото в съда касационното обжалване не е допуснато делата са разгледани без участието на страните присъдата на смъртно наказание е изпълнена веднага след постановяване на присъдата.
Следващият голям етап в историята на смъртното наказание в СССР е яв.