Сънят лекува
През 1935 г. ученикът на И. П. Павлов, А. Г. Иванов-Смоленски, е първият, който използва продължителен сън за лечение на пациенти, страдащи от нервно-психични заболявания. Дадоха им малка доза сънотворни. Приемът на лекарството беше придружен от различни условни стимули: постоянно мигане на светлината на синя електрическа крушка или монотонен приглушен звук на метроном. Трябва да се отбележи, че невропсихиатричните пациенти за лечение на сън бяха поставени в специални отделения, където цареше пълна тишина и полумрак.
Правилно проектираната терапия на съня е донесла изцеление от болести на много пациенти.
Сега в съветските клиники не само невропсихичните, но и много вътрешни заболявания се лекуват с дълъг сън. Как се обяснява това?
Човек в състояние на бодрост реагира фино на случващото се във външния свят; докато централната нервна система е постоянно в състояние на активност.
От външните сетивни органи (очи, уши, кожа), от сухожилията и от всички вътрешни органи непрекъснато се изпращат потоци от различни сигнали към централната нервна система.
Централната нервна система възприема всички тези сигнали, изпраща импулси до различни органи и тъкани на човешкото тяло и по този начин контролира и координира тяхната работа, адаптирайки тялото към постоянно променяща се среда.
Какво се случва в човешкото тяло по време на сън? Възприятията, усещанията, реакциите на външни влияния или рязко отслабват, или напълно изчезват. Дейността на централната нервна система се променя драстично по време на сън. Един от признаците за настъпването на съня е отпускането на почти всички мускули на тялото, сърцето бие с паузи, по-слабо и по-бавно. В мозъка, черния дроб и бъбреците кръвният поток се забавя, кожните съдове се разширяват, дишанетостава по-тънка, по-гладка и по-дълбока. По време на сън урината се образува приблизително 2-4 пъти по-малко. Дейността на някои жлези отслабва. Ето защо след здрав сън, например, хремата изчезва и устата пресъхва. Напротив, дейността на потните жлези се засилва, а работата на жлезите на храносмилателните органи, черния дроб и панкреаса остава почти непроменена.
Промените в метаболизма, забавянето или отслабването на жизнените процеси в организма по време на сън допринасят за възстановяването на неговите жизненоважни, биологични ресурси, изразходвани през периода на активна активност по време на будност.
Веднага след като нервните клетки са прекомерно превъзбудени и те са застрашени от изтощение и евентуално заболяване, незабавно се развива защитно инхибиране, което предпазва нервните клетки и мозъчната кора от вредното, прекомерно влияние на действащите стимули. Инхибирането "спира по-нататъшното функционално разрушаване на клетката и в същото време допринася за възстановяването на изразходваното вещество."
Великият учен И. П. Павлов направи голямо откритие за "мозайката" от огнища на възбуждане и инхибиране и нарече някои точки на мозъка "страж".
Ако си представим мозъка, заснет със специален телевизор, ще видим, че комбинациите от огнища на възбуждане и инхибиране са безбройни и се променят в зависимост от въздействието на външни и вътрешни стимули.
Когато човек заспи, тогава от точката на стабилно инхибиране, възникнало под въздействието на някакъв монотонен стимул, възниква облъчване - разпространение на инхибиране в съседни области. Така, разпространявайки се, инхибирането постепенно обхваща цялата мозъчна кора. Преходът от възбуждане към инхибиране става през междинни етапи. И. П. Павлов ги нарече хипнотичнифази. По време на тези етапи или фази мозъкът реагира малко по-различно на стимули от външната и вътрешната среда, отколкото в будно състояние. И. П. Павлов нарече първата фазаизравняваща. Тази фаза е различна по това, че мозъкът, неговите нервни клетки реагират еднакво както на силни, така и на слаби стимули.
Следващата хипнотична фаза се наричапарадоксална. Особеността на тази фаза е, че реакциите, рефлексната активност на нервните клетки са обратно пропорционални на силата на стимула. Това означава, че слабите стимули предизвикват силни рефлекси, а в същото време силните стимули могат да предизвикат само слаби рефлекси.
Все още има, според учението на И. П. Павлов, ултрапарадоксална фаза. Изглежда, че мозъкът и нервните клетки трябва да реагират на силни стимули с изразена рефлексна активност, но се случва точно обратното - нервните клетки на мозъка, вместо рефлексна активност, реагират с дълбоко инхибиране. В същото време инхибирането предизвиква възбуда.
Тази доктрина за хипнотичните фази разкрива не само същността на съня, но и на хипнозата.