Спирачни стандарти за товарни и пътнически влакове
Всички влакове, заминаващи от гарата, трябва да бъдат осигурени с едно минимално налягане на спирачните челюсти (на 100 tf тегло на влака или влака) в съответствие със стандартите за спирачки, одобрени от Министерството на железниците (Приложение 2 към Инструкцията за експлоатация на спирачките на подвижния състав на железниците TsT-TsV-TsL-VNIIZhT \ 277; Приложение 1 към Инструкцията на Министерство на железниците на България № Е-501у от 27.03.01 г.):
- натоварени товари, празни товарни влакове с брой на осите над 400 до 520 (включително) и хладилни влакове за скорости до 90 km/h - 33 tf;
- празен товар до 350 оси за скорост до 100 км/ч - 55 tf;
- пътнически влак за скорост до 120 км/ч - 60 tf;
- товаро-пътнически влак, празен товарен влак с брой оси от 350 до 400 (включително) за скорост до 90 km/h - 44 tf.
Пътническите влакове, в изключителни случаи, в случай на повреда на EPT по маршрута и преминаване към пневматични спирачки, се разрешава да се движат с намаляване на максимално допустимата скорост (130, 140, 160 km/h) с 10 km/h. Товарните влакове, които включват вагони с натоварване на ос от 21 тона и всички включени автоматични спирачки, могат да се движат с зададена скорост:
- със спирачно налягане по-малко от 33 tf, но не по-малко от 31 tf на 100 tf тегло на влака и ако влакът съдържа най-малко 75% вагони, оборудвани с композитни спирачни накладки, с включени въздухоразпределители в среден режим;
- със спирачно налягане по-малко от 31 tf, но не по-малко от 30 tf на 100 tf тегло на влака и ако влакът съдържа най-малко 100% вагони, оборудвани с композитни спирачни накладки, с включени въздухоразпределителисреден режим.
Влаковете със спирачно налягане 100 tf по-малко от единичното най-малко тегло с включени автоматични спирачки на всички вагони, както и когато спирачките на отделните вагони са изключени по пътя, имат право да изпращат и преминават:
- товарни и хладилни влакове, движещи се със скорост до 80 km/h, с налягане най-малко 28 tf на 100 tf тегло на влака;
- товарни влакове с празен вагонен състав до 350 оси, движещи се със скорост над 90 до 100 km/h, с натоварване най-малко 50 tf на 100 tf маса на влака;
- пътнически влакове, движещи се със скорост до 120 km/h, с налягане най-малко 45 tf на 100 tf тегло на влака;
В същото време скоростта на пътническия влак трябва да бъде намалена с 1 km/h за всеки тон липсващо спирачно налягане на 100 tf тегло на участъци с наклон по-малък от 0,006, с 2 km/h за всеки тон липсващо спирачно налягане на 100 tf тегло на участъци с наклон 0,006. Скоростта на движение на другите влакове трябва да се намали с 2 km/h за всеки тон липсващо спирачно налягане на 100 tf тегло. Така определената скорост, която не е кратна на 5 km/h, се закръглява до кратна на пет, най-близката по-ниска стойност. Със същата сума намалете скоростта на светофари с жълта светлина. В случай на намаляване на спирачното налягане на влаковете, по-малко от най-малкото, поради изключване на неизправни автоматични спирачки за отделни вагони по пътя, е разрешено да се пуснат такива влакове до първата гара, където има пункт за поддръжка (PTO) на вагони. В изключителни случаи, поради повреда на автоматичните спирачки на отделни вагони по маршрута, влакът може да бъде изпратен от междинна гара до първа гара, където има вагонно обслужване, със спирачно налягане по-малко отустановени от стандартите, при условие че в този участък има наклони не по-големи от 0,010, с издаване на предупреждение на водача за ограничението на скоростта. Процедурата за заминаване и следване на такива влакове се определя със заповед на ръководителя на пътя. Скоростта на движение на товарни и хладилни влакове при натиск е по-малка от 28 tf на 100 t тегло на влака, но не по-малко от 25 t; на пътнически и товарен влак при натискане по-малко от 38 tf на 100 t тегло на влака, но не по-малко от 33 tf - трябва да бъде не повече от 55 km/h. Отпътуването на товарен или хладилен влак е забранено, ако спирачното налягане е по-малко от 25 tf на 100 tf тегло, товарен пътнически влак - по-малко от 33 tf на 100 tf, а пътнически влак - по-малко от 45 tf на 100 tf. Ремонтът на спирачките във влака се извършва от инспектори, които се изпращат от най-близката поддръжка на вагоните. Изчислителните налягания на спирачните челюсти са посочени в инструкциите за експлоатация на спирачките на подвижния състав на железниците за вагони в табл. 1, а за локомотиви, мотриси и оферти в табл. 2 приложения 2. Действителното тегло на товарните, пощенските и багажните вагони във влаковете се определя съгласно влаковите документи, счетоводното тегло на локомотивите и броя на спирачните оси - съгласно табл. 3 приложения 2. Теглото на леките автомобили се определя според данните, отпечатани върху каросерията или канала на автомобилите, като се взема натоварването от пътници, ръчен багаж и оборудване:
- за СВ и меки вагони за 20 места - 2,0 тс на вагон;
- други меки - 3.0 tf, купе - 4.0 tf;
- купета с места, безкупейни резервирани места и вагон-ресторанти - 6,0 тс;
- за междуобластни вагони на бързи и пътнически влакове - 7,0 tf; извънкупейни незапазени места - 9,0 т.с
Общото спирачно налягане на накладките в товарен влак се определя чрез сумиранепритискания на калодките на всяка ос на всички вагони във влака, а при празен пътнически и товарен влак се отчита притискането на локомотива. При товарните влакове теглото на локомотива и неговото спирачно налягане не се вземат предвид, т.к. теглото му е не повече от 10% от теглото на влака, а пресоването на блоковете е със 100 tf тегло повече от това на вагоните. Но при наклони от 0,020 или повече се вземат предвид теглото и спирачното налягане на локомотива. За да останат на място след спиране на етапа в случай на неизправност на автоматичните спирачки, товарните, товаро-пътническите и пощенско-багажните влакове трябва да имат ръчни спирачки и спирачни челюсти в съответствие със стандартите, посочени в табл. 4 приложения 2. Ако във влака няма достатъчно ръчни спирачки, те се заменят със спирачни челюсти в размер на една челюст за три спирачни оси с натоварване на ос от 10 tf или повече или една челюст за една ос, когато се монтира под вагон с по-ниско натоварване на ос.