Спомен за дъщерята на Фомин Михаил Никитич - Краеведски портал на Бурятия и Улан-Уде

фомин

Краеведски портал

Спомени на дъщерята на Фомин Михаил Никитич

1919. В страната има глад и разруха. В тила бушуват белогвардейски банди. В Забайкалия бандата на атаман Семенов беше скандална. Трудни условия на служба, глад, студ и най-важното - фактът, че войниците бяха принудени да стрелят по своите братя и сестри, дезертирали от армията. Повечето от войниците бяха набирани от неграмотни селяни, които бяха принудени да служат.

Дори и най-тъмните войници разбраха, че службата със Семьонов няма да ги доведе доникъде, войниците дезертираха. В един от тези дни в село Читкан се появиха трима войници: Крилов И.Я., Краснояров А. от армията на атаман Семенов. Войниците разказаха на жителите за зверствата на семеновците, за трудните условия на служба. Но дезертьорството им не беше напразно.

Социалистът-революционер Биков дойде в селото от военния отдел Верхнеудински, за да проведе среща на селяните. На сборния пункт, в центъра на селото, се събраха селяните. Тогава казаха много, възмущението им нямаше граници. Един от лекторите беше Алексей Белокопитов. Бригадирът на волостта Агафонов записа всички оратори и няколко дни по-късно наказателен отряд под командването на капитан Стренге влезе в Баргузинската долина.

". -И ти бягай, казаха селяните на Белокопитов. „Какво, тези бандити могат да ми направят, аз съм беден селянин и отстоявам истината“, каза той. При пристигането си на територията на Баргузинския окръг наказателите трябваше да се подчиняват на ръководителя на Баргузинския окръг Тихонов, но наказателите, усещайки своя край, не се подчиниха на никаква власт. По обяд семеновците нахлуха в село Читкан. Бяха около стотина. Всички бяха въоръжени до зъби, много имаха японски оръжия. Офицерите бяха разположени при кулаците и войниците започнаха да събират хоратана площада, те принудиха селяните да носят всичко, което е останало от царското време и е донесено от фронта. Хората мълчаливо вървяха към площада, всеки си мислеше своето. След като изгониха хората на площада, семеновците

прочетоха няколко имена и като хванаха невинни хора, си тръгнаха. Сред тях беше Белокопитов А.П.

останалите 7 души са измъчвани.