Спорът на Маяковски с Есенин (Глоба)
Есенин пееше за ръба на брезата За авлигата и за кравите, Това сено е злато от слана Те дъвчат под звука на камбаните
Той пееше под тихия вик на талянка За злото майсторство на кръчмите Където в средата на омразен алкохол От града претърпяха окови
Той се славеше като пияница, гуляйджия, кавгаджия И от това страдаше още повече в душата си, Че вече не можеше, както в младостта си с подсвирване Да започне да танцува, но само да отиде в запой
И Маяковски изхвърли умората, В същия час, конкретно, тежко Той поведе колони от войници моряци Под знамето с лозунга "РабСовБеса"
С хората - нито дума, събеседникът е клас В краен случай - Облак или Маузер Задачата е да достигнете до масите с дума Нека дори пауза звъни с лозунг!
Въпреки че Владимир Владимирович е бил при други! Написах „За това“, сякаш смутен, Считайки го дребно и сякаш лично - Да напиша „За любовта“ - подчинявайки се на природата
Маяковски се ядоса, че не е за цял живот, И Есенин призова смъртта като урок Не към Новия свят, а към селския празник Исках писалка да натиска пръста, а не спусъка
И той каза, че умирането не е моментът, Че рязането на вени сега не е за лицето Ако уж имаше мастило в Англетер Нямаше да стигна до такъв край
Но минаха само четири години Заради котилото с чужда жена Сърцето, което биеше за хората Ти прониза фаталния куршум
Маяковски, дали си забравил Твоята фраза - би ли я казал по-правилно? "Лесно е да умреш в този живот Направи живота много по-труден"
Но сега старият век е заменен от нов! Русия на Есенин изглежда далеч И колоните на Маяковски се сринаха И кой от тях беше прав - не мога да преценя,
Да знаеш лъжата, че - цялата поезия - вино Какво с възрастта - колкото по-възрастен - толкова по-добър! По-скоро стихът е като хляб, печеният е като таралеж Стига да е свеж и да мирише на топло
Какво ще кажете за спора? Беше ли той? И двамата обичаха жените и България И всеки се сгряваше от нейната топлина, И всеки беше красив по своему ...