Средства за изразяване на статична локализация на български - Статии по езикознание и езикознание -
СРЕДСТВА ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА СТАТИЧНА ЛОКАЛИЗАЦИЯ
на български
Работата е представена от Катедрата по български език за чуждестранни студенти на основните факултети на Воронежкия държавен университет.
Научен ръководител - доктор на филологическите науки, професор В. Ю. Копров
Статията е посветена на семантичните и структурни особености на изреченията със статична локализация на подлога в българския език. Въз основа на аспектно-аспектния подход към анализа на семантичната структура на изречението се описват спецификите на организацията на такива изречения, анализира се лексикалното съдържание на компонентите и се установява връзката между значението на местността и други типични значения.
Ключови думи: статична локализация на обект, семантична структура, типично значение на изречение, субект, локализатор, обърнат ред.
СРЕДСТВА ЗА ИЗРАЖАВАНЕ НА СТАТИЧНА ЛОКАЛИЗАЦИЯ В РУСКИ ЕЗИК
Статията е посветена на изреченията със статична локализация на руски език. Целта е да се анализират основните характеристики на тяхната семантична структура и лексикалното им съдържание. Използвайки многоаспектния подход, авторът описва тяхната организация и установява връзката между локативното и другите типични значения на изречението.
Ключови думи: статична локализация, семантична структура, типично значение на изречението, лексикално съдържание, инверсия.
При статична локализация структурата на локативната ситуация е: субектът на състоянието, локализационното отношение, локализаторът (Той беше вкъщи цял ден; На запад това село граничи с планински район). При динамичната локализация локативната ситуация включва обект, който се движив пространството и началната точка на локативната връзка (Кола мина покрай нашата детска градина; Той вървеше по пътя). Движението на обект от субекта е зависим процес, в резултат на което движението на локализирания обект се извършва под въздействието на субекта (Той постави тетрадката в килера). Във всички случаи лексикалното съдържание играе важна роля в лингвистичното представяне на локализационните отношения [2].
Предметът на нашето изследване е статичната локализация на обект, тоест говорим преди всичко за местоположението на обекта, за неговото местоположение в пространството.
Голям интерес представлява описанието на семантичните и структурните особености на изреченията
локализационни стойности и установяване на връзката на стойността на локализацията с други типични стойности.
Изреченията със статична локализация на субекта в българския език се разглеждат от нас въз основа на предложената от В. Ю. Копров класификация на семантико-синтактичната структура на изказването, която предполага аспектен подход при анализа на изречението [4]. Нашето изследване се фокусира върху два аспекта: номинативния аспект, който включва два подаспекта (ситуационно-структурен и релационно-структурен), и актуализиращия аспект. Изреченията, които анализираме, първо се класифицират според броя на актантите в тяхната семантична структура, след това според компонента на атрибута, принадлежащ към една или друга част на речта. Изследват се и лексико-граматичните категории (ЛГК) на съществителните имена, представени в позициите на актанти, и се отчита вариативността на граматичната семантика на ролите, изпълнявани от актантите в синтактичната структура на изречението (характеризирането им чрез личност/безличност, сигурност/несигурност/обобщение). За всеки тип строителство,инвариантна семантична структура (ИСС).
Според тази класификация изреченията за локализация в семантико-синтактичната система на езика представляват едно от типичните значения на изречението - "отношение между две субстанции" - и образуват двуактантен комплекс с ASC, който включва субект и локализатор, свързани
пространствено локализационно отношение: „субект — локализационно отношение — локализатор” [4, с. 61].
Центърът на статичната локализация на обект се състои от конструкции, в които изрично са представени и трите елемента на локативната ситуация и в които са концентрирани основните функции, изпълнявани от първични (специализирани) средства: субект - LSG глагол на локализация - локализатор.
1. В позицията на субекта особено често се използват съществителни, които могат да бъдат определени като „динамични“, т.е. способни да променят позицията си в пространството независимо или под въздействието на външни сили:
а) названия със значение на живи същества - ЛСГ на антропоними и фауноними:
Момичето беше у дома (В. Личутин); Сгушихме се в бара, мистериозно събрани (от списания); Пред входа на киното бледи, изгладнели хора седяха на колене (пак там); Кафяво хрътка куче (В. Пикул), изтегнато до печката; Вълчицата стоеше много близо (В. Бианки);
б) група съществителни имена, които назовават определени предмети:
И брошката, и перлите липсваха на снимката (Л. Улицкая); До стената имаше легло (А. Иванов); От тавана висеше дървен модел на платноходка (В. Катаев); Фар (от списания) стърчеше на извитото нагоре шаси;
в) FGR „самоходни“ превозни средства:
В работилницата стоеше ремонтиран камион (А. Рибаков); От другата страна бяха нашите лодки (от списанията); Коларазположен тук (Д. Донцова);
г) FGR "части на тялото":
Ръката му лежеше на масата (А. Иванов); Леко ъглова глава лежеше върху широки, силни рамене (пак там).
2. Следващата група т. нар. статични съществителни, които не могат да променят местоположението си, е следващата по честота на употреба в анализираните конструкции:
а) имена на географски обекти, някои видове ландшафт, пространства и др.:
Зад високите прозорци има градина с красиви вишни (В. Набоков); Пред мен се простираше неспокойна река (Ч. Айтматов); Останаха зеленчукови градини с беседки (А. Иванов); Напред беше оживена улица (В. Астафиев);
б) специфични съществителни ФГР на населени места, сгради, помещения и техните части и др.
В работническите квартали се простираха дълги редици жилищни къщи-бараки (от списанията); Санаториумът се намирал на хълм над селото (пак там); Дълги редици от арки, лежащи върху колони от сив гранит, ограждаха градината, образувайки голям правоъгълник (пак там); Малка къща, кацнала в нежна котловина (М. Пришвин).
3. В изреченията за локализация в позицията на субекта има и съществителни:
а) ЛГР „небесни тела”: Ниско над гората, като червен факел, висна влажната луна (Ч. Айтматов); Слънцето надвисна над къщите като голяма лампа (от списанията);
б) ЛГР на съществителните, обозначаващи „природни явления”: На хълмовете на Грузия лежи нощната мъгла (А. Пушкин); Във въздуха висеше мъгла (В. Пикул); Гръмотевичен облак надвисна над пистата (от вестници);
в) съществителни, които назовават отделни вещества: Дърпави облаци надвиснаха ниско над гората (В. Белов); В очите му имаше сълзи (Ч. Айтматов); Гъст дим от парен локомотив вися неподвижно във въздуха (А. Иванов);
Последна групазаслужава специално внимание, тъй като ако позицията на субекта включва имената на времето от деня, тогава е легитимно да се говори за локализация не само в пространството, но и във времето.
В горните изречения се наблюдава олицетворение на природните явления. LSG глаголите за локализация реализират метафорични значения, придавайки на описанието ярко емоционално оцветяване.
Напрегнато очакване тегнеше над просторния площад и трибуни (от вестниците); Зад всичко това се крие някаква нова дяволска идея (пак там); Там зад мъглата дебнеше моето минало (В. Астафиев); В очите й имаше празнота (В. Пикул); В ушите непрекъснато бучеше (Л. Петрушевская).
Такива примери показват абстрахиращата способност на нашето мислене.
Сега нека се обърнем към разглеждането на характеристиките на локализатора, чийто статус е един от най-спорните въпроси в синтактичната семантика. От гледна точка на предикативния минимум на изречението, локализаторът обикновено се изважда от обхвата на семантичната структура на изречението и се разглежда като негов адвербиален усложнител (детерминант). От гледна точка на информативния минимум на изречението, локативната словоформа изпълнява пространствени отношения в изречение и е един от съществените компоненти на типичната синтактична структура на локативното изречение [вж. повече за това 4, p. 52].
Основната форма за изразяване на локализатор в български език е съществително име с предлог:
Тя величествено седеше на масата (А. Толстой); Той седеше в лятната градина на една пейка под едно дърво (В. Бианки); Момичетата се наредиха зад мен (от списания).
Локализаторът е информативно значим компонент на структурата на изречението и ако позицията на субекта е „статична“, конкретни съществителни LSG „географскиобекти”, „видове ландшафт”, „пространства”, „населени места”, „структури”, „помещения и части от тях”, тогава локализаторът не може да бъде представен като имплицитен, тъй като изречението става информативно непълно. Сравнете: * Гора
разтегнат; Пътят водеше; Пътят вървеше; Фасадата на къщата е долепена.
С останалите LGR съществителни локализаторът може да бъде представен като неопределен (обобщен): Книгата лъжеше; Чашата стоеше; Те съществуват. Структурният вариант на изреченията от този тип е безлично изречение с отрицание и с обект на локализация в род. П.:
Нямаше нито едно познато лице (В. Астафиев); Нямаше хора (Л. Улицкая).
От гледна точка на комуникативната перспектива на изказването в изречение с имплицитен локализатор, позицията на ремата е глаголът на локализация, най-често LSG „екзистенциалност“. Това дава основание на някои лингвисти да класифицират такива изречения като клас от различен семантичен тип - така наречените "екзистенциални" изречения [1]. Но тъй като в обективната реалност пространството и битието съществуват неразделно [6], ние, следвайки В. Ю. Копров, включваме така наречената „битийност” в типичното значение на „локализация на обект в пространството” [5]. Съществуването може да се сравни с природата на белия цвят, който не съществува в своята „чиста форма“, а цялата гама от цветове представлява неговия спектър.
По този начин изреченията както с явни, така и с имплицитни локализатори изразяват един и същ ASC „субект – локализация – локализатор“. Разликите между тях се наблюдават в релационно-структурния субаспект: в първия локализаторът действа като определен, а във втория като неопределен (обобщен) [4, с.134].
В разглежданите изречения локализаторът е фрагмент от триизмерно пространство,спрямо които се определят координатите на предмета. Но изречения, които са структурно подобни на изреченията за локализация, се използват и за изразяване на други типични значения. В такива случаи в позицията на локализатора се появяват думи, сочещи към нещо, което не е представено като триизмерен обект [3]. Например:
Бях в беда (от вестници); Галя се съмняваше (пак там) (букв. „съмнява се“); Тя упорито отстояваше позицията си (пак там) (букв. „инат
хубаво"); Те са в много трудно положение (пак там). МКС "субект и неговото състояние".
Локативната конструкция също предава AIS "субект - членствено отношение - обект", ако пространствен локализатор е в позицията на обекта:
Бобров винаги е принадлежал към Воронежски окръг (от вестниците); Тази земя сякаш принадлежеше на друга планета (пак там).
При реализирането на всяка ситуация в речта става възможно да се представи нейната комуникативна перспектива по различни начини. Виждането на ситуацията от различни ъгли зависи от намерението на човешката мисъл: различни компоненти на ситуацията могат да бъдат във фокуса на вниманието. В практиката на речевата комуникация, в зависимост от комуникативната перспектива на изказването, локализаторът се появява не само в края, но и в началото на изречението, например: В клиниката има дежурен лекар (С. Довлатов); Зад ламперията, остъклена врата имаше голяма квадратна зала (В. Астафиев); На масата имаше закуска (В. Токарева); Един намръщен пътен полицай (от списанията) беше близо до мазна ивица пресен асфалт.
В такива обърнати изречения локализаторът е темата на изказването, а субектът е ремата.
От гледна точка, която споделяме, и двете твърдения изразяват една и съща ASC „субект – локализационна връзка – локализатор“.Изречения с локализатор както в постпозиция (основен словоред), така и в предлог (обърнат словоред) са само различни варианти на комуникативната артикулация на изказване от същия семантично-структурен тип [5].
В обърнатите изречения локализаторът може да действа и като определен и неопределен (обобщен):
Имаше още един павилион от този вид (Т. Толстая); Имаше танкове, снаряди, оръдия (А. Иванов).
Така че, както показва нашият анализ, двусмислието на интерпретациите на семантично-структурната организация и функционирането на изреченията за локализация изисква тяхното по-подробно изследване върху широк фактически материал, включително използването на материал от езици с различни структури.
1. Арутюнова Н. Д. Българско предложение. Екзистенциален тип: структура и смисъл. М., 1983. 197 с.
2. Бондарко А. В. Теория на функционалната граматика. Локативност. Битие. Притежание. Кондициониране. Санкт Петербург: Наука, 1996. 230 с.
3. Гак В. Г. Космос извън космоса. Логически анализ на езика. Космически езици. М.: Езици на българската култура, 2000. С. 127-134.
4. Копров В. Ю. Сравнителна типология на изречението. Воронеж: Воронеж. състояние ун-т, 2000. 192 с.
5. Копров В. Ю. Предложения за локализация в синтактичната концептуална сфера на българския и английския език // Межвуз. сборник от науч върши работа. Елец: Еревански държавен университет А. И. Бунина, 2006. Бр. 4. С. 16-21.
6. Кратка философска енциклопедия. М .: Издателска група "Прогрес" - "Енциклопедия", 1994. С. 369.