Среща в една ужасна нощ
Казват, че на Великден след мръкване и до полунощ вилнеят злите духове. Аз съм невярващ и не ме е страх нито от Господ, нито от дявола. Отидохме с момчето в къщата на баба му. По това време в къщата не живееше никой, баба ми почина и наемателите се изнесоха. Пристигнахме в къщата, когато все още се стъмваше. Веднага усетих неприятна миризма, казвам на човека, но той не я усеща. Тя започна да настоява и ние започнахме да претърсваме цялата къща. В кухнята под печката намерили мъртви мишки с разкъсани кореми, които лежали на пързалка. Веднага ми се стори странно, но не го показах. Мишките са извадени и всичко е дезинфекцирано. След като подредиха нещата и решиха да си починат. Изгаси светлината, започна да се целува. Мина известно време и изведнъж погледът ми пада върху стената и виждам, че тя се движи. Не можех да повярвам на очите си, реших, че просто светлината от уличните лампи си играе с тюла. Тогава си мисля: „Какво, по дяволите, прозорците са затворени!“. Включвам рязко лампата и виждам само орди от хлебарки. Едва не повърнах, до този ден не бях виждал хлебарки, а тук са стотици и хиляди, като жива стена. Разбира се, не исках да остана тук дори за секунда. Отивам и си мисля: откъде са хлебарките? Къщата е чиста и не забелязах нищо при почистването. За да си тръгнете, първо трябва да изключите светлината в кухнята, след това да преминете през всичко, да излезете в коридора и да затворите вратата, след което също трябва да затворите вратата в коридора (за щастие светлината в коридора се включва извън къщата). Отидохме с човека и за късмет светлината на улицата угасна. Стоя в коридора, той гаси лампата и идва при мен, затваря вратата. Излизаме и започваме да затваряме вратата към коридора, без да изключваме светлината там, вратата не се затваря. Така че ние се опитваме и затова не иска да се превърне в никакъв ключ. Казвам: "Нека опитам." Човекът гаси лампата в коридора, аз започвам да затварям вратата, ключът се завърта лесно и разбирам, че не се затваря, т.к.докато някой вътре дърпа вратата към него. Щом ги пусна спират да се дърпат. Естествено, не си повярвах, светнах, влязох в коридора и се опитах да завъртя ключа. Той отново не се обръща дори на милиметър. Сменяме се отново и приятелят ми опитва отново и не успява. Откачам, загасих лампата и му казах да я затвори. Той дърпа вратата и разбирам, че не я достига с пет сантиметра. И трябва да се отбележи: той е висок под два метра и е просто планина от мускули. Слагам ръката си на предмишницата му и разбирам, че мускулите му са толкова напрегнати, че треперят. Пуквам отново лампата в коридора и вратата рязко се затваря. Ключът, разбира се, не се завърта отново. Предлага ми да остана в коридора, аз изгасих лампата и се опитах да я затворя. Веднага отхвърлих тази идея. И така се суетихме повече от час, но беше невъзможно да си тръгнем без да затворим вратата, т.к. пияните живеят наблизо, а в коридора има много хубави неща. Отново вземам вратата, изключвам светлината и започвам да я затварям и разбирам, че освен факта, че вратата се дърпа, започва да се издава и някакъв звук. Пиша и настръхвам по цялото тяло. Тогава разбрах израза "косите настръхват"! Наистина усетих, че косата ми се надига. Никога не съм се молил и не знам молитви, но тук самите думи идват просто от сърцето. Помолих се, доколкото можах, и щом свърших с четенето и казах „амин“, вратата се поддаде лесно, завъртях ключа и бързо излязохме през портата. Докато вървяхме покрай къщата, изпитах такъв гняв, че косата на тила ми помръдна от страх. И така, от страх и адреналин, те се втурнаха през гората, за да се приберат бързо, след това покрай църквата. Щом настигнаха църквата, аз се прекръстих и веднага страхът и паниката изчезнаха, както никога не се е случвало. Едва тогава погледнах гаджето си. От едната страна имацялото му слепоочие побеля и започна да се оплаква от болка в ръката, с която дърпаше вратата. Извикали линейка, откарали го в болницата, направили му снимки и се оказало, че връзките му са силно скъсани. Виждал съм и усещал много през живота си, но никога не съм изпитвал такъв страх.