Съскане и грачене и храна за веселата луна! Раздолнов Глеб, ул
Веднага се почувства мухъл.
„Тя е сестра – изръмжа смешното създание, – сестра по баща си, полусестра, следователно сестра!“ Баща ти често в нашия район свали един тон, друга зеленина. Забърквах се повече от веднъж. Вижте колко красива и еднакво родена! И вие не знаехте, нали? - тя дишаше смрадливо право в лицето на Симон, тя едва не се задуши, кашляше и кихаше.
- Раиса, чуваш ли ме, Раиса! - Арутюнов отново се нави, заседнал между момичетата, - отговори ми сега защо си тук, имаш заповед да разбереш къде е Лярвин, обади се обратно на Лубянка, защо, питам не е изпълнено.
- Свършен! - подчиненият го удостои с отговор, - знам къде е Лярвин и на Лубянка вече знаят къде е Лярвин.
- А? - това е всичко, за което Арутюнов имаше достатъчно мисли.
- Какво искаш? - попита Елена Симон, - а как се казваш? Такова име е някак грозно, Peer's. Едва ли баща ми е избрал такова име, имаше определени вкусове, според мен си измамник.
Раиса поклати глава.
- Не, грешите. Не измамник, а истинската наследница на Мак Саймън. Казвам се София Симон.
- Глупости - стрингерът, леко съвзет, поклати глава. Колът в тялото най-накрая се разреши и той успя да движи крайниците си - нищо не разбирам! Нека някой ми обясни какво става тук.
- Сега ще обясня - капитан Смоковницин излезе от унеса си, - всички наши теории досега са били погрешни, с изключение на няколко точки.
- Стига, Петя! - прекъсна го момичето, което се нарече София, - Омръзна ми да слушам вашите спекулации и глупости, които са съчинили толкова дълго, нека приемем за даденост, че съм тук, вие сте в моите ръце, в моята воля, искам да бъда екзекутиран, искамскъпа.
- Не, извинете - влезе капитанът, - трябва да изградя версия, да довърша разследването.
- И аз искам да знам къде е изгората на Лярвин! - не можа да се успокои Арутюнов, отговори ми, палавник!
Раиса - София го изгледа убийствено като камък.
- Да унищожи? - отново прозвуча отгоре гърмящ въпрос, този път повторен многократно от внезапно многохорово ехо.
Целият неочакван ефект започна да се обръща. Оказа се, че светлото одеяло е заспало, стаята малко потъмня и, колкото и да е странно, видимостта се подобри. Сега стана ясно видимо, че в центъра на обширната зала има голям пиедестал, натоварен с всякаква техника, а зад него, сред масата от дисплеи, блокове, жици и технически вътрешности, падащи от различни видове устройства, седеше слабо, дълго тяло без глава.
От мястото, където би трябвало да е шията, изтичаха безброй тънки ярки нишки, свързващи привидно безжизненото тяло с множество човешки глави, въртящи се около него в кръгли буркани на аквариуми. Те повтаряха с пляскащи устни: „Унищожи? Унищожи? Унищожи?“
В гърдите на Веня отново започна да кипи гореща кръв. Той бутна Пьотър и Маргел, сочейки възмутено летящите в кръг прозрачни цилиндри, и гневно изплака:
- Е, какъв е редът? Какво са направили? Колко да похарчите, a. Не-Христос. Къде са душите, къде са душите, питам аз.
- А какво правите да слагате свещи в църквата? - хвърли му студено с тенекия Смоковницин иззад рамото си.
- Не в църквата, разбира се - промърмори Веня, - но ще се откажа от телевизията, забравяте за човек зад снимки.
- Добре, добре - Маргел се присъедини към тях, - така. Тук те се реят в колби и лицата им изглеждат светли, но е ясно, че вече са непознати, а не снас и това, което са натрупали там.
Веня ахна. В един буркан, който летеше покрай него, той видя познатите черти на странно момиче Марина, а в следващия баща й - Поликарпич.