Стари и нови очертания на азербайджанско-чеченските отношения - Турски форум
Севиндж Алиева, доктор по философия в историческите науки
Трябва да се отбележи, че Рамазан Кадиров стабилизира ситуацията в Чечения, създаде благоприятни условия за живот и, както обеща, пресъздаде републиката. В Чечня има много азербайджанци, които се чувстват страхотно там. Рамазан Кадиров е честен и справедлив държавен глава. Носят се легенди за справедливото разпределение на средствата и разходите „до стотинка“ в полза на неговия народ и цялата страна в Северен Кавказ. Рамазан Кадиров успя да преодолее разногласията в чеченското общество и с достойния си пример и дела да се справи с трудностите. В Чечня е установен шериат.
По време на моите летни интервюта с чеченци дори онези чеченци, които имаха негативно отношение към него, бяха принудени да променят мнението си. Рамазан Кадиров е истински вярващ, той извършва благотворителна дейност сред всички мюсюлмани от Северен Кавказ и е връзката между мюсюлманския Изток и мюсюлманския Северен Кавказ. Той се моли със старейшините и танцува с младежите. В петък, както всички мюсюлмани, Рамазан Кадиров се моли в джамията наравно със своите сънародници, както трябва да бъде. Той постигна връщането на мюсюлмански реликви от Европа в мюсюлманския манастир - в Грозни. През 2008 г. в Грозни е построена най-голямата джамия в Европа, наречена "Сърцето на Чечения".
Визитата на чеченския лидер между Азербайджан и Чечня не е първият контакт.
Трябва да се отбележи, че сложните превратности през последните две десетилетия, придружени от разпадането на СССР, образуването на независими държави в Южен Кавказ, две чеченски войни и продължаващи въоръжени сблъсъци вСеверен Кавказ не беше възпрепятстван да поддържа и укрепва приятелските, добросъседски отношения между народите на Кавказ в икономическата и културната сфера. В момента ръководството на Република Азербайджан поддържа баланс и развива най-положителни отношения с републиките и регионите на Северен Кавказ. Представителството на Дагестан и Чечения работи в Баку. Азербайджанско-чеченските отношения се развиват както в търговско-икономическа, така и във военно-политическа посока. Дори през ранното Средновековие установените търговски пътища през Голям Кавказ функционират от древни времена.
С появата на българските войски в Кавказ започва освободителната борба на коренното население на региона. Българското командване се опита да предотврати набезите на чеченци, кумики, джар-белоканци и други на територията на Кахетия.[4]
Българското командване осъзнава, че завладяването на планинските народи трябва да започне с умиротворяването на Южен Кавказ, завладяването на Джаро-Белоканската област на Азербайджан, след това Осетия, Абхазия, Чечня и Закубан. Съпротивата срещу настъплението на царските войски се провежда в цялата част на мюсюлманския Кавказ. Призивите за въоръжена борба, протестите срещу действията на българските войски и мерките на царизма обхванаха територията на Дагестан, Чечня, Кабарда, Азербайджан и Грузия.[5]
Народноосвободителното движение на планинските жители на Дагестан и Чечня повлия на борбата на народите на Азербайджан. Жителите на Северен Азербайджан участват активно на страната на севернокавказките бунтовници, които се противопоставят на кралската власт през 1830-1890 г.[8]
Процесът на приспособяване към новата българска администрация беше сложен и многоетапен. Най-трудно беше в Северен Кавказ. Завладяването на Кавказкия регион от българските войски оказва дълбоко влияние върхудемография на региона. В новите исторически условия отношенията между азербайджанския и чеченския народ придобиха нови форми.
Чеченци и ингуши живеят и развиват своята дейност в Азербайджан: просветител Адил-Гирей Долгиев, етнограф, краевед и фолклорист Чах Ахриев, народни учители Тащемир Елдарханов, известен композитор и учител Муслим Магомаев и др. Нина продължава да преподава в Баку. През 1911-1915 г. работи като ръководител на женското българо-мюсюлманско Александрийско училище. Някои чеченци и ингуши, заедно с други националности, живееха заедно с азербайджанци на отделни места в Тифлиска губерния. Според преброяването от 1897 г. в провинция Баку живеят 37 чеченци и ингуши, а в провинция Елисаветпол - 20 души. Баку беше не само център на религиозния, духовен и културен живот на мюсюлманските народи на Кавказ, но и център на многонационалната работна сила в региона. През 1917 г. в Баку са живели 999 представители на народите на Северен Кавказ: чеченци, дагестанци, осетинци и др.[9]
В Азербайджан, богат на петролни ресурси, производството на петрол се развива. В Северен Кавказ Грозни се смяташе за основен голям нефтен център. Азербайджански специалисти през втората половина на 19 век споделиха своя опит в разработването на нефтени находища, сондиране, идвайки в Грозни. А. Ахвердов беше един от известните петролни работници, които овладяха находищата в Грозни.[10] Подобряването на железопътните, пътните, морските и въздушните комуникации през 20 век допълнително допринесе за тесните икономически и културни връзки на регионите на Кавказ.
При тези условия, заОбщото събрание на представителите на народите на Дагестан и Чечня провъзгласи независимостта на Планинската република. Според А. Ахвердов, представител на Република Азербайджан в Планинската република, в Планинската република не е имало партии, имало е национални фракции: ингушки, чеченски, кумикски и др., Повечето от членовете на Съвета на Съюза са били духовни лидери и влиятелни личности.[12]
В Чечня и Дагестан, след поражението на силите на Планинската република, се разгръща мощно въстаническо движение, водено от местното духовенство. Деникин пише за това в книгата си: „В търсене на изход планинският парламент започна да се стреми към политическо обединение с Азербайджан в името на защитата на религията и идентичността на Дагестан ... Планинското правителство продължи агитацията и изпрати малки дагестански отряди и азербайджански доброволци в планинската Чечня.“ [15] А. Ахвердов поиска от азербайджанското правителство да изпрати азербайджански офицери в помощ на чеченците, по думите му „това може да има... морално въздействие върху воюващите“. Ахвердов също поиска да изпрати малък отряд поне до Хасавюрт. Един отряд под командването на Казим бей отива да защитава Планинската република. Представители на Ингуш се срещнаха с Ахвердов, който от своя страна съобщи, че са събрали внушителни сили и подготвят нападение от три страни: Ингушетия, Чечения и Грузинската военна магистрала. Според А. Ахвердов „чеченците също бяха „склонни да се присъединят към Азербайджан…“. Особено беше отбелязано, че ръководителят на Севернокавказкия емир Узун-Хаджи се изказа в полза на присъединяването към Азербайджан.[16] Факт е, че Всесъюзният социалистически съюз на младежта по това време се бори на територията на района на Терек, по-специално в Ингушетия и Чечня. Както знаете, Деникин постави като основна задача премахването на всички новообразувани суверенни държави и възстановяването на„една и неделима България“.
След превземането на Гудермес от Деникин, английският полковник Роуландсън официално обявява на губернатора на Чечения полковник Джафаров, че Северен Кавказ е включен в сферата на влияние на ВСС, а Дагестан - на Англия. Отговорът беше заседание на Междупартийната комисия в Баку и приемане на призив към гражданите на Азербайджан: „В Северен Кавказ свободолюбивите планинци, верни на предписанията на своите предци и принципите на свободата и независимостта на малките народи, кървят в неравна битка с реакционните сили на Деникин и Ко ... дълг на всеки мюсюлманин е своевременно да се притече на помощ на братята от планинари...“. Междупартийната комисия започва да формира Азербайджански доброволчески отряд под ръководството на опитни офицери в помощ на планинците.
Узун-Хаджи, ръководителят на Севернокавказкия емир, се стреми да постигне признаване на своята монархия от световните сили чрез дипломатическите канали на Грузия и Азербайджан. Той помоли Ахвердов да предаде своите поздрави на правителството на Азербайджан. В средата на май 1919 г. стана известно, че Узун-Хаджи и Ахвердов се готвят да дойдат в Баку за преговори за Чечня. Въпреки това, очевидно, той изпрати своите хора в Баку: брата на Магомед Ефенди Дибир-Магомаев и почетния чеченец Магомед Пиралов, докато самият той отиде в Чечня. Според доклада на А. Ахвердов „след окупацията на Петровск Дагестан, Чечня и Ингушетия признават властта на Азербайджан; те са подготвени за това. След това Планинската република може да бъде възстановена под протектората на Азербайджан.”[17]
В съветско време отношенията между азербайджанския и чеченския народ не са прекъснати. В рамките на съветската държава се извършва взаимно обогатяване на културите, установяват се културни връзки и т.н. Според преброяването от 1989 г. в Азербайджан живеят 456 чеченци. Следвойната в Чечения през 1994 г. броят на бежанците, нахлули в Азербайджан, достигна 4,7 хиляди души. И това въпреки факта, че проблемът със собствените бежанци беше остър в страната поради окупацията на азербайджанските земи от арменските банди. Ако азербайджанските бежанци имаха къде да се оттеглят - при роднините си в съседните райони на Азербайджан, то чеченците станаха изгнаници на своята земя и ненужни на България.
През 90-те - 2000-те години се наблюдава друг процес на преселване в Азербайджан на представители на много севернокавказки народи (чеченци, дагестанци и др.). Те си намират работа, стремят се да получат образование в Баку, да получат местно разрешение за пребиваване.[21]
Ние никога няма да забравим подслонът на чеченските бежанци на тази земя, топлината, сърдечността и толерантността на азербайджанския народ... Подвигът, извършен от азербайджанците, беше сред първите и послужи като достоен пример за продължаване на национално-освободителната война на Кавказ.”[24] Сега има чеченско училище в Баку, различни комитети, създадени за работа с алпинисти, пристигнали от Северен Кавказ, комитет на жените от Чечения, има представителства на Дагестан, Чечня и други организации.
През 1995 г. в Баку е открит Културният център на Чеченската република Ичкерия. Президентът на Азербайджан Гейдар Алиев разглежда политическия проблем на Чечения като вътрешна работа на България, а чеченския въпрос като хуманитарен проблем. До 2000 г. броят на бежанците от Чечения достигна 10 хиляди души.
В постсъветската епоха, когато Азербайджан получи национална независимост, представители на много севернокавказки народи, включително чеченци, идват в Азербайджан по различни причини, намират си работа, търсят образование в Баку и получават местна регистрация. В Баку има чеченско училище, различникомитети, създадени за работа с планинците, пристигнали от Северен Кавказ, има представителство на Чечения и други организации.[26]
Нека обърнем внимание на факта, че Азербайджан, въпреки влошената ситуация: собствените му бежанци поради арменската окупация на част от територията на страната, са толерантни и усърдни към своите севернокавказки съседи, в азербайджанското общество няма етническа дискриминация и насилствено отношение към други етнически групи. В Азербайджан са създадени всички условия за здрава общност от всички национални малцинства без изключение.