Суфизъм - Студиопедия
Терминът "суфизъм" най-вероятно идва от арабската дума "suf" - "вълна" и буквално означава "носене на вълнени дрехи"; дрехите от груба вълна били признак на аскети и отшелници 1 . Суфизмът е мистично течение в исляма, възникнало през 8-9 век. В допълнение към религиозните и философски възгледи, суфизмът включва определена система от психообучение и аскетична практика. Основната цел, преследвана от суфиите, е сливането с Бог, което може да се постигне чрез любов към Бога и интуитивното му разбиране в състояние на екстаз. За да направи това, суфизмът практикува умъртвяване на плътта, безкрайно повтаряне на определени молитвени формули, специални танци, включително многочасово обикаляне на място и т.н. Суфите най-често представят идеите си под формата на притчи, анекдоти и стихотворения с двоен смисъл.
Връзката на суфизма с други философски и религиозни учения е добре илюстрирана от притчата за слепците, които искали да разберат какво е слон. Всеки от слепите опипа някаква част от слона и започна безкраен спор. Единият, който хвана крака на слона, увери, че слонът прилича на колона; — настоя другият, прокарвайки ръка покрай слона
1 Но това не е единствената хипотеза за произхода на този термин.
че слонът е като стена; третият, който хвана опашката, каза, че - на въжето и т.н. Според суфиите представители на различни философски и религиозни учения, подобно на тези слепци, са „уловили” различни части от истината, но не са в състояние да разберат, че това са само фрагменти от цялото 1 .
За основоположници на суфизма се смятат египтянинът Зу-н-Нун ал-Мисри и багдадецът Абу Абдалах ал-Мухасиби (IX в.). Православните мюсюлмански богослови през X-XII век. преследва суфизма, но през XII век. благодарение на дейността на ал-Газали суфизмът получаваопределено признание, въпреки че дебатът за допустимостта на суфизма продължава в исляма и до днес.
Формирането на суфийската философска доктрина се случи в трудовете на Ибн Араби (1165-1240), наречен Великият шейх на суфизма. В неговото учение суфийското учение за единството на битието, т.е. Бог (Създател или Произход) и Сътворението. Бог присъства навсякъде и във всичко. Духът на суфията трябва да „отхвърли веригите на множествеността“, които са присъщи на всички материални обекти, включително човешките тела, и тогава той може да стигне до единство с абсолюта, т.е. Бог (Аллах) 2.
Подобно решение на този проблем доведе в суфизма до преосмисляне на редица фундаментални проблеми, например проблемът за причинно-следствената връзка, проблемът за връзката между вечността и времето. Времето (както мутакалимите) се разбира като атомно, състоящо се от отделни моменти, но в същото време суфиите вярват, че всеки момент от това време е фиксиране на вечността. И тъй като във всеки момент се случват две противоположни събития – унищожението и възникването на всички неща – резултатът е, че във всеки атом от времето светът на нещата отива във вечността, но в същия момент се връща във времевата поредица. Така времето съществува не само заедно с вечността, но е и условие за съществуването на вечността.
Съдбата на учението. Суфизмът има голямо влияние върху мюсюлманската философия (особено през късното Средновековие).
1 Подобна гледна точка за всички останали философски и религиозни учения има и в джайнизма (индийската философия).
2 Тук има известно сходство между суфизма, от една страна, и веданта и будизма (школите Шакявада), от друга. Не са известни обаче сведения за преки контакти между представители на тези учения.
Не намерихте това, което търсихте?Използвайте търсачката: