Свети лечител Пантелеймон
Намерете истинската вяра и след това дайте живота си за нея; да са най-великите лечители, но да не вземат пари за услугите си - малко са такива примери в историята на човечеството. Един от тях е Свети Пантелеймон. Той беше този, който, след като разбра християнската вяра, служи на Господ, освобождавайки хората от мъки. Лечителят не правеше изключения за никого: християни и езичници, богати и бедни, старци и деца идваха при него с молби за помощ, които той слушаше неразделно. Свети Пантелеймон лекувал ужасни болести и изцелявал човешката душа, което било особено важно в онези противоречиви времена.
В един ясен, хубав пролетен ден Пантелеон се връщал от учителя си и на кръстопът се натъкнал на презвитер Ермолай. Между тях започнал възторжен разговор, след което старецът поканил Пателеон да го посети. Младият мъж започна редовно да посещава отец Ермолай: в дълги разговори старецът разкри на младия лечител основните канони на християнската вяра. Пантелеон се впусна в разказите на своя наставник, но все още не можеше да приеме християнската вяра и да се проникне с нея до дълбините на душата си.
Със сълзи на очи Пантелеон паднал на колене и в поклон до земята, просълзен, започнал да благодари на Господа. След това той се втурнал към дома на презвитер Ермолай и му разказал за случилото се. На същия ден младият лекар бил кръстен от своя учител и получил името Пантелеймон, което означава „всемилостив“. Още една седмица след кръщението неговият ученик живееше в къщата на Ермолай, разбираше Светото писание и се молеше на Господа. След тази случка Пантелеймон се завръща в света като съвсем различен човек. Той реши да се занимава с медицина в полза на хората и без да взема пари от тях.
Господ помогна на лечителя Пантелеймон и затова всички пациенти, които дойдоха при лекаря, го напуснахадом на излекуваните. Скоро славата на Пантелеймон се разнесла из целия Рим и тълпи от хора, страдащи от телесна болка, посягали към него. Младата лекарка помогна на всички, но не взе пари от никого.
Бащата на Пантелеймон беше изключително недоволен от факта, че единственият му син не признава древната религия на своите предци, основана на поклонението на множество идоли, и вярва в Христос. Но един светъл случай на изцеление накара стареца да промени решението си.
При Пантелеймон дошъл сляп гражданин. Този някога богат човек похарчи почти всичките си пари за изцеление, посети всички лекари на града, направи жертви на идоли, но това не се отрази на слепотата му. Цветовете на живота останаха недостъпни за него. Последната надежда на нещастника беше младият лечител Пантелеймон. Той паднал в нозете на младия лечител и се помолил младежът да му помогне. Лекарят се приближил до слепия, прокарал пръсти по клепачите му и казал: „В името на моя Господ Исус Христос, прогледни и прогледни!“ И отново се случи чудо! Човекът е узрял! Излекуван в голяма радост падна в нозете на Пантелеймон и започна да ги целува, като благодареше на своя спасител и го молеше да кръсти. След такова чудотворно изцеление той прогледнал духовно и пожелал да стане християнин.
На тази сцена присъства възрастният баща на Пантелеймон. Поразен от невероятно чудо, той повярва в Христос и скоро също се кръщава, отхвърляйки службата на езическите идоли. Скоро обаче той почина и остави на сина си богато наследство. Пантелеймон раздал цялото имущество на бедните и бедните, продължил лекарската си практика. Той помагаше на всички: християни и езичници, богати и бедни, свободни и затворници от императорските тъмници.
В Никомедия гръмна славата на млад лечител, което предизвика завист от други лечители. Един денлечителите решили да се отърват от омразния си конкурент и го докладвали на императора. В клеветническото изобличение се посочва, че младият лекар активно помага на християните, изнемогващи в императорските затвори, и използва магия и магьосничество при лечението на хората. Като пламенен езичник, Максимилиан заповядал да хванат Пантелеймон и да го доведат на разпит, което стражите изпълнили точно.
И сега пред императора се появи прост и доста хубав млад мъж с мили тъжни очи, спокоен и приветлив, със светло лице, обрамчено от къдрава кафява коса. Пантелеймон не отрича своята истина на религията и своята помощ на страдащите. Той помолил императора да проведе тест: да му доведе неизлечимо болен пациент и да му даде възможност да го излекува, разчитайки на помощта на Христос. Затова младият лекар искал да покаже светлината на истинската религия на владетеля на Рим.
Скоро в града е открит парализиран мъж, който не е ставал от леглото няколко години. За чистотата на експеримента императорът призова императора и неговите езически придворни лечители. Но колкото и да се молеха на своите богове, колкото и жертвоприношения да правеха, колкото и отвари да вареха, болният оставаше неподвижен. Идва ред на Пантелеймон. Лечителят се приближил до нещастника, сложил ръка на челото му и казал: „В името на Господ Исус Христос, стани и бъди здрав“. И пациентът стана на дивана, а след това напълно се изправи на краката си.
В този момент Пантелеймон погледна в очите на Максимилиан с ясните си очи. Императорът беше бесен. Той не можеше да признае, че помощта на Христос е по-значима от подкрепата на езическите богове. Обезумял, той заповядал излекуваните да бъдат убити, а самият Пантелеймон да бъде затворен. Цяла нощ мислите на омразния млад лекар християнин преследват императора. И на сутринта се замислихтой е болезнено и жестоко наказание. Свети Пантелеймон бил вързан за дървен стълб и започнали да разкъсват тялото му с железни куки. Но колкото и да се опитваха войниците от императорската гвардия, тялото на лекаря остана невредимо. На следващия ден мъченикът беше возен и изгорен със свещи, което също не донесе резултати. На третия ден Максимилиан заповядал да завържат камък на врата на лечителя, да го отнесат до средата на реката и да го удавят. Но Господ помогна на Пантелеймон и този път: нещастникът беше изхвърлен на брега и той остана жив.
Императорските гвардейци хванали лечителя и го хвърлили да бъде разкъсан в клетка с гладни животни. Но нито лъвове, нито тигри докоснаха Пантелеймон. След като станаха смирени, те се приближиха до праведника и започнаха като нежни котки да ближат краката му.
Разбирайки, че светецът не може да бъде убит с прости средства, Максимилиан се опитал да го склони към езическата вяра, като в противен случай го заплашвал да го подложи на още по-ужасни мъчения. Младежът обаче казал: „За мен е голяма печалба да умра за Христа“.
Гневът на император Максимилиан нямаше граници. Той заповядал да отсекат главата на светеца, за да свърши с него завинаги. Пантелеймон бил вързан за здраво маслиново дърво и присъдата била изпълнена. Но какво е?! Брадвата не пробила врата на нещастника - тя станала мека, като разтопен восък и се огънала, без да навреди на лечителя. И изведнъж отгоре прогърмя Гласът Божий: “Пантелеймон! Ела в Царството Небесно, защото си достоен!” Като чули тези думи, палачите и стражите паднали ничком пред мъченика, започнали да плачат и да го молят за прошка и да му целуват нозете и ръцете. Но Пантелеймон им казал: „Не ви се сърдя. Не е твоята воля да ме измъчваш. Изпълнете заповедта на императора; Господ вече се обади и ме чака.” Разплакани, стражите се сбогуваха със Свети Пантелеймон. Праведният беше обезглавен и от тялото сиТечеше не кръв, а бяло мляко. След екзекуцията маслиновото дърво, за което бил вързан светецът, се покрило с плодове. Всички палачи след него повярвали в Христос и се кръстили. Тялото на светеца, според езическия обичай, било хвърлено в огъня, но огънят не му навредил. През нощта християните откраднали тялото и го погребали с християнски почести. Това се случи през 305 г.
По-късно мощите на св. Пантелеймон били намерени и пренесени в Константинопол. Сега те се съхраняват в манастира на името на светия мъченик на свещената гора Атон.
И православните църкви вече са украсени с ярки образи на Свети Пантелеймон, който по правило е изобразен с мъченически кръст и кутия с отвари в ръцете си. Този Божи пратеник изцерил не само телата, но и душите на стотици страдащи хора, потърсили помощта му. След като прие мъченическия венец, той не предаде Христос и отиде до края в своите убеждения и истинска вяра. И затова вярващите до ден днешен го прославят, молят за изцеление и безкрайни потоци се привличат към храмове и манастири, където главата на великомъченик Пантелеймон е изложена в сребърен храм.