Светите мощи са благословия от Бога
Митрополит Серафим (Джоджуа) за особеностите на почитането на светите мощи в Грузия
За това защо в Грузинската църква няма традиция да се отварят гробовете на светци за разкриване на мощи, кои гробници са особено почитани в Грузия, дали днес се случва неволно разкриване на мощи, как да се определи, че останките са мощи на праведника, има ли надежда да се намери погребението на царица Тамара, за почитането на старейшина Гавриил (Ургебадзе) и защо гробът му е открит - разговор с Metro politan Borjomi и Bakurian Ser afim (жожуа).
–Владика Серафим, как протича канонизацията на светци в Грузинската църква? Знаем, че съвсем наскоро Светият Синод взе решение за две нови прослави. Разкажете ни за това.
–Знаем, че намирането на мощите на отец Гавриил (Ургебадзе) беше особено радостно, но все пак необичайно събитие за Грузинската църква: в Грузия няма традиция да се отварят гробовете на светци. Защо така? Всъщност в целия православен свят откриването на мощи се извършва навсякъде и това е много древна християнска традиция, свързана с особена радост и тържество.
– Да, наистина в Грузия няма традиция да се отварят гробовете на светци.
–За какво мислиш, че беше?
- Мисля, че причината бяха постоянните опустошителни нашествия на врагове и войни, които измъчваха Грузия в миналото дълго време. Тогава имаше реална заплаха от оскверняване на светините и пълната им загуба за християнския свят. Може да е имало и други причини, но можем само да гадаем за тях. Днес не можем да кажем със сигурност за тях.
–Но в Грузия има много частици от светите мощи. И те се намират в почти всяка църква! А мощите на Свети Давид и Константин са непокътнати и нетленни в светиня в манастира Моцамета от 8 век!
- да,И наистина, повече от хиляда години в манастира почиват нетленно мощите на светите князе Давид и Константин. Това е манастирът на Моцамета (мъченици), но често е наричан манастирът на светите Давид и Константин. Още в началото на 8 век на това място е имало църква. По време на нахлуването на арабската армия, водена от Мурван Кру, т.е. Глухия - така той беше наречен заради особената си безчувственост и жестокост, арабите изгориха църквата. Тогава на това място царували князете Давид и Константин. Приживе те са били страхотни молитвени книги, но трябвало да се противопоставят на арабите с армията си, в неравна битка те били победени и пленени.
Имаше глас Божи от небето, който заповяда да пренесат телата на мъчениците на изток, където ще ги намери зората
Мурван, според мюсюлманската традиция, искал да ги потурчи, но благочестивите братя отказали да станат родоотстъпници и така се обрекли на тежки мъки. Те били подложени на мъчения в продължение на девет дни, но тъй като не успели да постигнат чрез мъчения отречението на светите братя от Христос, враговете ги екзекутирали и след това хвърлили телата им в река Риони. Мина време и мощите на светите мъченици бяха намерени от хората. Тогава чул се Божи глас от небето, който заповядал да пренесат телата на мъченическите на изток до мястото, където ще ги застигне зората. Това място бяха руините на опожарена църква. Там Давид и Константин намират своето място за почивка. По-късно, през 11 век, е построен храм и е основан манастирът Моцамета (Мъченици). По време на гоненията на Църквата чудотворните мощи на св. Давид и Константин също са били запазени по чудодеен начин от хората.
Иконите с вмъкнати в тях светилища - частици от мощи - бяха по-лесни за скриване във времена на опасност, отколкото цели свети мощи
Но това не е свързано с традицията, а със специалното Божие Провидение за тези реликви. Това е велик дар от Бога, открит на нашата Църква за утеха на християните. Големи чудесасе случват чрез молитви към тези светци. Що се отнася до други свети реликви или частици от мощи, Грузинската църква ги е получила като дар от Византия, Гърция и други страни. Но най-често тези частици са били вмъквани в свети икони. И такива икони с вмъкнати в тях светилища - частици от мощи - бяха по-лесни за скриване във времена на опасност, отколкото самите цели свети мощи. По време на войни и гонения те се опитаха да скрият всички светини във всички епархии в планините. Особено в Сванетия. Там са живели много верни и предани на Бога и Църквата хора, които, без да се страхуват да отдадат живота си и дори живота на всичките си близки за тези светини, ги пазят и крият години и десетилетия. Случвало се е цялото семейство да пази тайната дори векове наред, предавайки я на верни хора по наследство. Така бяха спасени и запазени големите светини за Църквата и хората.
- Ето например гробът на св. равноапостолна Нино, просветителката на Грузия, в църквата в Бодбе. Починала около 334 г. и завещала да бъде погребана в Кахетия. И никога през всичките тези почти 2 хиляди години тялото не е било извадено от гроба. Никой не смееше да наруши мира на св. Нино, въпреки че мнозина имаха желание да видят нейните свети мощи. Това също потвърждава това, за което говорихме: в Грузия не е имало традиция телата на светци да се изваждат от гробниците.
Също така всички знаеха гроба на великия цар Свети Давид Строителя. Известен на всички хора! Той направи много за страната си. И въпреки че трябваше постоянно да се бори и да бъде на кампании, той беше изключително набожен човек. Свети цар Давид Строител винаги носел Евангелието със себе си и никога не се разделял с него. Умееше да се смирява пред Бога и своя изповедник. Този свети цар, даден от Бога на народа, е написал и оставил на потомците си духовното наследство на “Канона на покаянието”. Ето един стих от този канон:
"Когаще дойде часът на скърбите и скръбните въздишки, ще изчезне тържественото величие и кралските почести, радостта ще изсъхне, цветните лехи ще изсъхнат, друг ще вземе скиптъра, войската ще последва другия, тогава смили се над мен, о, мой съдия! Когато книгата се отвори в деня на Страшния съд и аз застана пред Теб, навел глава, и Ти, Учителю, ще извършиш праведен съд, ще се надигне гнева на Твоите ангели, праведните ще бъдат благословени, грешниците ще бъдат хвърлени в огъня, тогава смили се над мен, о, мой Исусе!
И когато през 1125 г. той предаде душата си на Господа, тогава, според волята му, той беше погребан в манастира Гелати точно пред входа на църквата "Свети Георги". Такава била волята на този кротък и смирен цар. Той пожела всеки, влизащ в църквата, да стъпи на гроба му. И едва когато имаше заплаха от разрушаване на мястото на погребението му и оскверняване на мощите му, те бяха скрити под олтара на църквата в манастира Гелати.
Нека си спомним и 13-те сирийски отци. Това са духовните бащи на грузинския народ. Всички те също са погребани - в различни части на Грузия. Има постоянни поклонения до техните места за почивка. Това са велики светилища за християните и техните гробници никога не са били нарушавани от хилядолетие.
Но това се случи в историята на Грузия и неволното придобиване на реликви. Например в лаврата Давид Гареджи, когато 6 хиляди монаси бяха убити за вярата си едновременно. Тогава целият манастир бил осеян със светите им кости. Но те също се опитаха да погребат светите им мощи, за да избегнат загубата или оскверняването им. В Грузия под светите престоли в много църкви в светите антиминси има частици от мощите на убитите монаси на Давид Гареджи.
–Владико Серафим, в наше време се случваше да се намират и свети мощи.
Да, и то повече от веднъж. Ще ви разкажа и как по специалното Божие Провидение в края на 80-те години на ХХ век,реликви. В Зарзма, в стар манастир от 12 век, по време на строителството на път в съветско време е намерено нетленното тяло на млад монах. Той беше в пълно монашеско облекло. Има запазена част от косата и брадата, както и зъбите. Според учените става дума за млад мъж на 33 години. Напълно здрав - явно през целия си живот постоянно е заемал пост. В съветско време той е поставен в музей като мумия. Тялото му обаче изобщо не е било балсамирано. По-късно тялото на този монах е пренесено в манастира. Сигурни сме, че това са свети мощи.
Защо мислите така, милорд? В крайна сметка се случва нечестивите хора да останат неподкупни ...
Чувстваш благоговение край светите мощи, неволно се ражда желанието за любов към Бога и ближния.
- Да, разбира се. Но има чудеса от Бога и от зли духове и Църквата знае как да ги различава. Когато човек е близо до светите мощи, тогава той изпитва необяснима радост, благоговение, тогава неволно в него се ражда желание да обича Бога и ближния. Човек усеща присъствието на Светия Дух в сърцето си. Следователно можем да предположим, че тялото на този монах е истинските свети мощи на светец, който ни е неизвестен по име. Когато сте до тях, вие изпитвате истинска благодат и радост в сърцето си.
–Владика Серафим, в манастира е открита костница, която се намира на известния Кацки стълб. Имало ли е традиция в Грузия костите на обитателите на манастира да се пазят в костницата?
– Ако говорим за откриване на мощи и отваряне на гробове, трябва също да кажем, че в някои манастири на Грузия понякога се е случвала такава гръцка традиция. Костите на монасите, подвизавали се в тези манастири, са струпани в обща костница. Наскоро в Зама, когато напълно разрушена църква се възстановяваше, по време на разкопки вВ манастира са намерени много кости, заровени точно около църквата.
В манастира Потолети, в Боржомската епархия, са открити 12 мощи на хора, погребани в самата църква. На надгробната плоча са запазени надписите „Торнике” и „Шалва”. Това са плочи от 9-11 век и предполагаме, че тази църква е построена от Теодор и Христофор, ученици на св. Григол Хандзтели. Освен това по време на строежа на църквата в близост до древните руини са открити много кости на обитателите на този манастир, които в продължение на хиляда години са били погребани по стената на църквата. Цялата поляна беше осеяна с кости. Намерихме ги, когато разчистихме терена. Имаше много кости. В най-древната църква е оцелял един гроб със запазена надгробна плоча, където са намерени останките на 12 души. Те са били погребани в различни векове, но особено почетно. От това можем да заключим, че това са били игумените на този манастир или презвитерите. Един от черепите показва знак със стрелка. Очевидно този свят човек е убит мъченически и след това е погребан в храма.
Принудителното придобиване на костници винаги е случайно и става по специално Божие Провидение. В Карели, в Дзамис Хеобаши, също има такава чудотворно придобита кост. Тя наистина е дар от Бога за нас. Намерен е гроб, а в него каменен ковчег със свети кости. Имаше преграда, която го разделяше на две части. Прехвърлихме мощите в подобна дървена кутия. И горната, и долната част са кости. Те са най-чисто бели. Когато сте наблизо и ги видите, имате впечатлението, че пред вас са реликвите от цветовете на този ценен свят.
–Владика Серафим, имало ли е други такива ценни находки?
Има предположение, че светата царица Тамара е погребана в Кръстовия манастир в Йерусалим.
-Понякога в пресата се появяват сензационни новини, че известният гроб на светата благословена царица Тамара уж е намерен. Наистина се откриват доста богати женски гробове и има много скъпи и интересни неща, които са много ценни за историята и науката. Но учените и историците, провеждайки своите изследвания, казват, че това са гробове на благородни богати хора, но, разбира се, никой от тях не е гробът на нашата любима света царица Тамара. Мисля, че хората трябва да заслужат тази милост пред Бога. За да се появи такава светиня, са необходими истинско покаяние и много трудове. Но има народна легенда, за която архимандрит Рафаил (Карелин) пише: „Горците имат легенда, че когато бедите и скърбите се умножат, царица Тамар отново ще дойде в Грузия, ще седне отново на златния си трон и ще утеши хората. Но царица Тамар, царуваща не на земята, а на небето с духа си, никога не е напускала Грузия с любовта си и няма да я напусне. Има и предположение, че е погребана в Кръстовия манастир в Йерусалим. Желаейки да се поклони на най-големите светини приживе, тя завеща на сина си Георгий Лаша, че и след смъртта си ще бъде погребана в Кръстовия манастир. Но сега Грузинската църква няма разрешение, а следователно и възможност да прави разкопки в Кръстовия манастир.
–И така, владика Серафим, можем да заключим, че придобиването на мощите на отците Георги и Йоан Бетанийски и мощите на отец Гавраил (Ургебадзе) е напълно ново явление за нашата древна Грузинска църква?
Старецът Гавриил често казваше, че първо ще прославят телата на неговите духовни отци Георги и Йоан, а след това ще го извадят от земята.
- Да, и то по настойчивата неуморна воля на самите хора. Това се изискваше и искаше не само от вярващите,но и хора, които са далеч от Църквата, и дори такива, които критикуват духовенството. Както вярващите, така и онези, които се съмняваха във вярата - всички постоянно идваха на гроба на старейшина Гавриил, уверени в неговата святост и бързо ходатайство пред Бога. Такава е силната народна любов към отец Гавраил Юродиви в Грузия! Още приживе самият той често говореше за това, че първо ще извадят и прославят телата на духовните му отци Георги и Йоан, а след това ще извадят и него от земята. Също така отец Гавраил постоянно подчертаваше, че неговият кръст е цяла Грузия и половин България. И накрая, по решение на патриарх Илия II и Светия синод, се състоя тържественото откриване на мощите и прославянето на великия светец, скоропреживеният Гавриил Юродиви. Преди прославлението бяха записани големи и малки чудеса, извършени чрез молитва към отец Гавриил. И аз съм сигурен, че почти всеки жител на Грузия ще може да ви разкаже своята лична история, когато наистина е бил помогнат по чудодеен начин от нашия баща, обичан от всички хора, мил и скъп, Свети Гавриил Юродив.