Точно като ангел - Джони Уорън-Би
Глава 1. Прелюдия.
Ние сме ангели, чуваш ли? Истински...Наистина ли? Да, скъпа, вярно е... Готов съм да се съглася с всичко, което казваш... само да чуя щастливия ти смях, радостния ти глас... Толкова съм щастлив, когато си с мен! Той се усмихна и отговори: - Да, ти си толкова общо взето...също бял и пухкав! - Не, Бил, наистина, ангели, нали? Гледаш ме сериозно...и в следващата секунда отново се смееш...дяволче! Да, Андреас, ние сме ангели! но само за нас! за останалия свят ние сме гейове, педали и как още ни наричат в тези "прилични общества"? Те не разбират, те не разбират колко искрено те обичам ... нито едно момиче на света не може да ми достави такова удоволствие като теб! И дори самата Мадона да ми предложи да ми свирка, ще откажа! Страх ме е, че ще бъда разочарован... знаеш ли, когато правим секс, сякаш прелъстявам малко момче... приемаш всичко това като забавление, забавление, игра... понякога ми се струва, че дори не разбираш КАКВО правим... Понякога ставаш тъжен и когато задавам въпроси, отговаряш с една фраза: - Не е правилно... В такива моменти нищо повече не може да се постигне от теб ... в такива моменти се страхувам от теб... Боже, готов съм да дам всичко, което имам - групата си, живота си, душата си... само моля те, остави сърцето ми, за да го запазя там завинаги... Да, сърцето ми може вечно да ти пее тази любовна песен, коте...
Дори не помня кога започна… Изглежда винаги е било така! ние ВИНАГИ се познавахме, ВИНАГИ вървяхме хванати за ръце, смеехме се и плачехме заедно... и винаги хората ни наричаха с тези обидни думи... Но не ме интересуваше! всичко, абсолютно всичко! Спомням си, че Том влезе в стаята ми един ден и ни видя! каза кратка дума: "изроди", обърна се и си тръгна ... Ивсичко, той не ми говореше повече ... не можех да приема, че съм ТАКАВА ... не можех да споделя брат си с непознат ... И никога не съм имал нужда от теб, Том! никой не се нуждае...
Глава 2. Dann wird alles gut…
Тъжен си... често си тъжен... и в тези моменти ме боли... боли до смърт, сякаш през цялата кръв е прокаран ток от 220 волта... страшно е... непоносим животински страх от загуба... пронизва ме докрай, поглъща се от всяка клетка на тялото и пак дава болка в сърцето ми... болка, болка... тъпа, непоносима, такава, че смъртта изглежда единственото спасение от нея... оттогава се случва срещнахме се, но още не мога, ще свикна... А днес е много по-зле...ти каза, каза...о, боже, по-добре да си мълчим! Както обикновено, ти седеше на леглото, с очи, пълни със сълзи и болка...болка, като ранено животно... А аз стоях на отворения прозорец, треперех и чупех цигари...Знам, че в такива моменти нищо няма да помогне...само ще избухнеш в сълзи... - Бил... - накъсващ шепот. - Това не е наред... всичко не е наред... - Какво не е наред, бейби?! - НИЕ грешим... не ангели, не! И толкова искам да стана тях... Закривайки лицето си с ръце, ти изтича от стаята... А аз стоях там с цигара в треперещите си пръсти... Не, не, не може да бъде... той обича, той ще разбере... Не! Не! Чух, представих си… той не може… не… всичко ще бъде наред… да, добре… утре…
Глава 3. Само ние.
Как обичам нощи като тази! За тях можете да простите всичко! въпреки че няма какво да прощавам ... Правил съм секс с момичета, но това не ми се е случвало с никого! Всички се държат като мръсни малки мръсници, гледат ме развратно и стенат силно, отвратително от удоволствие.... а на мен ми идва да се смея, да, да им се смея силно! те не знаят какво най-много искам да видя в такива моменти ВАШИТЕневинно-наивно-изненадан поглед и чувам ТВОИТЕ ... не, не стонове, а ръмжене ... ти мъркаш като малко коте ... тези звуци, съчетани с удивителното ти тяло, ме докарват до лудост, карат ме да крещя, да викам от удоволствие! Мисля, че ако песента на Schrei беше записана в момента на моя оргазъм, щеше да има изключителен успех! Но най-много обичам такива моменти като сега... Ти лежиш напълно изтощен, на рамото ми и дишаш често, често... Прокарваш пръст по бузата ми, рисувайки върху нея ту слънце, ту цвете, ту птица... И сега пръстите ти започнаха да рисуват същия модел... настойчиво, нетърпеливо... сърце! какво дете си! - Обичам те, Бил... И с нежна усмивка ти заспа. Ще знаеш колко те обичам, скъпа... - Ти си моят ангел! - и, целувайки те по носа, аз също бавно заспивам ... Заспивам абсолютно щастлив ....
Разкъсай, изхвърли, унищожи! Всичко, всичко, което ми напомня за теб! Мразя го. Как, как можа? Колко наивен бях, не, просто глупав идиот! Мислех, че си дете, да, как! Малкият ти порасна, Бил... и като теб падна по онези мръсни курви! Мразя го! унищожи, унищожи, убие. и за късмет, сега имаме интервю ... за нас - приятели от детството! Е, чакай, коте, ще ти уредя последна среща! И с хищна усмивка слязох до колата. Андреас вече беше там, както винаги, красив като ангел... Аха, бяла и пухкава проститутка! - Бил, какво е... - Лошо настроение, скъпа! – отвърна грубо той и сряза музиката на пълна сила. Пътувахме към студиото в мълчание, ти седна на задната седалка, сгушена на топка, паника се четеше в очите ти ... Приключи играта, курво! се усмихна злобно. Корозиращият глас на журналистката вече говореше, когато влязохме в стаята. - И така, днес имаме интервю със солиста на най-популярнитеГерманската група Tokio Hotel и неговият най-добър приятел Андреас! И ето ги момчетата! Седнете момчета! Отново тези фалшиви усмивки! - Как си? - О, страхотно! - по-глупаво от това питай! -Какви са тези кисели физиономии? - Ммм... добре, мисля, че пропускам една малка подробност... да кажем един бизнесмен... - Е, прави каквото искаш, Бил! - очи и горят от алчна изненада. - Наистина ли? не се обиждай? ДОБРЕ! Хванах Андреас за ръката и го дръпнах към себе си. - Бил? Какво си... - Млъкни, копеле! Да се напуша! И в следващата секунда се врязах в устните му с алчна целувка, измъчвайки ги, хапейки до кръв... Чух как фалшивата челюст на журналиста падна на пода. Репортерът подсвирна и започна да снима. Изчаках да щрака камерата от всички страни, отблъснах Андреас, облизах хищно устни и казах: - Е, май е време! Забавлявай се! - излезе от стаята.
Утре тези сензационни снимки ще бъдат във всички вестници! Да, и аз искам този ден! Негодници, как ви мразя! Дишайте, същества! Представете си, че вашият перфектен Бог се окаже гей! ето го проблема! за това можете да се обесите! Затова обесете се, удавете се, скачайте от покриви, режете си вените! Мразя те! фенки...този в спалнята също беше фен на рода си! Краят на образа на очарователния принц, който търси любовта си... може би дори кариерата му е приключила! и не ми пука! не се интересувай от този свят! Мразя го! С тези мисли отивам в стаята му в следващия петзвезден хотел. Отивам с една единствена цел - да го прецакам! грубо, без никакви опъвания и целувки, просто ВЗЕМИ! Искам тази измет да боли! За да усети какво е в душата ми, през цялото това време, докато беше с мен... Снощи...последен път... Отворих вратата и влязох в стаята. Нещо не е наред, нещо... Господи, какво е? Не не,сънувах! Бягай, бягай, мамят ме! не може... не може! утре! утре ще бъде различно...по-добре... Но целият ужас, цялата непоносима реалност на случващото се ме удари... Не, вярно е... Утре няма да е по-добре... няма да има нищо... Андреас лежеше в средата на стаята...с лице надолу, в някаква неестествена поза... а до него и из цялата стая мъже се въртяха наоколо...много от които познавах...моя продуцент... И кръв навсякъде... кръв... кръв... алена, непоносимо ярка... по стените, по пода, по фотьойла... - Дейв! какво се случва?! От гърлото ми се изтръгна див вик. Йост ме погледна с животински поглед, издърпа ме до стената и изсъска: - Опитай пак да извикаш, малка кучко! Ще го нарежа на парчета! - Какво.. какво правиш? - Платихме твърде много за теб, скъпа, за да унищожиш всичко за една минута с триковете си, става ли? - Пусни го, Дейвид, чуваш ли? Никога повече няма... Ще кажа, че се шегувах... Смях... смях... студен, безмилостен, влудяващ... - Изглежда си влюбен, нали, Били? Този също каза, че те обича и няма да си тръгне никъде...няма да изчезне! - Андреас, не! Бебе, махай се! Ако обичаш, бягай оттук... Смях...смях...изпълващ цялата стая, отскачащ от стените... - Ние му предложихме брак, скъпа! кучка отказа! Каза, че ще трябва да го убием, но той няма да те остави! Вижте сами... Глупава мръсна обувка ритна тялото му... Боже, колко боли! В следващата секунда груби ръце бяха обърнати на гърба им. Очи... очи... очите му ми казаха непоносимата истина... Оцъклени очи, втренчени право в мен... Изчезна... Той си отиде... - Създания... мразя те... Смях... смях... Шумолене... шумолене на крила... Това е... сега той е ангел....
Глава 6: Реалност на илюзиите.
Капе… капете… капете… Ехото от стъпки, шумолене на рокля… Светлината на слънцето…Шумът на дъжда... Чувам те, чувам те... Не съм луд, луд съм... Животът ми не е по-истински от твоя... не по-илюзорен от този дъжд... не по-малко луд от смъртта... Светкавица... още, още... Познавам те, знам кой си... и си спомням кой съм... Бил... Бил Каулиц... вокалистът на Tokio Hotel... Помня, знам... Искам да живея... D рип... пусни... пусни... Чукни... влез, влети, диагностицирай ме! Искам да го чуя! - Здравей, Бил! Как си? Мълчание... само в мълчанието е спасението... - Пак ли мълчиш? Напразно, напразно ... още ли не помниш нищо? - Спомням си... лицето му, покрито с кръв... - Бил! Колко пъти трябва да повторите! Това е ваша илюзия, не е вярно! Нереално! Защото най-добрият ти приятел е мъртъв! Преди година! При самолетна катастрофа! - Не! Не! Вие лъжете! - Защо трябва да те лъжа, Бил? Загубил си паметта, разбираш ли? НИЩО НЕ ПОМНЯШ! повторете! - Не помня нищо... - Приятелят ти почина! Но беше нещастен случай! повторете! - Инцидент... - Отлично! Много добре! Хайде, пий си хапчетата! - Това не са хапчета, а лекарства... - Хапчета! повторете! - Хапчета ... - Това е добре! Пийте! Щрак...щрак...челюсти... Не могат да ме стигнат, аз съм далеч...те са долу, а аз съм горе...на осмия етаж... Бягай, изплъзвай се...откъсни се от тях, отлети... Писъци...писъци...уплашени, неразбиращи... Криле...Бели крила зад гърба ми... Ангел...аз Аз съм ангел... Удар...удар отново...кръв, кръв... Изчезна, отлетя, замина... Завинаги...