Търговците на битпазара в Минск "Полето на чудесата" вече не е същото
Известният някога пазар се превърна в скучен битпазар.
От време на време се натъква на интересни вещици, но все повече и повече боклуци и подозрителни продукти, пише Комсомолская правда в Беларус.
В много европейски градове битпазарите не се считат за нещо второстепенно, а по-скоро за забележителности наравно с архитектурни паметници. В края на краищата именно върху бълхите, както ги наричат, можете да усетите народния вкус, да се докоснете до историята и да купите нещо необичайно за спомен.
Направихме първия кадър...
- Хей, скъпи, ако снимаш пак, ще счупя камерата - издава "вежливият" продавач.
Всъщност всеки може да дойде тук, търговията е законна, всеки си плаща за място. Но журналистите нямат право да влизат. Е, трябваше да потърся администратора, да поискам разрешение да снимам.
Сред редиците, простиращи се на двеста метра, няма толкова много хора.
-Какво снимаш, кой го е разрешил? - продавачът на медни тенджери и чайници е в офанзива, но този път сме готови.
- Казаха ми, че съм влязъл в кадър - наблизо се оказва жена, която току-що търгуваше оживено. - Изтрийте снимката. Ще ме разпознаят ли приятелите ми?
- Защо камерата не плаши никого на европейските пазари? Има тълпи от хора и търговците изобщо не се чувстват погрешни, не разбирам.
- Да, защото хората не идват тук от добър живот. Ще живееш ли с пенсията си? - възмущава се възрастен мъж, продаващ износени обувки от миналия век. - Пет копейки и те отиват за лекарства. Тук поне можеш да си изкарваш прехраната.
Емоции и недоволство на местните "предприемачи" - от несигурността в бъдещето. За мнозина битпазарът не е такъвхоби, а начин за оцеляване, а търговията тук никак не е на чест. Въпреки че за някои - две в едно: както възможността да печелите пари, така и начинът да избегнете самотата. Тук винаги можете да говорите с някого.
Палатките с наистина уникален продукт се броят на пръсти. По-скоро битпазар втора употреба. Предимно баби, които продават от ракла, и така наречените outbids, които продават всичко подред: резервни части, водопровод, китайски потребителски стоки, алуминиева посуда. Купувачите са малко. Младите хора търсят нещо оригинално, а пенсионерите - по-евтино.
Тъжно е, но факт: битпазарът в Минск е просто народна версия на комисионни магазини.
- Преди това "Полето на чудесата" беше място, където чужденците не се срамуваха да бъдат поканени - неохотно казва продавач на антични съдове, бюстове и други антики, който забележимо се откроява от тълпата. - А продавачите се смятаха за най-колоритните хора в Минск. Мнозина се преместиха тук от Площада на свободата, който беше реконструиран преди десет години, притискайки хората си в ъгъла между Дома на профсъюзите и Музея на Великата отечествена война. Те не пуснаха корени там, мигрираха в Ждани. Тук можеше да се намери всичко. Днес да срещнеш сред "боклуците" нещо наистина ценно и уникално е рядкост. Аз например колекционирам бюстовете си от около 20 години. А днес никой не се нуждае от тях. Добре е веднъж седмично да купуват нещо. Ако продължава така, ще затворя бизнеса.
- И както дойдох, така и ще дойда - казва търговецът от съседния ред. Той има истински музей на тезгяха. Патрони, патрони, ножове, медали, монети... И всичко поне от Втората световна война насам. - Купувайте рядко и няма значение. Основното нещо е комуникацията. Хобито ми не е споделено вкъщи, но рядко се прибирам. Цялото свободно време на полето или тук. Туксъщите "болни", както се отбивам. За мен "Полето на чудесата" е като кръг по интереси.
След това виждаме рядка и много странна комбинация от стоки. Стари, пожълтели от време на време икони - големи и малки, ръчно украсени. Престилки, вековни ютии, ръждясали чайници, медни фигурки, хавлиени кърпи, самоделни рамки с цветя от времето на нашите баби... Продавачът е на 50 г. И явно не прилича на собственика на всичко това.
- А откъде намирате такива интересни неща?
- Е, откъде? Купувам. Ходя по селата. Старите жени са готови да дадат всичко. Само да имаше една стотинка. В крайна сметка в пустошта не останаха мъже, няма кой да печели пари. Тук продават каквото могат. Кой пести за ковчег, кой не стига за хляб. Все още започваш да ме съдиш, казват, че вземам последното! И като цяло, не блокирайте стоките ми! Отивам!
В 5-6 сутринта от петък до неделя тук няма празни места за продавачи, дори понякога се бият за тях. Разбира се, тук няма изисквания към продукта. Витрините се подреждат върху парчета мушама или картон или дори върху гола земя.
Приближаваме се до старица на около 70 години, която се опитва да продаде разопаковани спринцовки и хапчета.
- Бабо, това са лекарства. Как ги продавате? Вероятно са изтекли и не могат да се търгуват.
- Какво да правя, скъпа. Дядо почина, но лекарството остана. Може би ще продам. Поне една стотинка за мен.
Няма какво да се каже, макар и на ръба на емоциите. На баба май не й стигат парите. И едва ли някой ще купи тези лекарства от нея.
Но такива изключителни случаи на новото „Поле на чудесата“ са малко. Сред тези, чиито стоки не струват и стотинка, има уникални, които са пуснали търговия по всички закони на черния пазар. Точно на входа - палатка с месо. Колбасите се продават по 25 - 40хиляди, в жега и студ. За да бъдат водени купувачите, те дават парче за тестване. Разбира се, тук не може да се говори за никакви санитарни норми.
- Не се страхувате да купувате такива съмнителни продукти? - питам доволна жена, която преди минута си купи пушена наденица. - Можеш да се отровиш!
„Не“, казва тя без капка съмнение. - Магазинът трябваше да го вземе на прекомерни цени. И тук е спестяването. Но смятам, че е необходимо да се разреши такава търговия. Това е незаконно.
Междувременно жителите на Масюковщина бият тревога. Спонтанната търговия се превърна в природно бедствие.
„Животът ни се превърна в истински ад“, почти плаче жител на частна къща близо до новото „Поле на чудесата“. - Вдигат шум, бият се, напиват се, хвърлят боклук в градината, ходят до тоалетна точно под оградата. Като цяло някой изкопа картофи за съсед. И нямат контрол!