Трябва ли да боядисвам кошерите Восъкозащита, Уикенд пчеларство
Който притежава информацията, той притежава ситуацията!
Трябва ли кошерите да се боядисват? Защита от восък
Трябва ли кошерите да се боядисват?
В пчеларската литература има много погрешни схващания. Човек се чуди, когато чете следните редове: „... пчелните метаболитни шлаки: въглеродният диоксид и водата под формата на пари са по-тежки от въздуха, поради което напускат клуба безпрепятствено и падат в хралупата. Излишният въглероден диоксид се изпарява, прониквайки през дървото” (Г. Глазов). Или ето какво пише известният пчелар М. Подолски: „Забелязах, че пчелите зимуват по-добре в небоядисани кошери (има по-малко влага в тях) ...” В. Рягузов го повтаря: „Микроклиматът в боядисаните кошери е по-студен и влажен ... Според моите наблюдения в небоядисан кошер е по-сухо, което означава, че е по-топло.”
С отстраняването на въглеродния диоксид от хралупа или кошер наистина няма проблем. Но въпросът изобщо не е в неговата митична пропускливост, а в неговата висока плътност (1,96 кг / кубичен метър). Той е повече от 1,5 пъти по-тежък от въздуха (1,29 кг / кубичен метър), поради което лесно потъва на дъното и независимо изтича през долния вход.
Водната пара е много по-лека от въздуха: плътността на насищащата водна пара при нормални условия е 0,0048 kg/m3. Следователно влажният въздух винаги е по-лек от сухия. Когато температурата на влажния въздух падне до точката на оросяване, от него се кондензира водна пара.
От горните твърдения следва, че небоядисаните стени на кошерите по някакъв начин премахват влагата от гнездото на пчелите. Според С. Медведски това се случва така: „Дървото има хигроскопичност, т.е. абсорбира влагата от въздуха вътре в кошера и я пренася към външните слоеве, където се изпарява. За да работи такъв механизъм за отстраняване на влагата от кошера, са необходими следните условия:
Стените на кошерите от двете страни не трябва да бъдатпокрити с водоустойчиви материали (прополис, боя).
Положителна температура извън кошера.
Относителната влажност на външния въздух трябва да бъде значително по-ниска от относителната влажност на въздуха в кошера.
Но дори и при зимуване в топло помещение с температура 2-6 0 C и относителна влажност 75-80%, скоростта на пренос на влага към външните слоеве на дървесината на стените на кошера и нейното изпарение ще бъдат толкова малки, че няма да имат забележим ефект върху хидрорежима в кошера с пчели.
Въпреки че стените на кошера винаги са покрити с прополис отвътре, вездесъщите молекули на водната пара намират пукнатини, цепнатини, фуги и се абсорбират от дървото. Освен това пчелите няма да прополисират дъното на кошера. По време на зимуването масата на небоядисан кошер поради абсорбирането на влага от вътрешния обем от дървото може да се увеличи с 10-15% (3-4 kg).
При отрицателна температура на околната среда няма смисъл да се говори за някаква паропропускливост или влагопропускливост на стените на кошера, тъй като водата в дървесината ще замръзне и ще създаде непреодолима пречка за движението на влагата към външните слоеве.
При зимуване в природата или в хладилна стая в кошери с тънки замръзващи стени без допълнителна изолация с лоша вентилация, по-голямата част от метаболитната влага се утаява по стените на кошера и върху свободните от пчелите пити под формата на лед и скреж. Ако има стабилно мразовито време, пчелите се чувстват сравнително добре. Всичките им проблеми започват, когато топъл влажен въздух влезе в кошерите по време на зимните размразявания и пролетното затопляне. В гнездото се повишава влажността на въздуха, на пчелите става задушно, повишават температурата и започват преждевременно да отглеждат пило. През пролетта ледът и скрежът се топят и водата тече към дъното: част от нея се абсорбира в дървото на дъното и дъното на стените. Стигайки до външните слоеве на стените,под боята се натрупва влага. При резки температурни колебания през пролетта той или замръзва, или се топи. Така под слой боя се образуват водни мехури, за които се позовават противниците на боядисването на кошерите. Всичко това се случва в ограничен период от време през пролетта. През останалото време при студено зимуване стените на кошерите не поемат влага, независимо дали са боядисани или не. Така че подобряването на зимуването на пчелите в небоядисани кошери, „отбелязано“ от някои пчелари, не е нищо повече от самозаблуда, в която те се опитват да убедят другите.
Основното предназначение на стените на кошерите е ограждането и топлоизолацията на гнездото на пчелите. По най-добрия начин тяхната топлозащитна функция се изпълнява от сухи стени, покрити отвътре със слой прополис, а отвън със слой боя. В САЩ всички дървени части на кошера се варят в парафин с добавяне на медни препарати, а отвън също се боядисват с алуминиева боя.
Ако в кошер с пчели е влажно, то за това е виновен преди всичко пчеларят, който не е осигурил необходимата топлоизолация и вентилация в съответствие с условията на зимуване. Няма нужда да търсите причини за лошо зимуване там, където ги няма. (Н. В. Решетников, Уфа.)
В статията се обосновават технологичните параметри на защитното третиране на пчелни пити с восък. Предварителното загряване на дървото с горещ въздух спомага за силната му връзка с восъка.
Повечето пчелари боядисват кошерите, увеличавайки експлоатационния им живот, но при недостатъчна вентилация в тях водата не се изпарява добре през дървесината, те стават влажни отвътре, гният и се появяват гъбички. Небоядисаният кошер гние отвън, а вътре се натрупва влага.
Дървото е порест материал. Обемът на порите в бора е 69,3%, в смърча - 72,0%. Разходът на восък зависи не само от вида на дървото, но и от дълбочината на импрегниране, предварителната подготовка на дървото, температурата на восъка и нейните промени.свойства при нагряване, добавяне на разтворител към восъка и някои други фактори. Можете да използвате нестандартен, тъмен восък, но дори и така процесът ще остане доста скъп. Импрегнирането на цели кошери изисква големи съдове, специални нагревателни уреди и много големи количества восък.
Ние правим нещата по различен начин в нашата практика. Изсушаваме почистената и измита външна повърхност на кошера, нагряваме я с горещ въздух със сешоар (вентилатор) и върху същата повърхност разтопяваме восъка. Разтапя се и попива в дъските. Със струя горещ въздух насочваме восъка към съседната необработена повърхност, като постигаме равномерно и непрекъснато покритие на кошера.
Помислете за ефекта на температурата върху процесите, свързани с импрегнирането и подготовката на дърво. Тъй като има ниска топлопроводимост, при нагряване с горещ въздух, когато вече се появят признаци на овъгляване по повърхността на плочите, вътрешните слоеве не изсъхват достатъчно. Под въздействието на температурата започва да се отделя водна пара, което влияе върху състава на продуктите от термичното разлагане на дървесината, води до намаляване на точката на кипене на отделяните течни продукти, като смола.
Процесите на термично разлагане на дървесината се влияят от кислорода, който се съдържа в горещия въздух и окислява отделените смолисти вещества. При температура, която не е достатъчна за възпламеняване на дървесината, тя допринася за окислителната кондензация на определени вещества, включени в смолата, с образуването на по-високо молекулно тегло и по-хидрофобни (неовлажнени от вода) съединения. Те са по-малко летливи и могат частично да останат в повърхностния слой на дървото. Влиянието на кислорода и следователно развитието на процеса на кондензация са ограничени от съпротивлението на идващия пара-газпоток от дълбоки слоеве дърво.
При нагряване трябва да се има предвид, че при температури над 260 0 С съставът на дървесината започва драстично да се променя - целулозата и пентозаните се разрушават, образува се смола. При 300 0 С има интензивно разлагане на дървесината. В диапазона от 190 до 400 0 С, добивът на ароматни въглехидрати, който е индикатор за дълбока термична деструкция, се увеличава почти 8 пъти. Основното количество смола се отделя при температура малко над 300 0 С. Ако до 155 0 С няма промени в целолигнина, то в диапазона 175-250 0 С се уплътнява. В диапазона от 260 до 280 0 С процесите на разрушаване и кондензация се развиват до такава степен, че лигнинът губи своята хидрофилност, т.е. престава да се намокря от вода. От друга страна, такава подготовка на дървесината позволява тя да премине добре разтопения восък до дълбочината на осмоляване и да го задържи. Това го прави непроницаем за влага и устойчив на атмосферни влияния. Слънчевите лъчи карат восъка да проникне по-дълбоко в дървото и той вече не може да се отлепи механично от повърхността му (за разлика от боята).
Без да осмолява дървесината, восъкът прониква на по-малка дълбочина и под слънчевите лъчи може частично да се оттече от повърхността на кошера.
При нагряване с открит пламък на горелка, външните слоеве на дъските се нагряват бързо, тъй като вътрешните слоеве не отнемат топлината. В повърхностния слой, нагрят до 260 0 С, протичат процеси на разрушаване. Отделящите се газове, съдържащи големи количества въглероден окис и метан, се запалват. Това води до повишаване на температурата на повърхностния слой до 300 0 C и въвличане на материала в по-дълбоко разрушаване - дървесината започва да гори с образуването на слой от въглен. В началния период не гори, тъй като кислородът във въздуха се изразходва напълноизгаряне на газообразни продукти от разлагане на дървесина. Благодарение на отделената топлина, нагряването продължава на по-голяма дълбочина с отделяне на летливи вещества. Повърхностната температура на дървесината се повишава до 700 0 C, но скоростта на отделяне на горими летливи вещества намалява и кислородът от въздуха, който преди това не е достъпен за дървените въглища, започва да се изразходва за изгарянето му. Процесът, описан по-горе, от този момент съвпада с изгарянето на газообразни продукти и продължава до изгарянето на цялата дървесина.
Обработката на дървесина с открит пламък води до намаляване на нейната якост и увеличаване на порьозността, което от своя страна води до допълнителна консумация на восък за импрегниране.
Безпламъчното нагряване води до разрушаване на дървесината, но без интензивно овъгляване и намаляване на якостта на повърхностните слоеве. Освен това тези слоеве са импрегнирани със смолисти продукти от разрушаване на дървесина, които, окислени от кислород от горещ въздух, уплътняват материала.
На етапа на импрегниране на кошерите с восък вече не може да се говори за нагряване с открит пламък, тъй като восъкът лесно се запалва. При нагряване с горещ въздух омеква, при 68 0 С се разтапя и започва да попива в дървото. При нагряване до 105 0 С восъкът се пени поради изпаряването на съдържащата се в него вода (до 2,5%), а при 140 0 С от него се дестилират леки фракции. По-нататъшното повишаване на температурата води до изпаряване на основната част от восъка и неговото разрушаване с образуването не само на алифатни, но и на ароматни въглехидрати.
По този начин, за да се предпази дървесината на кошера с восък от атмосферни влияния, е необходимо предварително да се загрее с горещ въздух до 260-265 0 C, предотвратявайки запалване, и след това да се накисва с восък при температура 130 0 C. Консумацията на восък е 400 g на 1 кв. м повърхност.
внимание! Мерки, които трябва да се взематпожарна безопасност по време на
горните работи. (О.Машенков, Тамбов)