Трофим (Сергей Трофимов) - Ех, ако някой би дал текста на песента (думи)
През зимата отново е студено. Топлата вода свърши, както обикновено. В кухнята се топля цяла нощ в хладилника - Втвърдявам се неволно, всички бактерии далеч.
Таванът е леден, И стените са ледени, По-хладно от родината, Само с чук в лицето.
В седем сутринта е време да бягате Към любимата си работа. Поне откраднете нещо, Само да имаше нещо там.
Там казват в Сибир, В завод Тяжмаш. Мъжете правят тежести, Парите се разделят на събота.
Нашите танкове станаха по-леки, Минометът стана по-къс, Но е много по-здрав, И хората са по-мускулести.
И в нашия магазин за заточване на щифтове, Няма какво да дадем на подземния тезгях. Една заплата, и то невинаги, Слава Богу, има кола - да караш понякога.
Припев: Ох, кой би дал назаем, До следващата зима, И забравих за това. О, ако някой би дал назаем...
Жена ми пише клевета в ООН - Като, дайте вряща вода на втория микрорайон. Тъй като сме едно семейство, Да знаем всички долари еднакво, затова сме роднини.
Глупости - ние сме за тях, като комар по дупето! Милиони просяци с ядрена тояга, И освен това с нашата мисъл, чисто национална, Колкото и пари да дадете, гладни ще останем.
Там всеки може да бъде изтеглен срещу Сената, Те не се интересуват, че ти, натура, си народен депутат. Казват, покайте се пред хората, къде, колко и колко пъти, Въпреки че сме свободни, но законът е указ за всичко.
Сега, ако само тези янки, С тяхното джакузи и биде, На нашата власт, общински апартаменти И нашата собствена КАТ. КАТ, КАТ, КАТ нау… КАТ, КАТ, КАТ нау… КАТ, КАТ, КАТ нау…
Янките щяха да умрат на следващия ден!
Припев: О, кой би дал назаем, До другата зима, Изабравих за това. О, ако някой би дал назаем...
Съсед, инфекция, ме хвърли хемороиди, Счупи всички стени над главата ми. Цялата къща подскача под ударния чук - Та-та-та чехлите падат от краката ти.
Винаги ще имаме всичко безплатно, За да получим безплатно. Нека е нещастно и тромаво, Но е подарък.
О, още веднъж, отново, много повече, много, Каквото и да имаме, всичко не е „Слава Богу“.
Припев: Ох, кой би дал назаем, До следващата зима, И забравих за това.
О, ако някой би дал назаем, До следващата зима, И аз забравих за това.
Да, да, точно сега, някак... Времената вече не са същите. В наши дни те не дават назаем. Така че трябва да помислите сами. Като този