Участието и неговото изразяване в съвременния български език - Изразяване на собственост в
Очевидно е, че терминът участие може да се разбира като концепция за участие, сходна по значение с него (освен това, този термин се използва в монографията на Леви-Брюл: "... Колективните представи на примитивните хора ... съдържат емоционални и двигателни елементи като компоненти и, което е много важно, вместо логически отношения (включвания и изключения), те предполагат повече или по-малко ясно дефинирани, обикновено ярко усещани участия (участия)" [Леви-Брюл, 1994, стр. 65]). Участието - участието на Леви-Брюл предполага съществуването на невидими, но съществуващи в материалния свят връзки между явления от различни класове. Връзките на собственост са доста стабилни, но не статични. Магическите действия променят или възстановяват общението, а нарушенията на табутата ги разрушават [пак там].
Така включването в личната сфера според Ю. Д. Апресян може да се разглежда и като установяване на съучастие (съучастие).
Случаи, подобни на примерите на Апресян, са описани в тяхната монография "Типология на императивите. Българският императив" на В. С. Храковски и А. П. Володин [Храковский, Володин, 1986]. Описва специфичното използване на приобщаващата форма на повелителното наклонение (1-во лице), обозначаващо съвместното действие на говорещия и слушащия (слушателите), за да посочи действието само на слушателя: „А сега, деца, нека напишем домашното. - Възниква въпросът: какъв ефект се постига чрез използване на форми на съвместно действие вместо форми на 2-ро лице? Очевидно можем да говорим за „ефект на собственост“; говорещият съзнателно създава видимостта, че той ще извърши предизвиканото събитие съвместно със слушателя/слушателите” [пак там, с. 231].
По този начин,участието (участието) е един от основните принципи на светогледа не само на традиционните общества, но и на обикновения слой на мирогледа на „цивилизованите“ народи [Kim, 2007a].
Общението, което прониква в ежедневието на българина, може да се прояви и в езика. В същото време можем да кажем, че отношението на собственост става както семантичен компонент на езиковите единици, така и елемент на прагматична ситуация. От друга страна, участието може да се наслагва върху отношенията на участниците в прагматична ситуация, като по този начин се модифицира семантиката на дейктичните индикатори (местоимения и лични глаголи).
По този начин участието е широко тълкувано отношение, което включва различни преки и непреки отношения на героя към елементите на събитието, което той разбира (полезност, родство, съседство и др.). Това отношение може да не бъде изразено, важно е героят да осъзнае присъствието му.
Днес в съвременния български език има повече от един начин за изразяване на собственост:
1. Предикати, които актуализират участието. Сред тях могат да се разграничат предикати (и техните производни), които пряко изразяват различни видове и аспекти на участие: участие / участие, участие / участие, роден / родство / род, любов / любов, приятелство / приятелство и др. В допълнение, тази група включва предикати (и техните производни), които включват семантичния компонент на участието: позволете, молитва / молете се / молете, поклон / поклон, помощ / помощ и др. [Ким, 2009. С. 72-73].
1) релационни съществителни, обозначаващи човек по отношение на друг човек (например майка, приятел, сънародник).
Сред релационни съществителни (роднини) можем да различим думи, обозначаващи стабилни връзки:
а) родство и имоти (майка, баба, съпруг, внук и др., сватовник, кум и др.);
б) пространствена близост (земляк, съсед);
в) професионално единство (колега, колега, съученик);
г) емоционална близост (приятел, другар, любим и др.).
„Тези думи, обозначаващи обективно отношение към друго лице, могат едновременно да изразяват участие, особено при адресиране (ролята на релационните съществителни в изразяването на собственост при адресиране е особено ясна в случай на транспониране)“ [Kim, 2009. P. 76-77].
3) други съществителни (не са свързани с изразяването на собственост).
Освен това съучастието може да бъде изразено не само с общо име или собствено име, но и с комбинация от тях. Например, И. В. Утехин (2004) отбелязва характерна черта на комуналната комуникация, свързана с участието: използването на номинации с думата чичо и леля и деминативни имена (например чичо Саша или леля Маша) по отношение на по-възрастни съседи, запазени от времето, когато номинаторът е бил дете и са наричани по-възрастни съседи в съответствие с етикета на битовата реч.
Оценката обаче, освен прякото си обръщение към човешкия свят, може да служи и като средство за изразяване на притежание. Има стилистично маркирани, като правило, деривационни средства за изразяване на оценка, които са характерна черта на разговорната реч и дори на народния език. Едно от тези средства е деминативът, който освен пряката си функция да обозначава обекти с малки размери, изпълнява и функцията да изразява оценка [Kim, 2006b].
Действителната оценка на деминативите като средство за приписване на явленията от реалността, които те обозначават, към личната сфера на говорещия е направена от N.F. Спиридонова [1997], коятотвърди, че оценъчното значение на деминутива „съответства на понятието „лична сфера на говорещия“, въведено от Ю. Д. Апресян. Това значение ще се приема от думите в контекста на тяхната емоционална употреба, т.е. в ситуация, в която говорещият иска (трябва) да ги включи в личната си сфера. Тъй като оценката може да бъде както положителна, така и отрицателна, а говорещият може да включи в своята сфера обект, към който се отнася негативно, ние са въвели специални етикети + / -, които имат ясно разпределение.Оказва се, че котилото "+" се дава на имената на неодушевени предмети (чашка, полюшка, бережок, цигулка), а котилото "-" съответства на имената на лица (вид, интелигент, цар, бог), с изключение на имената на роднини (брат, племенник, майка) [пак там, стр. 264].
На примера на притежателите на древните и средните хетски езици, Вяч. слънце Иванов установява редица явления, включени в личната сфера на индоевропейския човек:
1) имена на родство;
3) „пространство, заето от нещо ... неговите граници ... или принадлежащо на някого“ [пак там, с. 12];
4) лична собственост на лице;
5) абстрактни понятия: религиозен дълг, имуществено-правни задължения, „скърби, принадлежащи на индивида, които трябва да бъдат отделени от него чрез заклинание“ [пак там, с. 13];
6) условия и свойства, които застрашават човек, както и действия, които ги предотвратяват;
7) атмосферни явления (по отношение на Бога) [пак там, с. 14].
I. E. Kim разработи класификация на отношенията на притежание, идентифицирайки пет типа:
а) разделителни отношения: връзката на човек с част от тялото, физическа или духовна (душа, памет, ум);
б) отношения на притежание: връзката на човек с вещ, която му принадлежи или друг обект, например пространствен;
в) междуличностни отношения, т.е. връзката на дадено лице с други лица, включително родство, съседство и др.;
г) актантни отношения: отношението на човек към събития (процеси, състояния, действия), в които той е участник;
д) отношенията от различен вид като правило са по-сложни.
5. Средства за личен дейксис. Важна роля при обозначаването на явления, които формират личната сфера, играят личните дейксиси - лични местоимения и форми на лицето на глагола. Различните транспозиции на лицето позволяват да се установи участието на граматическия субект в говорещия или да се отмени [Kim, 2009, 2006a].
Транспозициите, свързани с изразяването на участие и неговото отсъствие, се подреждат в две линии.
Първата линия е свързана с изместване по лицето и е описана от I.I. Ковтунова [1986]. Може да се представи като движение 1-во лице - 2-ро лице - 3-то лице.
От тези две линии линията на лицето е по-силна, тъй като промяната на мястото в комуникативна ситуация е по-радикална промяна от прехвърлянето на комуникацията от интимна към официална.
Важно е да се отбележи, че днес най-редовните средства за изразяване на принадлежност са оценъчните, по-специално деминативите, лексикалните и граматическите средства за изразяване на притежание и средствата за личен деиксис [Kim, 2007b].
Той очерта основните свойства на "чуждия свят":
1) отчуждение и враждебност [S. 17];
2) неподвижност, статичност и липса на разнообразие [S. 18];
3) незнание и непознаваемост [С. 22].
1) Участие - чувство на вътрешна (умствена, умствена, духовна) близост, което човек изпитва към други хора, животни, реалности, дори събития и идеи.
2) Участието е широко тълкувана връзка,което включва различни преки и непреки връзки на героя с елементите на смислено събитие: облагодетелстване, родство, съседство и т.н. Тази връзка може да не е напълно ясна, важно е героят да осъзнае присъствието си.
3) В съвременния български език изразът на собственост е представен много широко. Най-често използваните средства са оценка, деминативи, посесивност, средства за личен дейксис (транспониране на лицето).