Уст-Каменогорск, Известни хора, Галерия, Население

СтранаКазахстанСтатусобластен центърРегионИзточен КазахстанЧасова зонаUTC+6КоординатиКоординати: 49°57′00″ с. ш. 82°37′00″ и. д / 49,95° с.ш ш. 82.616667° и.д (G) (O) (I) 49°57′00″ с. ш. 82°37′00″ и. д / 49,95° с.ш ш. 82.616667° и.д г. (G) (O) (I)код на автомобилаЕБазиран1720 гТип климатостър континенталенОфициален сайтhttp://www.oskemen.kz/ (казахски) (руски) (английски)Телефонен код+7 (7232)Пощенски код070000Население318 812 [2] души (2011 г.)Квадрат580 км²Национален съставБългари 67,20%, казахи 27,50%, немци 1,24%, украинци 1,13%, татари 1,09%, беларуси 0,30%, азербайджанци 0,23%, корейци 0,23%, други 1,08% [3]демонимУсть-Каменогорск, Усть-КаменогорскАкимИслам Алмаханович Абишев[1]

Усть-Каменогорск (каз. скемен) е град в източен Казахстан, административен център на Източноказахстанска област. Намира се при сливането на реките Иртиш и Улба.

Първоначалното име е крепостта Усткаменная.

Известни хора

В Уст-Каменогорск са родени или живели:

известни

Триолтарна православна църква

уст-каменогорск

Булевард Гагарин

уст-каменогорск

Дворец на културата на металурзите

известни

Байтерек

  • Бракове - 9.3
  • Разводи - 4.3
  • Раждаемост - 14,4
  • Коефициентсмъртност - 12,2

  • Българи - 201 842 души. (67,20%)
  • Общо - 25 119 души. (100,00%)
  • Азербайджанци - 687 души. (0,23%)
  • беларуси - 899 души. (0,30%)
  • чеченци - 506 души. (0,17%)
  • немци - 3717 души. (1,24%)
  • Корейци - 679 души. (0,23%)
  • украинци - 3 388 души. (1,13%)
  • Татари - 3 276 души. (1,09%)
  • други - 2 172 души. (0,72%)
  • казахи - 82 593 души. (27,50%)
  • узбеки - 266 души. (0,09%)
  • арменци - 317 души. (0,11%)

През май 1720 г. експедицията на Иван Михайлович Лихарев, екипирана според поименния указ на Петър I, се насочва към езерото Зайсан. Стигнахме благополучно до езерото, но по-нататъшният път по Черния Иртиш беше блокиран от голям джунгарски отряд. Атаките бяха лесно отблъснати, но силно плиткият Иртиш не им позволи да продължат. Експедицията се върна обратно.

И през есента на 1720 г. на това място, където Иртиш и Улба се сливат, по заповед на Лихарев е основана крепостта Уст-Каменная, наречена така, защото именно на това място Иртиш сякаш избухва от устието на каменните планини и след това търкаля водите си през равнината. Крепостта е била заобиколена от доста високи укрепления. В крепостта е имало казарми за войници, военна болница, апартаменти за военни лидери, различни складове и отделения на затвор за тежък труд, който, между другото, все още съществува. В близост до укреплението са построени първите къщи извън крепостта. Така били положени основите на града.

В живота на Уст-Каменогорск, свидетелства свещеник Б. Герасимов, имаше тъжни дни, когато трябваше да изгори напълно, да понесе големи щети от наводнения. Задръстванията, възникнали на Иртиш, бяха разбити чрез стрелба от крепостни оръдия.

През втората половина на XVIIIв. близо до крепостта от стоманаустановени заселници, предимно сибирски казаци. Имаше и много изгнаници. През 1762 г. е издаден указ, с който се канят българските староверци, избягали навремето в Полша от религиозни гонения, да се завърнат в родината си. За презаселване им бяха предложени места в Алтай. Улиците Илинская, Троицкая, Болшая, Андреевская поставиха основите на града. Те започнаха от брега и се изградиха по протежение на Улба. Тези улици бяха пресечени от алеи на Солта, Крепост, Мечецки, Катедрала. Старите карти на града показват строгата праволинейност на улиците и платната. Благодарение на това оформление градът беше добре издухан от свежи ветрове от планините и по време на наводнения водата лесно се разпръскваше по улиците и алеите. Преди революцията централната част на града (ул. Киров, парк Киров, улица М. Горки) се характеризираше с подчертан пазарски вкус. Създаден е от множество търговски сгради. Пазарен площад с търговски центрове; търговията със селскостопански продукти в градската чаршия се водеше ежедневно и оживено. Всяка година тук се провеждал и панаир, на който се продавали хляб, кожи, масло, кожи, восък, мед и други стоки. Тук са се намирали и каменни дюкяни на богати търговци. Няколко от тези сгради са запазени по протежение на улицата. Киров, М. Горки. Минаха години и десетилетия. Крепостта Уст-Каменогорск беше село, а след това окръжен град. През 1868 г. Уст-Каменогорск получава статут на град. До началото на 20 век търговията продължава да се развива, изграждат се пристан и железопътна линия (гара Защита).